Казус на Мрежа за правна помощ
Едно от стратегическите дела, инициирани от Мрежа за правна помощ към НМД през 2020 г., касае необходимостта от съдебна закрила на правото на непълнолетните на избор на учебно заведение (вкл. закрила от едностранно налагания личен избор на упражняващия родителските права). Това дело на Мрежата обаче се явява едва фрагмент от серия от дела, производства и преписки, инициирани от двамата родители на непълнолетния в продължителна война помежду им за надмощие над другия, водена „в името на детето“ вече над 5 години.
По този повод, експерти на Мрежата съставиха доклад с обобщение на цялата пълномащабна институционална война между двамата родители и респ. изводи за необходими изменения в адресирането на семейни конфликти у нас.
Стъпвайки върху този случай и други казуси от практиката си, адвокати на Мрежа за правна помощ заключават, че у нас има значително количество родителски конфликти, които се „конвертират“ в поредица от ненужни съдебни производства и административни преписки до самото навършване на пълнолетие от детето. С това взаимната враждебност между родителите се подхранва с години, в огромен ущърб на детето и неговите потребности от балансирана връзка и с двамата.
Освен това, подобна родителска война се явява особено обременителна както за ангажираните институции, така и за българския данъкоплатец. Експертите на Мрежата изчисляват най-общо, че в разглеждания казус ангажирането на двама експерти от обществения сектор по 5 часа всеки, в рамките на 100 производства (в казуса същите са повече), възлиза общо на 12 550 лв. Дванадесет хиляди петстотин и петдесет лева, платени от българския данъкоплатец за решаването-нерешаване на един семеен спор между двама родители с едно дете.
Подобни казуси са налице, тъй като у нас продължава да не действа успешно механизъм на мултидисциплинарно решаване на семейни спорове при съвместна работа между експерти от различни институции и паралелно протичаща медиация с членовете на семейството. Липсва също механизъм, чрез който да бъде проследявана динамиката на родителски спорове, отнасяни многократно към съда и/ли други институции. Аналогично, в България не съществуват електронни регистри, в които да са систематизирани предприетите стъпки на институционална намеса (напр. привременни мерки).
Неминуемо, посочват експертите на Мрежата, налице е остра нужда тези нормативни, респ. институционални липси да бъдат попълнени с добри практични разрешения, така че оттук насетне децата, а и цялото гражданско общество, да спрат да понасят тежестта на родителските институционални войни, водени с години „в името на детето“.
Снимка: unsplash.com