Статията написа Илияна Картулева от програма „Деца изследователи“
„Деца изследователи“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2024 – юни 2025г. екипи от младежи изследват шест значими теми, които самите те определиха като важни за тях и общността, в която живеят.
В рамките на месец януари младежите изследваха значимата за тях тема ,,Психично здраве“ с фокус климатични промени и околна среда. Те проведоха фокус група с младежи на възраст между 14-17 години. От обобщените отговори на петте основни въпроса по темата произлезе мнението на анкетираните, с което ще ви запознаем.
Участниците бяха попитани по какъв начин младите хора могат да се погрижат за психичното си здраве. Най-често срещаните асоциации са свързани с получаване на професионална помощ – психотерапевтична работа, включване в програми за насърчаване на психичното здраве, както и участие в социални инициативи. Други често срещани отговори имат отношение към подкрепа от значимите хора – възможност за споделяне със семейство, приятели и роднини. Според младежите, участвали във фокус групата, спортът също може да окаже позитивно влияние върху психиката.
„Младите хора могат да се погрижат за психичното си здраве чрез здравословни навици, медитация, хобита, редовна комуникация и при нужда – търсене на помощ от специалист“.
Интересуваше ни дали има млади хора, които споделят, че изпитват тревога във връзка с промените в климата и възможните последствия за човечеството. Искахме да разберем по какъв начин е възможно да се помогне на човек, който споделя за подобни притеснения. Най-често срещаният отговор е, че темата провокира тревога у младите хора. По отношение на това как може да се помогне, най-честите отговори са свързани със способността да се изслуша другия, както и да бъде включен в инициативи, които са свързани с темата и показват възможност за положителна промяна.
„Може да се помогне чрез изслушване, насърчаване на активност в екологични инициативи и предоставяне на информация за позитивните стъпки в борбата с климатичните промени“.
„По принцип промените в климата са проблем, но вместо да се тревожиш, се фокусирай върху това как да помогнеш срещу вредата“.
Искахме да разберем от младежите, какво влияние оказват социалните мрежи върху начина, по който възприемат темата за климатичните промени. Най-често срещаният отговор е, че социалните мрежи оказват позитивно и негативно влияние. Позитивното е свързано с информираност, а негативното – с провокиране на тревога.
„Социалните мрежи постоянно ни заливат с информация за климатичните промени – понякога мотивират да действаме, но друг път създават паника. Затова е важно да проверяваме източниците и да не вярваме на всяко нещо, което видим онлайн“.
Интересуваше ни дали темата за климата и околната среда присъства в разговорите между младежи. Най-често срещаният отговор на младежите, които участваха във фокус групата беше, че темата винаги присъства под някаква форма (включително, като решение да не я коментират, защото ги напряга). Помолихме ги да конкретизират кои аспекти на темата обсъждат. Тук се откроиха замърсяването от големите компании, както и какво човек може да направи, за да минимизира вредите, които нанася на природата.
„Темата за климата присъства в разговорите, като основно се обсъждат замърсяването, устойчивостта и личните действия за намаляване на екологичния отпечатък“.
Опитахме да разбере, дали съществуват стереотипи по отношение на хората, които решават да получат подкрепа от психолог или психотерапевт и ако да – какви са те. Най-често срещаният отговор беше, че съществуват стереотипи по отношение на младежите, които търсят подкрепа.
„Да, стереотипите включват вярвания, че тези хора са „слаби“ или „неспособни да се справят сами“, което не е вярно, тъй като терапията е знак за грижа за себе си“.
