„Децата обект на насилие се нуждаят от специална подкрепа и от човек, който може да ги разбере, да им съчувства. Могат да го намерят в лицето на родител, учител, съученик, приятел. Те трябва да споделят, защото тогава ще бъде по-лесно решаването на проблема, ще могат да се научат да се защитават. Достатъчен е един човек, за да върне усмивката на едно дете.“
Форум Voice it 2023 – „Какво искат учениците?“
Областта получава по-висока оценка спрямо предходни години заради приети промени в Закона за защита от домашно насилие, в т.ч. на пострадали деца. Остана обаче спешната необходимост от инвестиция в кадрите в социалната система и от реакция срещу продължаващия регрес в системата на закрила. Случаите на насилие над деца показват недостатъчните капацитет и ресурси на професионалистите, работещи със и за деца, вкл. социалните работници и правоохранителните органи – както за идентифициране, така и за превенция, съобщаване и реакция по случаи на насилие. В училищата няма работещи механизми за превенция и интервенция при случаи на тормоз. Няма и единна информационна система за броя и вида наслучаите. Независимо от рекордните 46 300 сигнала към Националния център за безобасен интерент за поредна година не се намери устойчива държавна подкрепа за работата му. Оценката е добър 3,54.
Данни за разпространението на насилието над деца в България
Поне осем различни институции събират информация за насилие от и над деца, по различни системи. В резултат на това данните между институциите се разминават, а единна статистика липсва.
По данни на МВР през 2023 г. претърпелите насилие деца са 1893, а извършените престъпленията са 1799, като най-голям брой са тези за телесна повреда, следвани от кражби. Извършените престъпления от деца са 4796.
Случаите на училищен тормоз се събират от Министерството на образованието и науката. През учебната 2022/2023 са регистрирани 3 319 инцидента на физически тормоз и на вербална агресия. Събирането на данните е трудно, а цифрите – непълни, защото случаите често не се огласява, докато не се усложнят и не достигнат до медиите, където отразяването им продължава да включва елементи на търсене на сензация, което само подхранва нагласите, че няма строгост и ред, че децата имат нужда от „твърда ръка“, а не от системна превенция, обучение на учителите и на родителите. Често в училището насилието или не се разпознава, или случаите се пренебрегват или скриват и така много на брой „леки“ случаи остават незабелязани, докато не ескалират.
Справка на МВР показва, че престъпленията срещу деца в условията на домашно насилиеса общо 45 (в това число 1 убийство и 37 телесни повреди). Броят на престъпленията против брака, семейството и младежта са 485. С приетите през 2023 г. дълго обсъжданите промени в Закона за защита от домашно насилие се оптимизира съдебното производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие за по-бълзо, ефективно правоприлагане и създаване на гаранции за защита на интереса на пострадалите, в това число и на деца.
Националната телефонна линия за деца при ДАЗД е с хармонизиран телефонен номер 116 111 и денонощно осигурява информиране, консултиране и помощ на деца. През 2023 г. са генерирани общо 25 860 обаждания и са проведени 7891 консултации за подкрепа (31% от всички обаждания). Броят на подадените сигнали е 1191, като най-много са за физическо и психическо насилие – 462. За пренебрегване сигналите са 418, а за психическо насилие – 408. Забелязва се увеличение в боря на сигналите – спрямо 2022 г. с 2,5%, а спрямо 2021 г. – с близо 17%. Над 90% от тях са подадени от възрастни, а 107 – от деца. Сигналите за насилие в семейството са 563 – ръст от 2% спрямо 2022 г. и с 5,55% спрямо 2021 г. Най-често обажданията са за повече от един вид насилие. През ваканции и празници постъпват повече обаждания, най-често от бащите за неспазен режим на лични контакти с детето. Има регистрирани и 63 обаждания за риск за дете, въвлечено в родителски конфликт.
Сериозен проблем се наблюдава при тормоза на деца в киберпространството. В България Центърът за безопасен интернет е линията, която поема сигналите за тежко насилие, трафик и сексуална експлоатация над деца, онлайн тормоз, сблъскване с вредно и опасно съдържание и др. Сигналите се изпращат към МВР, ГДБОП и Интерпол. През 2023 г. към Центъра за безопасен интернет са постъпили рекордните над 46 300 сигнала – най-големият брой от началото на неговото съществуване. Увеличението е двойно спрямо 2022 г., когато сигналите са били 23 080. Тревожен е фактът, че 95% от тях са за онлайн сексуална експлоатация (злоупотреба с голи снимки) и злоупотреба над деца. И докато всяко седмо дете у нас споделя, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване в социалните мрежи, работата на Центъра се подсигурява от дарения и подкрепа от бизнеса, вместо с ангажимент от държавата.
За поредна година държавата не успява да приложи ефективни мерки за превенция и намаляване на инцидентите в пътното движение. По статистика на МВР през 2023 г. има завишен брой загинали и пострадали на пътя деца – изгубилите живота си са 30 деца, а ранените са 1136.
Сред препоръките в областта са:
- Да се подобри капацитетът на професионалистите, работещи с и за деца, вкл. социалните работници и правоохранителните органи, за идентифициране и подкрепа на деца в риск от насилие и за превенция, съобщаване и реакция по случаи на насилие;
- Да се подкрепят програми за активна психологическа работа в училище за превенция и адекватна намеса в случаи на училищен тормоз (работа с потърпевши, извършители и свидетели);
- Да се изготвят ясни политики за защита на децата в киберпространството и да се осигури постоянна държавна подкрепа, която да обезпечи непрекъсната работа на Горещата линия и консултативната линия към Националния център за безопасен интернет.
Кратка версия на “Бележник 2024” е достъпна в сайта на Национална мрежа за децата тук.
Още данни вижте на страниците на „Бележник 2024“.
Тaзи публикация е създадена в рамките на инициатива „Демокрация, с правата на децата“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
