Областта „Спорт, култура и свободно време“ получава оценка 3,47 в „Бележник 2026“. Анализът показва, че през последните 15 години България е постигнала частичен напредък в осигуряването на достъп на децата до спортни, културни и образователни дейности извън училище. Въпреки положителните промени обаче достъпът до култура, възможностите за участие в културния живот и качеството на средата за игра, спорт и учене на открито продължават да бъдат неравномерно разпределени в различните части на страната. Правото на децата на игра, спорт, култура и пълноценно свободно време е гарантирано на нормативно ниво, но на практика все още зависи в голяма степен от мястото, където живеят, наличната инфраструктура и финансовите възможности на техните семейства. Анализът на политиките очертава както постигнатия напредък, така и продължаващите предизвикателства пред достъпа на децата до култура, ролята на читалищата и развитието на градската среда за игра, спорт и учене.
Достъп на децата до култура
Един от основните изводи е, че в България продължава да липсва системна информация за достъпа на децата до култура. През последните три години НПО „Фабрика за идеи“, Обсерватория по икономика на културата и Асоциация за развитие на София провеждат национално представителни проучвания за достъпа до култура, но те обхващат само пълнолетни граждани. Националният статистически институт също не събира данни за достъпа до култура на деца.
Наличните данни за възрастните показват сериозни различия между населените места. Според НСИ през 2022 г. 83,1% от хората над 25 години, живеещи в селата, не са посетили нито едно представление, 79,7% не са били на кино, а 75,2% не са прочели нито една книга.
Според анализа липсват и индикатори за измерване на ефективността на културните събития, насочени към деца и младежи – например колко деца са участвали в тях спрямо броя на децата в съответното населено място и доколко тези инициативи постигат поставените си цели.
Читалищата и децата
В условията на ограничен достъп до професионално изкуство извън големите градове читалищата продължават да играят ключова роля за културния живот на децата и младежите.
Децата са сред основните участници в дейностите на читалищата като читатели в библиотеките, участници в клубове, школи, курсове и работилници, самодейци в певчески, танцови и театрални формации, както и участници във фестивали, концерти и местни празници.
Според анализа читалищата:
- създават възможности за творчество и изява;
- предоставят среда за неформално учене;
- насърчават четенето и четивната грамотност;
- развиват дигитални услуги за деца и младежи;
- подкрепят предаването на знания и традиции между поколенията.
В същото време анализът отчита, че възможностите за допълнително финансиране не се използват пълноценно поради недостатъчна квалификация на работещите в читалищата, липса на достатъчна подкрепа за иновации и модернизация и ограничени стимули за развитие на нови дейности.
В края на 2025 г. е обявена програма по мярката „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“ по Плана за възстановяване и устойчивост, насочена основно към читалища и обществени библиотеки. До края на годината са сключени 413 договора от предвидените 760.
Очаква се тези инвестиции да подобрят достъпа до съвременни технологии и да направят читалищните дейности по-привлекателни за младите хора, особено в по-малките населени места.
В анализа се отбелязва, че въпреки активността на общини, читалища и граждански организации все още липсват целенасочени политики на национално ниво за разширяване на достъпа до култура. Това е особено важно на фона на констатацията, че България продължава да е сред страните в Европейския съюз с най-ниски нива на участие в културни дейности.
Развитие на градската среда за спорт и учене на открито (2020 – 2025)
По отношение на градската среда анализът показва, че развитието на пространствата за игра, спорт и учене на открито продължава да се случва предимно чрез отделни програми и проекти, а не като част от дългосрочна национална политика.
Между 2017 и 2025 г. са обновени дворовете на 581 държавни и общински училища в 295 населени места. Най-голям брой проекти са реализирани в София, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора.
Въпреки направените инвестиции анализът отчита, че в много населени места училищните дворове остават единствените достъпни пространства за спорт и игра, а състоянието им често е незадоволително поради амортизирани настилки и остарели или липсващи съоръжения.
Същевременно липсва публичен национален регистър на отворените училищни дворове, спортните съоръжения и пространствата за учене на открито.
По данни на МОСВ кампанията „Чиста околна среда“ е финансирала над 3500 договора в 1565 населени места за периода 2020–2025 г. Над 1500 от проектите са реализирани от училища и детски градини.
От общо 1685 проекта:
- 927 са насочени към изграждане на детски площадки и екологично образование;
- 651 са насочени към класни стаи на открито, спортни площадки и екологични кътове.
Въпреки широкото географско покритие анализът посочва липсата на национална стратегия за развитие и надграждане на подобни инициативи.
Анализът заключава, че България разполага със значителен граждански ресурс и множество добри практики за подобряване на средата за деца и младежи. В същото време липсата на системни данни, координация между институциите и дългосрочно планиране продължава да ограничава въздействието на тези усилия.
Сред основните препоръки се открояват необходимостта от по-задълбочено изследване на местните потребности, по-добро измерване на достъпа до култура и по-активно включване на децата и младите хора в процесите на планиране и развитие на средата, която използват всеки ден.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
Повече за „Бележник 2026“
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
Докладът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 по проект ,,Мрежи в действие“ и UNICEF Bulgaria.
