„Днес съм тук, защото знам как да си изгладя ризата от майка ми, а как да си сложа вратовръзка – от баща ми.”
(цитат на младеж, 18 г., на форума LexTalks на НМД, 2025 г.)
Оценката по тема „Семейна среда и алтернативни грижи“ в „Бележник 2026“ е 3,41. Петнадесетгодишният преглед на политиките показва, че именно в тази област България е постигнала един от най-значимите си успехи в социалната политика – деинституционализацията на грижата за деца и развитието на услуги в общността. Наред с безспорния напредък обаче остават редица структурни проблеми, които продължават да ограничават възможността всяко дете да получи навременна и адекватна подкрепа.
В началото на реформата през 2011 г. в страната функционират 137 специализирани институции, в които живеят около 7600 деца. Към края на 2025 г. незакрити остават едва две. Това е резултат от дългогодишни усилия на държавните институции, местните власти и гражданските организации за извеждане на децата от институциите и създаване на алтернативни форми на грижа.
Въпреки това реформата не може да бъде разглеждана като напълно завършена. Един от основните изводи в анализа е, че системата продължава да реагира на вече възникнали кризи, вместо да инвестира достатъчно в ранна превенция и подкрепа за семействата. Служителите в отделите за закрила на детето често работят при високо натоварване, с ограничени възможности за специализация и професионална подкрепа. Това се отразява пряко върху качеството и навременността на помощта, която получават децата и техните родители.
През последните години значително се разширява мрежата от социални услуги в общността. Въпреки това развитието им остава неравномерно в различните региони на страната. В много населени места достъпът до специализирана подкрепа продължава да бъде ограничен, а наличните услуги невинаги отговарят на реалните потребности на децата и семействата. Наред с това разширяването на резидентните услуги поставя важни въпроси за тяхната роля в системата и за риска част от практиките на институционалната грижа да бъдат възпроизведени в по-малък мащаб.
Приемната грижа
остава една от най-важните алтернативи на институционалното настаняване, но развитието ѝ продължава да среща сериозни затруднения. Въпреки дългогодишните инвестиции системата все още разчита в значителна степен на проектно финансиране. Към края на периода близо 1500 деца живеят в приемни семейства, но интересът към приемното родителство остава ограничен. Липсват ясен професионален статут и адекватна социална защита за приемните родители, което поставя под въпрос устойчивостта на услугата.
Сериозно предизвикателство остава и подкрепата за младите хора, които напускат приемна или резидентна грижа. Анализът показва липса на цялостна визия за осигуряване на независим и подкрепен живот след навършване на пълнолетие. За много младежи преходът към самостоятелен живот продължава да бъде свързан с висок риск от социално изключване, бедност и невъзможност за пълноценна реализация.
В областта на осиновяването
се наблюдава положително развитие чрез приети законодателни промени и дигитализация на част от процедурите. Въпреки това подкрепата за осиновителните семейства остава недостатъчна. Продължава да липсва цялостен подход, който да гарантира необходимата помощ както преди, така и след осиновяването. В същото време част от децата продължават да прекарват продължителни периоди в резидентна грижа, което намалява възможностите им да намерят постоянна семейна среда. По последни данни близо 920 деца могат да бъдат осиновени, а кандидат-осиновителите са близо 1700, което показва, че проблемът често не е липсата на желаещи родители, а трудностите в системата и забавеното преминаване на децата към семейна среда.
Сред най-уязвимите групи през целия период остават непридружените деца бежанци и децата с увреждания. Само през 2023 г. в България са регистрирани 3843 непридружени деца, а едва 43 от тях са настанени в социални услуги. Данните показват сериозни дефицити в достъпа до закрила, здравни грижи и образование за тази група деца. Липсват достатъчно услуги, специализирани специалисти и механизми за проследяване на реалното качество на грижата, която получават.
Особено уязвима група през целия период остават децата с увреждания.
Въпреки напредъка в процеса на деинституционализация, достъпът до навременна и качествена подкрепа продължава да зависи в голяма степен от мястото на живеене и наличието на услуги в съответния регион. Недостигът на специалисти, ограничените възможности за ранна интервенция и липсата на достатъчно услуги за подкрепа на семействата поставят много родители пред сериозни предизвикателства още от ранна детска възраст на децата им. Липсата на адекватна подкрепа често увеличава риска от социална изолация както за децата, така и за техните семейства. Анализът показва, че въпреки предприетите мерки, системата все още не успява да гарантира равен достъп до необходимите здравни, социални и образователни услуги за всички деца с увреждания, което остава едно от ключовите предизвикателства пред политиките за детско благосъстояние.
Петнадесет години след началото на реформата България може да отчете значителен напредък в прехода от институционална към семейно ориентирана грижа. В същото време „Бележник 2026“ показва, че устойчивият успех на тази трансформация изисква повече от закриване на институции. Необходими са дългосрочна стратегическа визия, инвестиции в специалистите, по-силна подкрепа за семействата и по-добра координация между системите за закрила, образование, здравеопазване и социални услуги.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
Повече за „Бележник 2026“
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
Докладът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 по проект ,,Мрежи в действие“ и UNICEF Bulgaria.
Вижте презентацията на Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа, която беше част от официалното представяне на петнадесетото специално издание на мониторинговия доклад „Бележник 2026“. В нея са представени основните изводи, данни и тенденции в областта на семейната среда и алтернативната грижа, с акцент върху подкрепата за семействата, развитието на приемната грижа и необходимостта всяко дете да расте в сигурна, подкрепяща и семейна среда.
