„Семейната среда е най-добра за живеене, отглеждане и възпитание на нашите деца, но много деца са лишени от родителски грижи или са изложени на риска да я загубят, затова животът им е изпълнен със значителни предизвикателства, и е най-добре за тях да се възползват от алтернативната грижа: приемна или осиновяване!“
(цитат на респондент от Анкета за възрастни “Бележник”)
И през 2023 г. подкрепата към родителите и децата в семейна среда и тези в алтернативна грижа (резидентна или от семеен тип) остана недостатъчно ефективна. В средата на миналата година влезе в сила Наредбата за качеството на социалните услуги, но практиката показа неразбиране и затруднено прилагане на изискванията за качество в нея. Бяха предприети конкретни действия за ускорено закриване на четирите оставащи домове от стар тип, но в крайна сметка нито един не беше закрит, а МЗ се отказа от изграждането с европейски средства на предвидената инфраструктура за постоянна медицинска грижа. 2023 г. беше последната година, в която, след повече от десетилетие финансиране с европроекти, държавата трябваше да промени модела на приемна грижа. Реформа обаче не беше осъществена, а заличаванията на приемни родители бяха повече от вписванията. Ключов напредък в областта беше и реформата в системата на осиновяване. Оценката тази година е добър 3,67 – по-висока спрямо среден 3,13 за миналата година.
През 2023 г. беше демонстрирана воля за закриване на 4-те оставащи дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), в които се отглеждат около 220 деца. Бяха създадени работни групи към МЗ и МТСП с участието на граждански организации. Разработен беше план за добре управлявано извеждане на децата, но процесът не беше завършен. Проблем беше липсата на координация между различните отговорни институции. МЗ, отговорно за изграждането на инфраструктурата, се отказва от строежа на 14 от планираните 20 центъра.
Агенцията за социално подпомагане не успя да преодолее съпротивата на местните Отдели закрила на дедето (ОЗД) за извеждането на деца в „техни“ приемни семейства, въпреки заявеното желание от страна на приемните семейства. Съпротива имаше и от екипите по приемна грижа – нежелание да провеждат допълнителни обучения и да променят профили на съществуващи приемни семейства. Отказ под различни форми имаше и от самите ДМСГД – оспорване на експертните оценки и „сплашване“ на ОЗД и приемни семейства. Проблеми в сферата бяха също липсата на стимул за създаване на приемни семейства за деца с увреждания, недостатъчната подкрепа за пълнолетните с увреждания, липсата на подкрепа за независим живот извън резидентната грижа. За приключване на процеса се изискват координирани усилия на всички отговорни институции, с които да се постигне крайната цел – хуманен и качествен живот за всички деца, независимо от тяхното здравословно състояние.
Социални услуги
През 2023 г. започна предвиденото в Закона за социалните услуги планиране на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на Национална карта на социалните услуги (Картата). Социалните услуги, касаещи подкрепата на децата и техните семейства, са над 10 вида. Общият максимален брой потребители на тези услуги е 65 020 души. Стартира и подготовката на общините за изпълнение на нова функция – насочване на потребителите към социални услуги. Влезе в сила Наредбата за качеството на социалните услуги. Проблем е различното тълкуване от страна на замесените страни на новите дефиниции за социалните услуги, стандартите за качество на всяка услуга и др. Функциониращите социални услуги за деца в страната към август 2023 г. са 734 на брой с 15 009 места общ капацитет.
Приемна грижа в застой
Това е и годината, която показа, че въпреки 40-те млн. лв. европейски средства за приемната грижа, сериозна промяна в устойчивостта на тази грижа за деца няма. Данните на АСП показват отлив на желаещите да станат приемни родители.
В около 400 семейства годишно няма настанени деца, а заличаванията на приемни родители са повече от вписванията на нови. Приемната грижа остава неприпозната като социална услуга, а единствено като мярка за закрила именно с обяснението, че се гарантира със средства на проектен принцип. През 2023 г. МТСП не положи усилия за подкрепа на независимостта на младежите, напускащи приемна грижа, нямаше и никакво движение по въпросите, свързани със социалната сигурност на приемните родители.
Чак след приключване на “Бележник 2024” МТСП предложи промени, с които да бъде регламентиран специален договор за приемни родители, чрез който ще се гарантират техните осигурителни и здравни права. Още едно предложение беше направено – приемната грижа да бъде регламентирана в Закона за социалните услуги като отделна социална услуга – решение, което се очаква от години от родители и професионалисти, за да се подобри подкрепата към самите приемни родители. Очаква се до края на 2024 г. да бъде изработен и единен финансов стандарт, за да може услугата „приемна грижа“ да е финансово обезпечена и да стане устойчива. Ако тези промени се случат, те биха се отразили позитивно на оценката в доклада догодина. На този етап обаче приемната грижа като цяло търпи застой и от 2015 г. насам делът на децата от 0 до 17 години, настанени в приемни семейства, се е увеличил само с 1.5%. Към днешна дата настанените деца в приемни семейства в цялата страна са близо 1500.
Осиновяване
В последните дни на 2023 г. НС прие съществени промени в Семейния кодекс по отношение на осиновяването, които касаят достъпа до информация на осиновените за биологичния им произход. Друга важна промяна в СК е създаването на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване. Целта е облекчаване на процеса както за кандидат-осиновителите, така и за административните органи и възможност за качествен анализ и мониторинг на системата за осиновяване.
Мнозинството от децата, лишени от родителски грижи, престояват дълго време в резидентна грижа, което намалява съществено възможността да бъдат осиновени и отглеждани в семейна и сигурна среда. Това се дължи на негативни фактори като недоверие на обществото в социалната работа, пропаганда и дезинформация срещу системата на закрила, липсата на капацитет на ОЗД и др. Все още остава отворен въпросът и не са предприети законодателни промени за въвеждане на целеви отпуск по майчинство и бащинство (15 дни) при осиновяване на деца над 5 г. възраст. В края на 2022 г. бе приета промяна в ЗСПД, която даде право на самотните родители осиновители да получават месечна помощ за отглеждане на деца, която влезе в сила от 2023 г. За миналата година са осиновени 377 деца. Близо 920 е общият брой на децата, които могат да бъдат осиновени при общ брой на кандидатосиновителите 1697.
Непридружени деца и деца бежанци
По данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в страната ни през 2023 г. са били регистрирани рекорден брой непридружени деца – 3843 от Сирия, Афганистан, Ирак, Египет, Мароко. Настанените в социални услуги непридружени деца са само 43. По данни на МВР сред настанените в местата за временно настаняване само 461 имат личен лекар. Не съществува работеща ефикасна система за оценка на качеството на предлаганите услуги на непридружените деца от самите деца. Няма механизъм за подаване на жалба от непридружено дете към органа, нарушил правата му. Националната телефонна линия за деца 116 111 е достъпна за българските деца, но продължава и през 2023 г. да бъде недостъпна за децата, които не говорят български или английски език. Няма информация колко средно и максимално едно дете престоява в някой от центровете на ДАБ. Няма и информация колко от регистрираните непридружени деца са загубили живота си вследствие на инцидент или нелегален опит да преминат в Западна Европа. По данни на неправителствени организации и общодостъпна информация в медиите, три деца са загубили живота си на територията на страната през 2023 г. Няма записани непридружени непълнолетни в български училища на възраст 16–18 години.
Общо 174 622 украински граждани са се регистрирали за временна закрила. От тях 52 780 са останали в България. По данни на МОН през учебната 2023/2024 г. в детските градини има 882 украински деца, а в училищата – 2 886 ученици от Украйна, за които се осигурява допълнително обучение по български език. Малкият брой постъпили в образователната система, според МОН, се дължи на това, че не малко ученици продължават да се обучават онлайн в училища в родината си. Достъпът до социални услуги е ограничен, което следва от хроничните проблеми на системата на социални услуги у нас, вкл. недостатъчния брой детски психиатри, липсата на дневни центрове за деца с инвалидност, на центрове за подкрепа на деца с проблеми в развитието, особено деца с аутизъм и др. Само в София има около 50 украински семейства, които отглеждат деца със СОП. Все пак общата тенденция по отношение на приобщаването на украинските деца и семейства през 2023 г. е обнадеждаваща. Повишен е обхватът на трудовата заетост, все повече украинци са започнали активно да изучават българския език, култура и история, повече деца посещават български училища, възрастни и деца все по-често се обръщат към психолози за подкрепа. Беше предприета и важна мярка по отношение на децата с увреждания, които са преминали или започнали процедура за предоставяне на статут на закрила. Техните родители вече получават информация за необходимите документи относно индивидуалната диагноза в регионалните картотеки на медицинската експертиза (РКМЕ) към РЗИ. Макар често да е налице езикова бариера и бюрократични спънки, тази промяна неминуемо е значително облекчение за деца и родители от Украйна.
Кратка версия на “Бележник 2024” е достъпна в сайта на Национална мрежа за децата тук.
Още данни вижте на страниците на “Бележник 2024”.
Тaзи публикация е създадена в рамките на инициатива „Демокрация, с правата на децата“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
