„За много родители е трудно да изпълняват ежедневните си задължения, като да ходят на работа, защото няма кой да гледа деца- та им, когато са малки. Няма достатъчно градини, а в днешно време не всеки може да разчита на баби и дядовци или да плаща много пари на частните детски градини.“
(цитат на дете, 16 г., програма „Деца изследователи“ на НМД, 2025 г.)
Оценката в област „Ранно детско развитие“ в „Бележник 2026“ е Среден 3,23. Петнадесетгодишният преглед на политиките показва, че ранното детство постепенно се утвърждава като самостоятелна публична тема в България, но без съответстваща дълбочина на реформите. Въпреки отделните положителни стъпки през годините, системата продължава да бъде белязана от липса на институционално лидерство, слаба координация между здравната, образователната и социалната система и отсъствие на обща рамка за качество.
Сред отчетените положителни промени са разширяването на задължителното предучилищно образование, отпадането на таксите за детски ясли и градини, компенсациите за деца, неприети в общински и държавни детски заведения, както и разработването на ключови рамкови документи за сектора. Въпреки това системните дефицити остават нерешени, а ранното детство все още не е припознато като фундаментален етап от развитието на детето, който изисква целенасочени инвестиции, нов тип професионална подготовка и дългосрочна политическа воля.
Липсва национална рамка за качество
Сред основните препоръки, които остават неизпълнени през годините, е въвеждането на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. Въпреки че такава рамка е разработена и пилотирана, тя все още не е въведена на национално ниво.
Продължава да липсва общ подход към качеството на услугите за най-малките деца, както и ефективен механизъм за проследяване на резултатите. Това се отнася както за детските ясли и градини, така и за услугите за ранна детска интервенция и подкрепа на семействата. Анализът подчертава, че липсата на единни стандарти затруднява както развитието на системата, така и възможността да се гарантира равен достъп до качествени услуги за всички деца.
Достъпът до услуги остава неравномерен
Недостигът на места в детските градини и яслите продължава да бъде сред най-сериозните предизвикателства пред системата. Данните показват, че към учебната 2023/2024 г. едва 17,9% от децата под 3-годишна възраст са обхванати в ясли и яслени групи – далеч под европейските цели за достъп до услуги в ранна възраст.
Около 18 000 деца в страната нямат пряк достъп до място в детска градина, а само през 2025 г. 8844 деца не са приети в ясла или детска градина в София. Наред с недостига в големите градове, редица малки населени места продължават да изпитват сериозни затруднения в достъпа до услуги за ранно образование и грижи.
Особено засегнати остават децата под 3-годишна възраст, децата със специални образователни потребности и децата в уязвима ситуация, за които достъпът до подходящи услуги често зависи от мястото на живеене и наличието на местен капацитет. Според анализа проблемът не е единствено в липсата на места, а и в отсъствието на надеждна система за планиране на потребностите и прогнозиране на търсенето. На практика държавата не разполага с пълна картина за реалния брой деца, които остават извън системата.
Най-малките деца продължават да остават извън фокуса на политиките
Особено тревожна остава ситуацията при децата от 0 до 3 години – периодът, в който се поставят основите на бъдещото развитие, учене и здраве. Въпреки многобройните доказателства за значението на ранната подкрепа, услугите за тази възрастова група продължават да бъдат ограничени по обхват и капацитет.
Услугите за ранна детска интервенция остават недостатъчно развити, без единни стандарти за качество и без устойчив механизъм за проследяване на резултатите. Продължава да липсва и надеждна национална информация за броя на децата с трудности в развитието и техните потребности, което затруднява планирането на адекватна подкрепа.
Анализът отбелязва и друг дългогодишен проблем – системата остава прекомерно институционализирана и недостатъчно ориентирана към играта, ученето чрез преживяване и социално-емоционалното развитие на детето. Това поставя предизвикателства както пред качеството на услугите, така и пред подготовката на специалистите, които работят с най-малките деца.
Основният извод на „Бележник 2026“ е, че ранното детство все още не е припознато като стратегически приоритет в достатъчна степен. Въпреки отделните положителни инициативи през последните години, липсват последователни политики, които да гарантират равен достъп до качествени услуги за всички деца и семейства.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
Повече за „Бележник 2026“
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
Докладът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 по проект ,,Мрежи в действие“ и UNICEF Bulgaria.
