„Не трябва да мъчат детето да разказва случилото се толкова много пъти, много е мъчително. Да разкаже само веднъж, мисля, например направо на психолога, който да каже на следовател, да каже на някого, и тогава да предадат всички показания на съдията, а детето да не трябва да се призовава пак. А в най-лошия случай [детето трябва да каже] на съдията…, но не в съдебната зала“.
(цитат на дете, 14 г., „Бележник 2019“)
В периода 2011–2025 г. България отбелязва съществен напредък в законодателството в защитата на децата – жертви и свидетели на престъпления. Въведени са важни процесуални гаранции и механизми за щадящо участие на децата в наказателното производство.
Особено важни са промените от 2023 г., които на хартия разширяват правата на пострадалите деца, въвеждат задължителна индивидуална оценка на нуждите им и засилват мерките за защита чрез разпити в специализирана среда и подобрено взаимодействие между институциите.
Практическото прилагане на тези гаранции обаче остава недостатъчно. Липсата на достатъчна специализация, обучение, единни стандарти и ефективна координация между институциите води до случаи, в които правата на децата не се спазват в пълна степен, а наказателният процес продължава да създава риск от допълнителна травма и повторна виктимизация.
През 2024–2025 г. се очертава тревожна тенденция индивидуалната оценка все по-често да се възприема като административна формалност, вместо като инструмент за осигуряване на адекватна подкрепа на детето. Остава затруднен и достъпът до правосъдие на уязвими групи деца. Сред тях са жертвите на онлайн посегателства, при които разследванията се затрудняват от формализъм, забавяне и липса на експертиза. Същото се отнася и до децата с увреждания, които често не получават адекватна подкрепа. Особено проблематични остават и делата за сексуално насилие над деца, които понякога се проточват с години и задълбочават чувството за несправедливост и несигурност
Изслушване на деца в специализирани помещения – „сини стаи“
„Синята стая“ е специализирано помещение за щадящо изслушване и разпит на деца – в защитена среда и с ограничени контакти с други участници в процеса. Първата такава стая е открита през 2008 г. в Пазарджик, а днес в страната функционират около 70. Законодателните промени от 2017 г. и 2023 г. насърчават използването им при разпити на деца и свидетели със специфични нужди от защита.
През 2023–2024 г. е въведена национална методика с единни стандарти за работа, насочена към ограничаване на броя на изслушванията и подобряване на координацията между институциите. Паралелно се развиват и интегрирани модели по философията „Барнахус“ – ключови специалисти да работят заедно около детето, на едно място, така че то да бъде разпитвано минимален брой пъти и едновременно да получава здравна, терапевтична и юридическа подкрепа.
Пример за успешно реализиран проект е “Зона ЗаКрила“ – развивана от ИСДП и от Фондация „Асоциация Анимус“.
Въпреки постигнатия напредък, данни от практиката показват, че използването на сините стаи остава ограничено. Продължават случаите на разпити в неподходящи условия, от необучени кадри и без достатъчна координация между институциите, което създава риск от вторична виктимизация на детето.
Права на децата в конфликт със закона (наказателно отговорни деца, заподозрени или обвинени в извършване на престъпления)
В периода 2011–2025 г. България предприема важни стъпки към изграждане на система за правосъдие за деца. Тя е базирана на специализацията, защитата на най-добрия интерес на детето и ограничаването на крайната мярка – лишаване от свобода. След години на частични законодателни промени, съществен напредък е постигнат през 2023 г. с транспонирането на европейските стандарти за процесуални гаранции за деца, заподозрени или обвинени в престъпления.
Разширени са правата на непълнолетните чрез въвеждане на задължителна индивидуална оценка, право на информиране и придружаване от родител, медицински преглед при задържане, ограничаване на задържането като крайна мярка, видеозаснемане на определени разпити и приоритетно разглеждане на делата. Въведени са и изисквания за специализирани знания, както и обучение на магистрати.
Въпреки законодателния напредък, остават съществени дефицити в практиката. Липсва цялостен закон за детско правосъдие и устойчив механизъм за специализация и обучение на всички професионалисти. Някои изисквания на европейското право не са напълно транспонирани.
Не е постигната целта лишаването от свобода да се използва само като крайна мярка, с фокус върху образованието, развитието и реинтеграцията на децата.
Въпреки подобрените условия в поправителните домове и развитието на пробацията като алтернатива на задържането, недостигът на ресурси и специализирана подготовка остава сериозно предизвикателство.
Права на децата в конфликт със закона (третирани от системата на борба срещу противообществените прояви)
Системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните остава най-слабо реформираната част от детското правосъдие в България. Въпреки заявената през 2011 г. политика за замяна на остарелия модел по ЗБППМН с възстановителен подход и интегрирана система за работа с деца в конфликт със закона, реформата е прекратена след 2016 г., а в сила остава законът от 1958 г.
Европейският съд по правата на човека неколкократно осъжда България за липса на достатъчни процесуални гаранции и съдебен контрол. Най-често прилаганите възпитателни мерки са с ограничена ефективност, а работата на местните комисии е формална, с неравномерно качество и липса на прозрачност.
Продължават да не достигат услуги в общността, възстановителни практики и координация между социалната, образователната, здравната и правосъдната система. В СПИ и ВУИ все още се настаняват деца с различни проблеми и потребности, без адекватна подкрепа за тяхната ресоциализация и развитие.
Допълнителна тревога пораждат данните от 2025 г. за случаи на насилие над деца в СПИ – Варненци, както и констатациите на омбудсмана за сериозни образователни дефицити сред настанените деца, включително затруднения при четене и писане. Тези случаи поставят под съмнение безопасността и ефективността на институционалния модел. Положителен сигнал е създаването през 2025 г. на работна група към Министерството на правосъдието за подготовка на реформа в областта. Въпреки това липсва яснота относно обхвата и посоката на промените. Към края на 2025 г. системата продължава да функционира по остарял модел, без достатъчно специализирани услуги, възстановителни практики и ефективни механизми за социална реинтеграция на децата.
Гарантиране на най-добрите интереси на децата, участващи в правни процедури. Дела по СК – родителски конфликти
В периода 2011–2025 г. се наблюдава плавен напредък в гарантирането на най-добрия интерес на детето (НИД) в семейните и гражданските производства, но практическото му прилагане остава ограничено. Основните проблеми са бавните съдебни процедури, недостатъчното използване на щадящи методи за изслушване, неравномерната подготовка на съдии и експерти, шаблонните социални доклади и липсата на ефективни механизми за изпълнение на съдебните решения.
Под влияние на европейските и международните стандарти постепенно се разширява използването на сини стаи и се поставя по-голям акцент върху правото на детето да бъде изслушано. Въпреки това напредъкът често зависи от инициативата на отделни професионалисти, а не от последователна държавна политика. Пандемията допълнително изостря родителските конфликти и увеличава броя на споровете за родителски права, като показва ограниченията на съществуващата система.
В периода се правят многократни опити за насърчаване на медиацията по семейни дела като средство за намаляване на конфликтите и защита на децата. Опитът за въвеждане на задължителна медиация през 2023 г. е блокиран след решение на Конституционния съд, но през 2025 г. са въведени задължителни информационни срещи за медиация, които целят да насърчат диалога между родителите.
Най-съществената промяна настъпва в края на 2025 г. с измененията в Семейния кодекс, които дават възможност съдът да постановява съвместно упражняване на родителските права дори без съгласие между родителите, когато това е в интерес на детето. Макар реформата да се разглежда като значителна стъпка към по-балансиран подход, нейното практическо въздействие и съответствие с принципа за най-добър интерес на детето тепърва предстои да бъдат оценени.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
За Бележник 2026
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
Докладът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 по проект ,,Мрежи в действие“ и UNICEF Bulgaria.
