„Много ученици изпитват негодувание когато учат, понеже учителите представят предмета на много сложен език. Учителите са компетентни, но е важно да представят информацията на достъпен език, за да може на учениците да им е интересно. Когато възстановим връзката учител–ученик ще е приятна работата в образователната среда за всички.“
Цитати на деца от видео за Младежки форум „VoiceIt 2023: Какво искат учениците“
Последните данни от изследването PISA илюстрираха спешната нужда от реформи по отношение на качеството и равния достъп до образование у нас. България остава сред държавите с най-високи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите; от мястото, където децата живеят; от вида училище, което посещават. И през 2023 г. у нас не се се случи мониторинг на изпълнението на образователни политики, програми и проекти; липсваше реално приобщаване на всички деца според специфичните им потребности; не се прилагаше цялостна политика за деца със СОП, фокусирана върху профилираното и професионално обучение и включването им в пазара на труда. Държавата не реализира приоритетно ефективни мерки за включване в учебните програми на интердисциплинарни теми като дигитално-медийна грамотност, социално-емоционално учене, здравно и сексуално образование. Остана невъведен компетентностният модел на подбор, обучение и атестация на директори и учители. “Бележник 2024” отбелязва и липсата на форми за активно включване на родителите в образователния процес и училищния живот като цяло. Оценката в област „Образование“ тази година все пак е повишена спрямо предходната година заради инициираните от редовното правителство изготвяне на стандарт за качество на образованието, реформа в квалификацията и атестирането на педагогическите специалисти и промени в Наредбата за приобщаващо образование.
Децата у нас се учат в 1942 общообразователни училища, от които 127 начални, 1128 основни, 75 обединени, 116 гимназии и 496 средни училища. В момента в тях са записани 549 926 ученици от 1 до 12 клас. Техни преподаватели са 55 500 учители. Чисто в демографски контекст сред проблемите в българското образование могат да бъдат очертани следните:
- Делът на преждевременно напусналите образователната система в България е 10,5% (трябва да се отбележи все пак, че той намалява в последните години и е близо до средното за ЕС ниво от 9,6%). Този дял обаче остава особено висок (19,1%) в селските райони в страната.
- Разпределението на кадрите е неравномерно, нисък е процентът на младежите между 16 и 19 г. с цифрови умения (според доклад на ЕС).
- Над 30% от българските учители са на възраст 55 и повече години.
- Приобщаването на уязвими групи деца и децата от ромска общност продължава да е основно предизвикателство и сегрегацията нараства – 64% от ромските деца между 6 и 14 г. посещават училища или градини, в които всички или повечето им съученици са роми в сравнение с 58% през 2016 г.
Качество на образованието, равен достъп и обхват
И през 2023 г. държавата не направи достатъчно за качествено образование, отговарящо на нуждите на съвременния свят и на потребностите на всяко едно дете. Именно публикуваните в края на 2023 г. от ОИСР данни от изследването PISA 2022 показват спешната нужда от реформи както по отношение на качеството на образованието у нас, така и по отношение на осигуряването на равен достъп до качествено образование.
България има притеснително висок процент ученици, които не постигат дори минималното второ равнище (от общо 6) на функционална грамотност и едновременно с това много малък дял ученици, които стигат до най-високите нива на умения – само 2% по четивна грамотност, 3% по математика и 1% по природни науки. 
Намаляват резултатите, включително на най-добре представящите се български младежи, което показва, че когато една образователна система не е ефективна, това се отразява на всички ученици. Делът на функционално неграмотните 15-годишни в областите четивна грамотност и математика вече надхвърля 50%. Това означава, че повече от половината български ученици завършват училище и влизат на пазара на труда и в обществото без умения да се справят там – без да могат да сравнят две пазарни оферти и да преценят коя е по-изгодна, без да могат да организират личния си бюджет, без да могат да разберат как се гласува с преференция, без да могат да работят и да общуват ефективно с други хора.
Разликата в резултатите по математика между учениците с най-висок и най-нисък социалноикономически статус е 108 точки. Според доклада на ОИСР България е една от едва десет държави в цялото изследване, в които най-малко 50% от разликата в постиженията се обяснява с различията между училищата. Изследването PISA дава информация и за училищния климат. Голяма част от учениците не се чувстват подкрепени от своите учители и не учат в среда, която благоприятства ученето им. Близо ¼ от българските учениците се чувстват самотни в училище, а 19% не се чувстват удовлетворени с живота си. Делът на учениците, които казват, че учителят им по математика показва интерес към ученето на всеки ученик, е спаднал спрямо 2012 г. от 75 на 64%. А този на учениците, според които учителят им помага допълнително на учениците, които имат нужда – от 70 на 66%.
Разликата в резултатите се доказва и от националните ни изпити. Средният резултат от националното външно оценяване в VII клас през 2023 г. е 55,04 т. по български език и литература и 35,29 т. по математика от максимално възможни 100 точки. В повечето държави по света тези резултати се равняват на по-малко дори от „Среден 3“. Показателни са и резултатите от държавния зрелостен изпит по български език и литература в XII клас. Средният резултат е 50,14 от 100 точки, което се равнява на „Добър 3,93“.
Най-общо резултатите на учениците зависят от два фактора – начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми – какво учат учениците, към развиването на какви умения и нагласи се стремим. У нас обаче няма ефективни политики за управление на човешкия ресурс в образователната система, постоянно се отлага реалното актуализиране на учебните програми и не се създава рамка за качество на образованието – документ, който да даде „голямата картина“ какво определяме като качествено образование и как ще го постигнем. С встъпването в длъжност на редовното правителство в средата на 2023 бяха направени заявки за някои силно необходими реформи като: концептуална промяна на учебните програми и реформа в оценяването, вкл. НВО; изготвяне на стандарт за качество в училищното образование, промяна в правилата за провеждане на конкурси за избор на директори; усъвършенстване на системата за допълнителна квалификация на учителите; ранното детско развитие и др. При настоящата политическа обстановка хоризонтът на изпълнението им обаче остава неясен. Безспорна важна крачка по отношение на обхвата на учениците и задържането им в училище беше приетото изменение на Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, чрез което вече устойчиво на училищата се предоставя допълнителен ресурс за назначаване на образователни медиатори, социални работници и помощници на учителя.
Успешно училищно управление и повече ефективни учители
В България много голяма част от учителите са учили в университет преди десетки години по програми, които са остарели и не отговарят на ситуацията в момента, както и на спецификите и потребностите на учениците. По данни на МОН около ¼ от българските училища имат директори, които са временно изпълняващи длъжността или вече са достигнали възрастта за пенсиониране. Половината от българските учители са на възраст над 50 г., а над 30% са на 55 и повече години. Наложително е: да се въведе компетентностен модел при подбора, обучението и атестирането на директори и учители; да се приложи механизъм за оценка и самооценка на образователните институции спрямо националната рамка за качество; да се осигури целенасочена подкрепа към училищата с ниски резултати за подобрение на техния управленски и педагогически капацитет; да се повиши качеството на първоначалното обучение и продължаващата квалификация на учителите и директорите и да има обективна и справедлива оценка на работата им на база резултати, а не административни изисквания; да има взискателен подбор на учителите и директорите на база компетентностен модел, отговарящ на изискванията на образователната система на XXI век.
Приобщаващо образование
У нас децата и учениците със СОП са 24 541. На 8701 деца и ученици ресурсно подпомагане се предоставя от 1031 специалисти на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование към МОН, а педагогическите специалисти за учебната 2023/2024 г. във всички детски градини и училища са 5526. Данните показват, че независимо от вариациите в броя на учениците със СОП през годините, обхванатите в професионални паралелки ученици със СОП в рамките на първи гимназиален етап е около 30% от общия брой ученици със СОП. Броят на продължаващите своето обучение в професионални паралелки във втори гимназиален етап значително намалява и става около 15%. Обхванатите в дуална форма на обучение ученици със СОП през 2023/2024 г. са само 146.
Редица наредби гарантират приобщаващото образование като част от държавната политика, но само на хартия. Реалният опит на родители често е свързан с подписки срещу включването на децата в класовете и липсата на капацитет да се посрещнат образователните им нужди в рамките на учебните заведения. Наредби гарантират и достъпът на младежи със СО до професионално образование и обучение, съобразено със съответното им увреждане и които целят професионални умения за водене на независим живот.
Система за проследяване на успеха на учениците със СОП за независим живот и участието им на пазара на труда обаче няма. Затова и една от препоръките в “Бележник 2024” в този раздел е да се създаде система за проследяване на съотношението между броя на децата и учениците със специални нужди и броя и вида на специалистите (ресурсни и по отделните професии), които отговарят на изискванията за допълнителната подкрепа в гимназиален етап и в рамките на професионалната подготовка.
Кратка версия на “Бележник 2024” е достъпна в сайта на Национална мрежа за децата тук.
Още данни вижте на страниците на “Бележник 2024”.
Тaзи публикация е създадена в рамките на инициатива „Демокрация, с правата на децата“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
