„Лекарят трябва да е мил, учтив, да се интересува от детето, да му покаже с отношението си, че му е приятел, а не враг, да може да го предразположи, за да е спокойно. Може и да е шеговит, за да може детето да се чувства свободно пред него, но и разбира се много внимателен с всичко.“
Цитат на дете, програма „Деца изследователи“ на НМД, 2025 г.
Системен застой, прекъсван от частични реформи. Така може да се обобщи състоянието на детското здравеопазване в последните 15 години.
Ключовите препоръки, за които активно се застъпва НМД в този период, са насочени към: изграждане на Национална детска болница, регламентиране на достъпа до грижа за здравно неосигурени бременни, ранна диагностика на невроразвитийните проблеми и ранната интервенция, оптимизиране на скрининговите програми и профилактичните прегледи, разширяване на неонаталния скрининг, мерки за справяне с високата кърмаческа смъртност, преодоляване на кадровия дефицит на специалисти, мерки срещу регионалните различия в достъпа до качествена здравна грижа, достъп до качествени палиативни грижи за деца и др.
Повечето от тези препоръки са изпълнени само частично или „на хартия”.
Майчино и детско здраве
Картината в сектора остава противоречива. Основният принос за напредъка се дължи на дългогодишните усилия на гражданския сектор, довели до разширяване на прегледите за здравно неосигурени бременни, възможността за двукратна хоспитализация по време на бременността при установена рискова бременност, въвеждане на безплатни лекарства за деца до 7 г. и значително намаляване на кърмаческата смъртност (от 8.5‰ на 4.6‰). Позитивна стъпка е подобряването на обхвата на слуховия скрининг до 93% (за разлика от други области, в които няма видим напредък).
Системата продължава да страда от тежки дефицити в сферата на превенцията, палиативните грижи за деца, недостига на кадри – особено млади лекари, и регионалните различия в достъпа до качествени здравни грижи. Липсват регистри на децата с редки заболявания, недоносените, децата с невроразвитийни диагнози, децата, нуждаещи се от палиативни грижи. Няма и проследяващи програми и програми за скрининг и превенция на редица хронични състояния в детска възраст, а съществуващите не се изпълняват в пълен обем или има големи регионални различия в изпълнението им. Липсват конкретни предложения за изпълнение на изричната цел, заложена в Националната здравна стратегия до 2030 г., за намаляване на ражданията чрез цезарово сечение до 30%.
Здравословно хранене
Здравословното хранене на децата в България остава сериозен и задълбочаващ се проблем, белязан от липса на координирана държавна политика, остаряла нормативна уредба и дефицит на актуални данни за хранителните навици и здравословното състояние на децата. Въпреки отделни регулаторни промени и програми, предприетите мерки остават фрагментирани и с ограничен ефект.
Продължава да расте делът на децата с наднормено тегло и затлъстяване, при липса на национален мониторинг, клинични пътеки и мултидисциплинарен подход за превенция и лечение. Качеството на храната в училищата и детските градини остава незадоволително, а липсата на актуални и достъпни рецептурници затруднява прилагането на нормативните изисквания. Децата със специални хранителни потребности и хранителни разстройства продължават да бъдат недостатъчно подкрепени.
Липсата на координация между МЗ, МОН и ММС допълнително задълбочава проблема, а през периода не са разработени устойчиви общи политики, свързващи храненето, физическата активност и образователната среда.
Сред положителните развития са актуализацията на част от нормативната рамка за хранене в детските градини и приемането на Програмата за подобряване на майчиното и детско здраве 2021–2030 г. Въведени са и промени, насочени към безопасността на храните, подкрепата за кърменето и ранното детско хранене, но липсват дългосрочни и устойчиви решения.
Патронажна грижа
Патронажната грижа за майката и новороденото е приоритет в европейската акушерска практика, но в България все още липсва стандарт, който ясно да регламентира тази дейност.
Ключова стъпка беше направена през 2021 г., когато с промени в Наредба №9/2019 бяха въведени задължения за предоставяне на патронажна грижа в дома на новородени до 14 дни след изписване от родилния дом. На практика обаче прилагането на мярката среща сериозни затруднения, включително недостиг на кадри.
Наблюдава се напредък в разбирането за нуждата от подобна услуга, но ограничен напредък по отношение на устойчивото ѝ финансиране и институционализиране. Сред основните пречки остават недостатъчният брой акушерки и медицински сестри, както и неадекватното заплащане на труда им.
Кадрова обезпеченост
Здравният сектор е изправен пред дългогодишни, системни предизвикателства, за които съществуват ясни индикации още от години – недостиг на медицински сестри, неравномерно териториално разпределение на лекарите и спад в привлекателността на определени медицински специалности.
Липсата на ефективни и последователни решения по тези въпроси не само отслабва капацитета на здравната система като цяло, но и ограничава достъпа на децата до навременна и качествена медицинска помощ.
Ваксинопрофилактика
2025 г. бележи съществен етап в развитието на ваксинопрофилактиката в България. Налице са: реално разширяване на програмите, нормативна подготовка за включване на нови ваксини, въвеждане на целеви имунизации за рискови групи и изграждане на стабилна дигитална основа за управление на процесите.
Въпреки тази положителна тенденция, общото ваксинационно покритие остава под желаните стойности. Държавата няма системна политика за противодействие на дезинформацията и антинаучните нагласи в българското общество, която би могла да включва обучения на ОПЛ и педиатри и информационни кампании към родителите.
Национална детска болница
Идеята за Национална детска болница (НДБ) присъства в политическия дневен ред едва в последните 6 г. от общо 15 на издаване на доклада „Бележник“ и 50 г. след първото обявено намерение за построяването й.
За този кратък период проектът е под ръководството на осем министри на здравеопазването и петима директори на Здравната инвестиционна компания за детска болница. Управленските решения и публичните послания са съсредоточени основно върху терена, сградата и „ускоряването“ на процеса, без достатъчно внимание към целта, качеството и кадровото обезпечаване, при основателни предположения за злоупотреби с публични средства.
Подобрение има след 2022 г., когато чрез анализ на нуждите с подкрепата на ЕИБ са разработени ясна концепция и детайлно планиране по съвременни европейски стандарти.
През юли 2023 г. е създаден Общесвен съвет за изграждане на НДБ, част от който е и НМД. Той успява да осигури публичен достъп до докладите на международния консорциум IDOM, провокира парламента да задължи МЗ да създаде ясен план за създаването на болницата, да отчита напредъка по проекта всеки месец и да публикува основните документи онлайн.
Въпреки това съществуват сериозни рискове планирането да остане само на хартия, особено след оставката на последния Обществен съвет.
Необходимо е МЗ спешно и дългосрочно да работи по въпросите, свързани с кадровата криза в педиатричните специалности. Нужна е яснота как ще се финансира НДБ, за да може да осигури грижата, която обещава. А публичността и прозрачността са изключително необходими с оглед на ниското обществено доверие в процеса.
Фонд за лечение на деца
През годините на финансиране на лечението на деца в България и в чужбина чрез Център „Фонд за лечение на деца“ (ЦФЛД) и звеното от НЗОК, поело функциите му, основен проблем продължава да бъде осигуряването на прозрачност, проследимост и оценка на ефективността на процесите по лечението на пациентите. С работата на фонда, преди да се превърне в звено на НЗОК, се свързват множество разследвания за корупция, протести, публични скандали.
Продължават да се дискриминират и лишават големи групи хора от достъп до лечение.
На много деца е отказано лечение в чужбина при липса на по-добра възможност в България. Всеки отказ може да се обжалва единствено към съответния административен съд, а съдебните дела продължават с години, докато семействата на болните деца нямат време да чакат. В същото време младите хора над 18 г. са в неблагоприятна позиция поради крайно рестриктивни правила за тях, без медицинска аргументация.
До днес остава отворен въпросът за качеството на процеса (по разглеждане и оценяване на заявленията – бел. а.), ефективността на изразходването на средствата и най-вече до каква степен това води до по-добри резултати за децата.
Превенция на зависимостите сред децата
Държавният отговор спрямо зависимостите при деца от тютюн, алкохол, наркотични вещества и други ПАВ, е лимитиран по обхват, фрагментиран между отделните системи и предимно реактивен, а наличните данни са частични, често косвени и недостатъчни за планиране на политики.
От повече от 10 години се формулират различни видове превантивни стратегии. Въпреки това, на национално и местно ниво продължава реализирането предимно на краткосрочни и кампанийни дейности, при които няма оценка на ефективността. Забелязва се тенденция на нарастващата употреба на ПАВ, намалява и възрастта на първа употреба. От 2023 година насам нараства употребата на електронни цигари, нагреваеми изделия и наргилета, а райският газ става особено популярен и сред непълнолетни.
Няма специализирани услуги и разработване на стандарти за лечение, нито национално-обхватни политики за превенция и ранна интервенция. Реалният напредък се изразява основно в програми с ограничен обхват и нормативни забрани, докато на практика системата продължава да реагира късно. Натрупаните данни ясно показват, че проблемът не е в липсата на знание, а в отказа на държавата да постави приоритет върху превенцията на зависимостите и детското психично здраве.
Достъп до медицински храни
В резултат от дългогодишните усилия на отделни личности, лекари, експерти и политици, а впоследствие и на обединение то на граждански организации, поведено от НМД и „Общност МОСТОВЕ“, диагнозата „малнутриция» („белтъчно-калорийно недо- хранване“ според МКБ) е включена в списъка със заболявания, съгласно който НЗОК заплаща за специални медицински храни за домашно лечение.
В актуалния списък фигурират 31 вида храни и за 9 от тях НЗОК реимбурсира сумата 100%. Осем вида храни са предназначени за сондово хранене, а останалите са за прием през устата.
Нерешен проблем остава условието на НЗОК пълнолетните лица да се хранят само „чрез тръбичка“, за да се покрива от Касата пълната стойност на медицинската храна. И до момента Касата не реимбурсира нито един консуматив или медицинско изделие, свързани с приема на специални медицински храни за домашно лечение.
Липсва публична информация кои аптеки имат сключени договор с НЗОК за доставка на медицински храни за малнутриция – пациентите са принудени да търсят тази информация сами. Те също срещат сериозни логистични затруднения при пътуване до отдалечени населени места, за да може лекар-специалист с договор с НЗОК да издаде е-Протокол IC.
Пациентите над 18 г. с реална нужда от медицинско хранене продължават да разчитат на собствени средства или на дарения.
Не само няма данни за това колко души са с хранителни разстройства, но липсва и специализиран център за лечение на хранителни разстройства.
Психично здраве
Според ЕК трите принципа на подход към психичното здраве на децата и младите хора са: адекватна и ефикасна профилактика; достъп до здравни услуги и лечение в областта на психичното здраве, с високо качество и на достъпна цена; реинтеграция в обществото след възстановяване.
Нито една европейска инициатива не е подета в политиките на българската държава през последните 3 г. Липсва дори обществен и политически дебат за необходимостта от тези държавно планирани политики.
От друга страна, организации на ООН и НПО реализират добри практики със средства по проекти или от дарители, които обаче остават извън обсега на интерес от страна на държавата. Не съществуват фондове или други финансови механизми, които да позволяват добрите практики да бъдат реализирани устойчиво във времето.
През последните 4 г. може да бъде посочен напредък в следните области:
- събиране на данни за разпространението и вида на психичното страдание при децата и юношите, както и за броя на медицинските специалисти по детско психично здраве.
- разкриване на отделения за детско-юношеско психично здраве към ЦПЗ
Най-важното остава социалната рехабилитация след лечението, възстановяването на социалните връзки и способността на детето да функционира в социална общност.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
За Бележник 2026
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
Докладът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 по проект ,,Мрежи в действие“ и UNICEF Bulgaria.
Вижте участието на д-р Бояна Петкова – лекар и правозащитник, в представянето на петнадесетото специално издание на мониторинговия доклад „Бележник 2026“. Тя коментира ключовите изводи и тенденции в сферата на детското здраве и очертава предизвикателствата пред системата в осигуряването на навременна, достъпна и качествена грижа за всяко дете.
