“Детското здраве да се превърне в реален приоритет с отделянето на необходимите ресурси за това, а не само като част от национални политически документи, които в голямата си част остават само на хартия.”
(цитат на респондент от Анкета за възрастни “Бележник”)
Оценката за здраве тази година е по-висока поради приетите от НЗОК два допълнителни кода, чрез които от 2024 г. над 550 български деца и възрастни ще могат да кандидатстват за реимбурсация на медицински храни за домашно ползване. Държавата направи стъпки и в изграждането на Национална многопрофилна педиатрична болница без повече отлагане. Проблем в системата остава липсата на адекватно разпределение на човешките ресурси и на специалисти в определени области – медицински сестри, акушерки, детски психиатри. Притеснителна е и липсата на систематизирани данни, касаещи употребата на психоактивни вещества, както и слабата грижа за психичното здраве при децата. Миналата година оценката беше 2.98 – най-ниската от десет години насам. Тази година тя се покачва до 3.49.
Кадрите в детското здраве
За поредна година “Бележник” отчита като сериозен проблем недостатъчният брой медицински сестри, небалансираното териториално разпределение на лекарите и намаляването на специалисти в определени медицински направления. За 30 години броят на медицинските сестри е намалял двойно – от 53 810 през 1990 г. на 28 827 през 2022 г. Двойно по-малко са и акушерките в страната – от 53 810 днес те са 28 827. Драматично не достигат кадри и в други специалности. Педиатрите за бяла България са само 1626, неонатолозите – само 141, детските кардиолози – 53, детски клинични хематолози и онколози – 23, детски хирурзи – 62, детски психиатри – 22. В допълнение детските отделения към болници в страната са общо 110, а лекарите с активен договор с НЗОК за извънболнична медицинска помощ със специалност Педиатрия към февруари тази година са само 816 за цяла България при над един милион деца.
Като подпомагаща мярка МЗ извърши нормативни промени в Закона за здравното осигуряване, които касаят финансирането на медицински дейности и персонал в отдалечени райони. Заедно с това обаче са нужни достойно заплащане във медицинските заведения във всички населени места, както и възможност кадрите да се развиват с прилагане на съвременни методи, апаратура и технологии. Затова и сред препоръките в “Бележник 2024” са спешни мерки за решаването на кадровата криза в здравеопазването; подобряване на качеството и разширяване на обхвата на акушерската грижа, както и спешни мерки за преодоляване на регионалните различия в сферата на майчиното и детското здраве.
Ваксинационно покритие
При ваксинопрофилактиката се запазва тенденцията към покачване на имунизациите след спада в периода на COVID-19. Процентът на имунизираните срещу туберкулоза се запазва почти същия – около 96.5, но това е ваксина, която се поставя още в родилното отделение, до 48 часа след раждането. Над 90% е и ваксинационното покритие срещу дифтерия, тетанус и коклюш, полиомелит и хемофилус инфлуенце тип Б – всички бележат увеличение с процент спрямо предходната година. Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, която се прави след тринадесетмесечна възраст на детето обаче се забелязва драстичен спад до критичните 83.6% през първите 6 месеца на 2023 г. И макара до края на годината обхватът да се вдига до 91.6%, резултатите са все още далеч от желаните минимум 95%, които да гарантират защита на населението от епидемично разпространение на морбили. Въпреки Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021-2024 г., която осигурява напълно безплатна защита срещу човешки папилома вирус на момичета между 10- и 13-годишна възраст, традиционно не се отбелязва никакъв напредък. България продължава да е на едно от последните места по ваксинация срещу HPV – едва 1% от всички подлежащи на ваксиниране и то при положение, че страната ни е втора в Европа по смъртност от ЧВП свързани заболявания, докато в редица страни ракът на маточната шийка е почти изкореренен. Като цяло България не успява да постигне препоръките на СЗО за над 95% обхват на задължителните ваксини. Основните препятствия за покачване на ваксиналното покритие продължават да бъдат дезинформацията, фалшивите новини и липсата на национална информационна програма.
Националната детска болница
След няколко парламентарни избори задачите по изграждането на Националната детска болница и пред новия парламент останаха същите: да се създаде Обществен съвет за прозрачно изграждането й без повече отлагане; да се изготви професионален анализ на нуждите на детското здравеопазване; да се дефинират нуждите в педиатричната грижа, да се планират мащабите и етапите за изграждане на болницата при уточнени изискванията към терена, сградата и оборудването. Не на последно място – да се създаде стратегия за развитие на нужните специалисти в детското здравеопазване. До този момент факт е сформирането на Обществения съвет (част от който са и експерти на НМД), както и Анализът за нуждите на детското здравеопазване, изготвен с подкрепата на Европейска инвестиционна банка. Предложена е структура на болницата и варианти за реформа на системата за детско здраве, като се цели ефективното използване на ресурсите и правилното позициониране на НДБ в общата структура на детското здравеопазване. Очаква се в рамките на тази година, като част от споразумението с ЕИБ да бъдат изготвени още три стратегически документа, касаещи структурата, техническото проектиране и оборудването. “Бележник 2024” включва 3 страници подробно описание на напредъка и проблемите към момента по изграждането на НДБ.
Детска смъртност
Детската смърност у нас е 4.8%, което остава над средните 3.2% за ЕС. За година починалите деца до една годинка са 274 (което е спад спрямо предходните две години). Тенденцията детска смъртност да е значително по-висок в селата, отколкото в градовете (7.4% спрямо 4%), е трайна и за пореден път именно коефициентът в селата дава по-голяма тежест върху националните данни. Устойчива е и тенденцията разликата в двата показателя да е почти два пъти. Спад има при неонатална смъртност, пада и мъртвораждаемостта – до 5,67% или 321 мъртвородени. Коефициентът на детска смъртност е най-нисък в областите Кърджали – 0.9%, Перник – 1.3%, и София – 1.5%, а най-висок – в областите Ямбол (11.6%), Добрич (10.2%) и Враца (9.7%). Почти 90% от смъртните случаи до 1 година се дължат на 6 класа болести. Преобладават починалите поради състояния, установими по време на бременността – 45,6%. При други 17,5% причината са вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации. Значими причини остават болестите на дихателната система (13,5%) и болестите на органите на кръвообращението (5,8%). През 2022 г. отново без изменение остава нивото на смъртността при децата по възрастови групи, съответно 0.2% за възрастта 1-9 г. и 0.3% за възрастта 10-19 г. Тези показатели трайно не се изменят в последните години. Данните за детската смъртност през 2022 г. затвърждават отдавна известните изводи, че основните причини страната ни да е с едни от най-лошите показатели в ЕС се дължат основно на два фактора – акушерска грижа и регионални различия. Приетите в края на 2022 г. и през 2023 г. стратегически документи Национална здравна стратегия 2030 и Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрични грижи отчитат тези проблеми и заявяват нуждата те да бъдат решени, но планираните в тази посока мерки не са достатъчно убедителни.
Наркотични зависимости при децата
Национални програми за превенция на употребата на наркотични вещества в училищна среда се реализират в 27 общини. При преключване на 3-годишното им изпълнение се очаква да бъдат отчетени резултатите за тяхната ефективност. Липсват данни по какъв начин се идентифицират деца в риск от употреба на наркотични вещества. Няма такива и за оценка на ефективност и проследяване на случаите. Официалните данни за употреба на наркотични вещества от деца продължават да се основават само на данните на НЦОЗА, свързани с преминалите през болниците в страната деца заради остри интоксикации с наркотици и алкохол. Според теди данни през 2023 г., 83 деца на възраст до 15 г. са приети във връзка с интоксикация от наркотици, 432 – за интоксикация с алкохол и 126 с комбинирана употреба на алкохол и наркотици. При възрастовата група 16-18 г . 113 деца са с интоксикация от наркотици, 412 – с алкохол и 55 във връзка с комбинирана употреба. Най-ниска възраст на лице, попаднало в болнична помощ във връзка с интоксикация е 8 години. Поради липсата на агрегирани данни от държавна институция, “Бележник” цитира резултатите от изследване на Националния фокусен център, според което: 14,7% от учениците в страната посочват, че са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество. Най-голям дял от тях са употребявали марихуана (11,9%), амфетамини (5,5%), кокаин (4,9%), хашиш (4,8%), екстази (3,9%), метамфетамини (3,4%), халюциногени (2,0%). Най-ранна средна възраст на първа употреба сред учениците се наблюдава по отношение на употреба на опиоиди и инхаланти (14 г.) и канабис, синтетични канабиноиди и халюциногени (15 г.). Първата употреба на стимуланти започва средно на 16 г. Над 11% от анкетираните над 4 000 ученици, смятат, че редовното пушене на канабис не представлява риск за здравето, а 3,4% от тях, смятат за нерискова редовната употреба на кокаин.
Отсъствието на актуална информация е пречка за адекватен и бърз отговор на проблема и представлява спънка за развитието на нови, отговарящи на нуждите и променящите се нагласи на младежите, превантивни стратегии. Моделите на употреба на наркотици се променят динамично със съответните последици от здравно и социално естество за подрастващите. Съществуват само две програми за психо-социална рехабилитация на лица под 18 г., които са били зависими или са злоупотребявали с наркотични вещества – една в гр. София и една в гр. Варна, като и двете не се финансират от държавния бюджет и ползващите ги трябва да заплащат месечна такса. За деца, нуждаещи се от лечение заради употребата на психоактивни вещества, има само три отделения към лечебни заведения в страната, в градовете София, Русе и Врана.
Хазартна зависимост и зависимости към игри и екрани
Държавата отказва да вземе мерки за ограничаване рекламата на хазартни игри. Хазартната зависимост е международно признато болестно състояние, описано в МКБ-10. Деца тренират с тениски с реклама на платформи за онлайн залози. Рекламите на хазарт са навсякъде, по всяко време, напълно достъпни и видими за всички деца. И въпреки изричната законова забрана за реклама в часове, които са напълно достъпни за лица под 18 години, рекламите преливат, а в тях участват известни лица, които привличат младата аудитория и водят децата директно към платформите за хазартни игри. Не спазваме дори сегашното законодателство по чл. 10, ал. 1 от Закона за хазарта, а малко преди публикуването на “Бележник 2024” Народното събрание отхвърли предложени промени, които целяха драстични ограничения на рекламата, ръст на глобите за нарушения, увеличаване годишните вноски за социално отговорно поведение и на данъчните ставки. “Бележник 2024” подчертава, че забраната на рекламата на хазарт е първо и преди всичко грижа за здравето на децата у нас. Те са особено уязвима рискова група, а психо-социалните вреди са сравними с тези от тежко депресивно разстройство и злоупотреба с алкохол и са значително по-високи от вредите, нанесени поради разстройство на наркотичната зависимост.
От 2018 г. диагностичната категория „разстройство, свързано с офлайн и онлайн игри“ е включена в Международната класификация на болестите (ICD-11), т.е. вече над половин десетилетие гейминг разстройството е третирано от СЗО като психично разстройство. В България все още липсва обществената дискусия за мащабите на проблема, вредите, превенцията и лечението на зависимостта към видеоигри и екрани, отключващи психични разстройства. Целенасочена държавна политика по превенция и реакция към проблема с екранната и гейминг зависимостта сред децата продължава да липсва.
Здравните медиатори
Беше постигнат напредък в дейността на здравните медиатори. През 2023 г. МЗ увеличи броя им до 322, разпределени в над 150 общини. Медиаторите са назначени към общините по делегиран бюджет и обслужват квартали и/или населени места, в които живеят уязвими общности. Здравните медиатори говорят езика на общността (най-често ромски или турски), избират се с прозрачна процедура за подбор и преминават през обучение в медицински университет за придобиване на професионална квалификация. Анализът на обратната връзка от ръководствата и персонала на болниците сочи, че здравните медиатори са полезни и нужни членове на болничните екипи, като практиката им е концентрирана най-често в отделенията по акушерство и гинекология, детско, инфекциозно.
Психично здраве
В България МЗ не може да предостави данни за лечението на децата и юношите с психични заболявания, както от двете психиатрични клиники, така и от амбулаторните прегледи и лечение в груповите и индивидуални терапевтични практики, защото такива данни не се събират. МОН събира данни за децата със специални образователни потребности. По данни на министерството децата от 2 до 18 години и лица до 22 години със СОП са общо 40724, включително с интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, нарушения в способността за учене, разстройства в аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства и др. МЗ обаче не събира данни за психичните заболявания и тяхното лечение при децата и юношите. Това е и причината да не може да се изработи адекватна картина в сферата. Проблем остава и крайно недостатъчният брой детски психиатри – 22 за цялата страна, като повечето от тях работят в по-големите градове и едва 14 от тях имат договор с НЗОК. Проблем е липсата на скринингови програми за деца от 0 до 3 г., когато могат да бъдат идентифицирани тенденции за ранна детска психична патология; за деца от 3 до 6 г. – скрининги за когнитивно, емоционално и социално функциониране на детето, които ще дадат възможност за ранна екипна работа, диагностициране, наблюдение и проследяване на рисковите случаи, както и предложение за подходящо лечение. На територията на страната са създадени едва две детски психиатрии – във Варна и София, а профилирани услуги в областта на детската и юношеската психиатрия са налични само в 3 града в страната – същите, цитирани за деца със зависимости. За 2023 г. са извършени 185 опита за самоубиства от деца, 8 са завършили с летален изход.
В грижата за детското здраве “Бележник 2024” препоръчва да бъде проведена национална кампания за ползите от ваксинопрофилактиката; да се следва стриктен план за реализирането на проекта за Националната многопрофилна педиатрична болница при нейно изграждане и кадрово обезпечаване; да се вземат спешни мерки за решаването на кризата с кадрите в здравеопазването; да се преодолеят регионалните различия в сферата на майчиното и детското здраве; да се създадат комбинирани здравно-социални услуги за деца със зависимости, както и програми за работа с родителите и такива за рехабилитация за децата употребявали наркотични вещества; да се направи национално проучване на мащабите на игровата и екранната зависимост; да се предприемат спешни мерки за строга регулация на медийното съдържание, свързано с хазартни игри и насърчаващо хазарт сред децата; да се регламентира психиатричната подкрепа за деца и родители, които преживяват психично страдание.
Кратка версия на “Бележник 2024” е достъпна в сайта на Национална мрежа за децата тук.
Още данни вижте на страниците на „Бележник 2024“.
Тaзи публикация е създадена в рамките на инициатива „Демокрация, с правата на децата“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA.
