“Нужна е директна грижа от страна на държавата към децата и възможности за родителите да подобрят благосъстоянието си, за да имат ресурси и време, които да отделят на децата си.”
(цитат на респондент от Анкета за възрастни “Бележник”)
В 13-то издание на “Бележник – Кaкъв е средният успех на държавата в грижата за децата?” оценката в раздел “Благосъстояние на децата” е Добър 3,24 и е по-ниска в сравнение с миналогодишния Бележник.
Демографска криза
В България последното десетилетие децата са намалели значително, а детската смъртност продължава да е една от най-високите в Европа. През 2013 г. живородените деца у нас са близо 66 600, а през 2022 г. са с 10 000 по-малко. Предварителните данни за 2023 г. са за под 50 000 раждания.
Детска бедност
Нивото на детска бедност в България е едно от най-високите в ЕС – 26.1%. Така, въпреки лекия спад, всяко четвърто дете в страната, продължава да живее в лишения, което е притеснително и държавата трябва да приеме възможно най-бързо стратегии за редуциране на бедността. През 2022 г. 43,5% от децата в риск от бедност изпитват материални лишения. Близо 25% не могат да имат екипировка за игра навън, 16% не разполагат с подходящи книги за възрастта си, близо 15% не могат да имат поне едно хранене дневно с пиле, месо или риба, 19% нямат втори чифт обувки за сезона, а 27% не получават почивка извън дома поне за седмица. Уязвими са децата на трудовите мигранти. Всяко четвърто дете у нас живее без единия или двамата си родители, тъй като те работят в чужбина. Близо 40 000 са отпаднали от образованието, защото родителите им са заминали в чужбина. Голяма част от тези деца, настанени за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства, остават невидими за държавата.
Услуги за образование и грижи в ранна детска възраст
Важен въпрос за родителите е да бъде гарантирана грижата за децата в ранна детска възраст. Това е и условие родителите да се развиват професионално и да си осигурят доходи. Услугите ОГРДВ за деца на възраст между 0 и 3 г. имат ограничен капацитет и не им достига качество. През 2022 г. само 17,4% от българските деца са посещавали професионални детски заведения в сравнение със средната стойност за ЕС от 35,7% и под националната цел от 30%, определена за 2030 г. Един от факторите е липсата на ясли.
Развитието на услуги за подкрепа в общността, по информация от МРРБ, се подкрепя от ОПРР 2014–2020 в изпълнение на държавната политика по деинституционализация на грижата за най-уязвимите групи от населението – децата, лишени от родителски грижи, включително тези с увреждания. Към момента по ОПРР 2014–2020 се финансират 53 проекта, на обща стойност на безвъзмездната финансова помощ (БФП) 39,6 млн. лв. за предоставянето на 147 услуги за деинституционализация на деца.
Деца с увреждания и хронични заболявания
Сред най-уязвимите семейства, нуждаещи се от подкрепа, са тези с деца с увреждания и хронични заболявания. За тях услугите за подкрепа могат да се окажат решаващи за запазване на семейството. Последните деца, отглеждани в ДМСГД, са децата с увреждания, за които се изисква специализирана подготовка за грижи в домашна среда. От актуализиране и осъвременяване на модела се нуждаят и асистентските услуги, които за момента не са ефективни и предимно роднини изпълняват тази роля. За да бъде развита професионалната асистентска грижа, се изисква както финансов ресурс, така и политика по развитие на кадрите. Поради многократно по-високия риск от изоставяне след раждане на децата с увреждания, е необходимо да се развият ефективни услуги за психологическа подкрепа на семейството още на ниво здравно заведение, както и мобилни здравни грижи в семействата на децата, които се нуждаят от такива. Мобилни здравни грижи са изключително необходими и за семействата с деца, нуждаещи се от палиативни грижи, за които тепърва ще се изгражда и развива модел в страната. Българската здравна система не води статистика, от която да става ясно колко деца имат нужда от палиативни грижи, с какви заболявания са, в кои населени места се намират, колко средства са нужни за подсигуряването им.
Усилия бяха положени. Беше осъществена реформа в системата на социалното подпомагане, благодарение на която размерът на социалните помощи започна да се определя в зависимост от линията на бедност в страната (504 лв.), вместо да е обвързан с гарантирания минимален доход (75 лв.), с цел увеличаване на размера и обхвата на помощите. С изменение на Закона за семейни помощи за деца бе въведена нова категория родители, които имат право на месечни помощи за отглеждане на деца – самотни осиновители, без значение на доходите им. Създадени бяха и два нови вида помощи – за безработно лице или безработен член на семейството при започване на работа (за 3 месеца след назначение) и за покриване на първоначални потребности на младежите от 18 до 21-годишна възраст, които напускат за първи път резидентна грижа. Липсват обаче системни мерки за приобщаване на децата и намаляване на негативните влияния на социалната среда и географските различия върху условията им на живот. Проблем остава и липсата на мултисекторна социална работа и интегрирана подкрепа за най-бедните и маргинализирани семейства с деца: повишаване на трудовата и образователната квалификация, трудово посредничество, социална интеграция, подкрепа в изграждането на жизнени умения и родителски капацитет.
Липсват и трайни решения на проблемите на жилищната политика, която следва да бъде част от цялостната политика за справяне с бедността и неравенствата, включително и с подобряването на неблагоприятните условия, в които живеят деца. Тя е инструмент за подкрепа на семействата, в които се отглеждат деца от уязвими групи, напр. деца с увреждания, деца, чиито семейства мигрират принудително, деца от социално слаби семейства и др. Не са рядкост случаите, в които деца се оказват в риск, когато родителите не са в състояние самостоятелно да осигурят жилище.
Сред препоръките в областта са:
- Приемането на Национална стратегия и програма за жилищна политика, която да има за цел нито едно дете в България да не бъде оставено без дом и достойни жилищни условия. Да се въведе нов модел на жилищна система, предлагащ трайни решения за оптимизация на поддръжката на сградния фонд и за обезпечаване на висока енергийна ефективност, комфорт и здравословни условия на живот, както и за повишаване броя на социалните жилища;
- Предоставяне на комплексни социални услуги, включващи диференцирани мерки за подобряване на икономическия и социалния статус на семействата в уязвимо положение: жилищно настаняване, повишаване на трудова и образователна квалификация, трудово посредничество, социална интеграция, жизнени умения и др.;
- Да се интегрират ефективно информационните системи и данни за деца, така че достъпът до социално подпомагане и социални услуги да са гарантирани и държавата да може да проследява и да осигурява минимален стандарт на живот за всяко дете в България.
Кратка версия на “Бележник 2024” е достъпна в сайта на Национална мрежа за децата тук.
Още данни вижте на страниците на “Бележник 2024”.
Тaзи публикация е създадена в рамките на инициатива „Демокрация, с правата на децата“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA.
