Авторът на стaтията е Татяна Кючукова е семеен консултант, подкрепящ Националната мрежа за децата. Публикацията е част от нашата кампания „Знаеш ли?“.
Хората комуникират не само посредством езика, но и посредством своето поведение. Поведението на децата е послание, чрез което те разкриват много за себе си и живота си. Чрез поведението си децата изграждат връзка с околния свят. Ние, възрастните, владеем изразяването чрез език и често пренебрегваме колко важна информация ни дава човешкото поведение. Когато става въпрос за деца, поведението е още по-информативно. Малките деца (ранна детска възраст) и особено тези, които не са проговорили или скоро са проговорили, използват поведението си като основен комуникационен канал. Това поставя предизвикателство пред родителите и обгрижващите да разберат и да реагират на показанотo. То носи специфична информация за това, което преживява детето.
Поведение, свързано със средата и семейната система
Детското поведение е нещо повече от реакция, то засяга аспектите на средата, в която живее детето, особеностите на семейството, в което се отглежда. Трудното за възрастните поведение понякога е единствен начин детето да реагира на неадекватност при грижата за нуждите му или при различни семейни проблеми и ситуации. В този смисъл детското поведение е по-скоро едно особено взаимодействие, което малкият човек изгражда със средата, в която съществува, и със семейството, в което се отглежда. Държанието на детето отразява различни системни характеристики на семейството му – какви са границите на семейството, йерархия, роли, структура и правила. Това се проявява с пълна сила и при децата, отглеждани в институция, много често наблюдаваме различни симптоми на трудно и проблемно за персонала поведение. Това поведение трябва да се разглежда като израз на нужди, един вид „поведенчески диалог“ и не бива да бъде превръщано в етикет за детето.
Почти класическа е ситуацията, в която училището се „оплаква“ от деца, които биват наречени „девиантни“, „проблемни“, „предизвикателни“. Чрез тези определения отговорността се прехвърля единствено върху детето. Какво означава това – има проблемно дете и трябва да се „справим“ с него, погледът е насочен само в детето. Този подход пречи представителите на училището да се обърнат към изкривяванията и проблемите в училищната среда, към класа, към условията на функциониране в екипа, към собствената си ситуация в професията и личния живот, пречи да се потърси връзка между училището и семейството.
Всяко детско поведение има причина. Първата задача на възрастните е не да прилагат интервенция (възпитателна, обучителна и др.), а да се опитат да разберат причината. Кое е това нещо в средата (семейна, училищна, общество), на което отговаря конкретното детско поведение. Само след разбиране на причините можем да пристъпим към намеса. Много често от промяна се нуждае не детето, а средата. Детското поведение може да бъде отговор на партньорски проблеми в родителската двойка, екипни проблеми на педагозите в училище. Детето реагира с проблемно поведение, когато е въвлечено в коалиция (един възрастен е близък с него, но срещу друг възрастен).
В моята практика често съм наблюдавала как определени като „проблемни“ деца спират да бъдат такива при промяна във функционирането на семейството, училището или връстниците. Отклоняващото се детско поведение често е индикатор за незадоволени потребности на детското развитие, то може да бъде израз на актуалната ситуация на детето в детския колектив, в семейната и училищната среда. Децата имат различни индивидуални потребности и ако се отнесем с всички еднакво или поравно („Щом всички могат и ти можеш“), пренебрегваме потребности и е възможно да предизвикаме агресия.
Поведение, свързано с възрастови промени
Друг тип поведенчески промени се наблюдават при преминаването на детето през различните възрастови етапи. Това са нормативни промени, т.е. те са очаквани и необходими. Бебешкия и тийнейджърският пубертет са такива кризи в поведението.
Две и половина-тригодишното дете преживява първата криза. Това е кризата на раздялата с бебешката възраст и навлизането в по-зрялата детска възраст. Протестното поведение и честото „не“ са нормални за този период, който се превръща в голямо изпитание за родителите. Той е изпитание и за детето, то преживява сложни чувства при оформянето на първото усещане за автономност. Много е важно родителите да разбират възрастовите промени при децата си, за да може да ги подкрепят в този процес, а не да му се противопоставят. Как ще преживее детето първата възрастова криза, „първия пубертет“ е много важно, защото това засяга как ще се развива самостоятелността и автономността му като зряла личност.
Да налагаме подчинение и любезност на две и половина годишно дете би могло да създаде сериозни проблеми за връзката родител – дете и развитието на самото дете. В тези моменти детето има нужда да бъде подкрепено да опознава и назовава чувствата си, да се запознава и с чувствата и преживяванията на околните. На този етап детето среща необходимостта да се противопостави и отхвърли майката (с която до момента са били в хармония), да изпитва негативни чувства към нея, за да може да настъпи първата стъпка на отделяне. Този етап е много важен и за майката, как ще приеме това, че не е идеална, как ще отговори на предизвикателствата, отправяни от детето, как ще промени погледа към самата себе си. Отделянето от майката има значение за сближаването на детето с други възрастни – бащата, който има други функции. С други думи, негативните чувства, съпротивата, отказът са необходимо и единствено възможно условие, за да може детето да наруши бебешкото равновесие и да премине на друг по-зрял етап.
Тийнейджърският пубертет отново е посредник между два етапа в човешкото развитие – детството и навлизането в зрялата възраст. Юношите отново имат задачата да нарушат равновесието на детството, равновесието в отношенията с родителите, за да приключат с този етап и да се превърнат във възрастни. Проблемно е, ако в пубертета поведението е безпроблемно, ако не се наруши равновесието на детската възраст, личността не излиза от този етап и няма как да се превърне във възрастен…
Разбира се, промяна на поведението може да се очаква и при раждане на второ дете, при промяна на семейните връзки, при преместване и др. Макар и нормативни етапи, децата преживяват по различен начин тези промени и не би следвало да бъдат сравнявани.
Необходимо е възрастните добре да разбират и да се грижат и за собствените си потребности и емоции. Един емоционално нестабилен възрастен ще засили проблема със самоконтрола на детето. Детското поведение се повлиява и от възможностите на възрастния да допуска несъгласие и амбивалентност без да ги санкционира. Това означава, че поведението на обгрижващите възрастни и средата са ключови за поведението на децата.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: photl.com/Studio Cl Art
