Децата обаче все още не знаят и не умеят да се ориентират кога пазенето на тайна е нещо добро и кога това може да ги изложи на опасност. Как да говорим с тях за тези неща и защо е важно да им обясним в кои случаи трябва да споделят снас поверената им тайна? Вижте някои отговори.
Редно ли е детето да има тайни от нас?
Всяко дете има свое лично пространство и трябва да уважаваме това. Пазенето на тайни е нормално социално поведение, но може да се окаже, че е много сложно да се разбере и обясни. За да се усвои това умение, най-напред трябва да стане ясно, че някои неща е приемливо да бъдат споделяни свободно, пред всички, докато други трябва да останат само между нас и човекът, който ни е доверил тайната.
При децата пазенето на тайна може да бъде много подвеждащо, защото те още нямат достатъчно натрупан социален и въобще житейски опит, за да разберат напълно кои тайни може да окажат важно и евентуално негативно влияние върху техните приятелства и взаимоотношения с другите. Още по-притеснително е, че хлапетата не винаги могат да различат кои тайни е безопасно да бъдат пазени и каква е разликата между „добрата“ и „лошата“ тайна.
Кога пазенето на тайни може да се окаже проблем?
Повечето тайни са достатъчно невинни и безопасни. За съжаление обаче има и такива, които могат да поставят нашето дете в риск да бъде наранено физически или психически. Такава тайна може тепърва да нанесе вреда или вече да е нанесла и със запазването й малчуганът да помага за продължаването на този процес. Ето защо, ние, родителите, трябва помогнем на децата си да започнат да различават една безобидна тайна от друга, която далеч не е такава.
Тайната представлява нещо, което пазим само за себе си и не споделяме открито с останалите. Необходимо е обаче да помогнем на децата си да разберат различните видове тайни. Трябва да им обясним, че има „добри“ и „лоши“ тайни и да опишем как могат да направят разликата. По-малките може и да не са готови в интелектуално отношение да разберат обясненията ни и затова може да им опишем какво е добрата и какво лошата тайна чрез сравнение с усещания и чувства, които те изпитват и могат да различат. Например лошите тайни са тези, които ги карат да се чувстват отвратени, тъжни, притеснени, уплашени или ядосани. Може да усетят, че им се гади, че ги боли коремът, да се изпотят, да се разтреперят или да им се завие свят. Дишането им може да се учести, да стане по-повърхностно, а сърцето им да забие лудо. Това е типична реакция на тялото, когато човек се почувства физически или емоционално заплашен.Ако успеем да обясним на детето си как да разбере своята физическа и емоционална реакция към молбата дадено нещо да бъде запазено в тайна, това ще му помогне да реши как да реагира
и каква следваща стъпка да предприеме.
Ще бъде много по-добре, ако в семейство като цяло избягваме да пазим тайни, дори и добри такива. Много е важно
да изградим доверие и да насърчаваме откритите отношения в нашия дом, дори и това да означава, че някои разговори ще бъдат трудни и неудобни. Впоследствие, ако детето се озове в ситуация, която е възможно да навреди на него или на някого другиго, е жизнено необходимото да се чувства достатъчно спокойно да ни каже истината
за нещо важно в настоящето или вече случило се в миналото. Същевременно, да помислим за най-лошия сценарий, в случай че хлапето се изпусне за някоя тайна. Е, добре, възможно да се разбере за бременността, която пазите в тайна, или да се провали изненадата, която подготвяте от дни.
Но дали си струва да бъдат запазени в тайна, ако от другата страна на везните стоят потенциалните последствия от скриването на някоя опасна или недобронамерена информация?
Част от проблема със скриването на истината и запазването на нещо в тайна е свързан с нас, родителите – с начина, по който реагираме, когато нещо, което не желаем да се разкрие, се разкрива. Едва ли повечето от нас ще се похвалят, че внимават с реакциите си в такива моменти. Да не забравяме обаче, че понякога децата ни запазват нещо в тайна просто защото искат да избегнат наказание.Тук не става въпрос за оставането на неприемливото поведение от страна на децата без последствия. Като родители обаче трябва да бъдем много внимателни как го правим, за да не насаждаме вина или страх, поради които хлапетата в бъдеще много по-често ще пазят тайни от нас. Вместо това, нека поговорим с децата си за последиците от всяко действие, за очакваното и неочаквано поведение. Да им обясним отново за доброто и злото, за разликата между тях, на език, който децата разбират. Задължителни е да им помогнем да осъзнаят, че въпреки неприемливото им поведение, все още ги обичаме и ни е грижа за тях. Ако детето може да види отзвука и ефекта от своите действия, то ще бъде по-малко склонно да се чувства засрамено, объркано или да се страхува от последствията, които ще му бъдат наложени. Така доверието на малчугана ще бъде защитено и запазено.
Ако планираме изненада за любим човек, децата ни трябва да знаят, че в определени ситуации не е приемливо да се говори за нея. Същевременно обаче е необходимо да им разясним в какво се състои разликата между подготвената изненада и тайната. Изненадата е нещо, което ни кара да се чувстваме добре. Тя може да бъде забавна или вълнуваща.Освен това, изненадите са ограничени във времето – те скоро излизат наяве, докато тайните могат да се пазят и да не се споделят дълго време.
Тук най-важно е да обясним на нашите малчугани, че ако някой направи нещо, което ги кара да се чувстват застрашени или поставя тях или друг човек в опасност, е много важно да говорят с възрастен човек, който може да ги защити. Когато пораснат достатъчно, може конкретно да им обясним какво представлява опасната или лошата тайна и че тя може да е свързана с възрастен и недобронамерен човек. Не трябва да очакваме, че те си го знаят. Може да се наложи да им дадем пример или да илюстрираме ситуацията по подходящ за възрастта им начин.
За съжаление, някои от лошите и опасни тайни, които пазят децата са свързани с някакъв вид насилие над тях – например физическо, сексуално и други подобни. За да им обясним подобни случаи, трябва да им дадем примери и контекст.
Например за непозволеното докосване е добре да им кажем, че никой няма право и не трябва да докосва тези части от тялото им, които са под банския костюм или въобще да ги докосва, ако не им е приятно. Трябва да споменем и изключенията, тоест хората, които могат да правят това – ние и евентуално лекар по медицински причини. Също така, може да ги насърчим децата си, съобразно с възрастта и развитието им, да бъдат възможно най-независими, когато ходят до тоалетна или се къпят.
Важно е да обясним на децата и за нарушаването на личното пространство. Те трябва да знаят, че другите хора са длъжни да го уважават, включително и възрастните. За тази цел не трябва да прегръщаме и да целуваме децата си насила, защото така им предаваме погрешното послание, че на големите хора е разрешено да осъществяват физически контакт с децата, дори и когато мъниците не искат. Това е нещо много различно от възпитаването на елементарна учтивост у децата да поздравяват, когато се срещат с някого, или се разделят, или благодарят, или се извиняват, но в никакъв случай не бива да се насилва физическият елемент. Напълно достатъчно е да попитаме самото дете как би искало да поздрави баба си и дядо си например – като ги прегърне, като се здрависа с тях или като каже „Здравейте, бабо и дядо!“.
Източник: roditel.bg
Снимка: pixabay.com