Екипът на фондация „Живот със Синдром на Даун“ предлага промени в Постановление N 152 от 26 юли 2018г за изменение и допълнение на наредбата за медицинска експертиза, приета с постановление N 120 на Министерски съвет от 2017г (ДВ.бр. 51 от 2017г), раздел XI Генетични аномалии.
В защита на интересите и правото на хората със синдром на Даун в България да имат качествен и достоен живот, без да бъдат отхвърлени и дискриминирани, екипът на фондацията обръща внимание върху голямото несъответствие с реалния живот на децата и хората с най-често срещаната генетична аномалия и приетите изменения и допълнения в горепосоченото постановление.
Според фондация „Живот със Синдром на Даун“ няма реална причина, която да налага децата след 3 годишна възраст да бъдат ощетени от финансова подкрепа и това автоматично да обрича на огромни трудности тяхното развитие.
За да имат шанс да се развиват по-добре, е необходимо тези деца и пораснали хора със синдром на Даун да посещават и допълнителни дейности – адаптирано плуване, музикотерапия, арт-терапия, танци и други дейности, за да могат да могат да разгърнат пълния си потенциал. Всичко това носи допълнителни възможности и подобрява физическото и психическото състояние на децата и им дава по-добър шанс за реализиране в бъдеще – включително с посещаване на училище и приобщаване към социалния и обществен живот, така и след това – реализация на пазара на труда. Затова е изключително важно държавата да ги подкрепя и насърчава не само до 3 годишна възраст, а и след това.
…….
Национална мрежа за децата подкрепи становището на Фондация „Живот със Синдром на Даун“, коетo беше изпратено до Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Омбудсмана и Комисията по здравеопазване към Народното събрание на Република България.
Ето и целият текст на становището на: Становщие на фондация Живот със Синдром на Даун
Източник: lifewithdownsyndrome.com
Снимка: pixabey.com
