– Г-н Богданов, не минава и седмица, без да не научаваме някакви зловещи истории за насилие над деца или проблеми с тях. Какво се случва с българите?
– Случва се това, че истинската реформа на политиките към децата започва с 10-годишно закъснение след демократичните промени в България. Едва от 2000 г. се сетихме да се заемем с техните проблеми, след като беше приет Законът за закрила на детето. Загубихме доста години. Сега се налага да направим една цялостна реформа в социалното подпомагане и закрилата на децата, понеже натрупаният опит ни кара да преосмислим много въпроси.
– С какво трябва да започнем? Вие твърдите, че 240 000 деца живеят в бедност. Дали тази статистика е вярна, след като знаем как се отчитат доходите ни, осигуряваме се на едни пари, получаваме други? Освен това има мощен сив сектор.
– 17,1% от децата живеят в риск от бедност и това са данни още отпреди страната да навлезе в кризата. Детската бедност се измерва в ЕС с група индикатори, а това са брой деца в безработни семейства, отпадащите от училище, изоставените за отглеждане в институции. Така че има достатъчно сигурни признаци, по които да се измери детската бедност и тази статистика няма как да бъде излъгана.
– Всяка година 20 000 деца напускат преждевременно училище, а 2200 бебета се изоставят на държавата. Половин милион стават свидетели и дори участници в домашно насилие. Това е една доста притеснителна картина.
– Заради това се налага спешно да се промени социалното подпомагане и да се постави акцент върху семейството и семейната политика. Не трябва просто държавата да разпределя някакви пари на семействата, като основният показател да е доходът на семейството. Трябва да се въведат похватите на социалната работа с семействата, за да се включат пълноценно в живота. Всяко семейство в рискова ситуация трябва да има план, който да се проследява как се отглеждат и възпитават децата. Ако родителите са бедни и безработни, може да се търси работа, да се работи за изграждане на хигиенни навици, да се обсъждат начините за общуване, образованието на децата, отношенията в семействата… Това са неща, които се правят в модерните общества по света. При нас обаче този тип семейна помощ липсва.
– От целия ЕС имаме най-голям брой отпадащи от училище деца, а също така и най-малко студенти. Защо училището и образованието като цяло губят привлекателността си пред българчетата?
– Образователната среда за децата днес не е привлекателна. Учебното съдържание е усложнено, не е свързано с реалния живот, педагозите не са добре подготвени, методите на преподаване и цялостния процес са твърде стари и неефективни. Изобщо образователната система е една от най-малко реформираните у нас. Нашите деца учат до обяд в една затворена среда, където не изразходват в пълна степен своята енергия и когато това дете е подтиснато от учебния процес и системата, то излиза на улицата. А там вече знаете какво го очаква.
Заради това предучилищното образование трябва да обхване абсолютно всички деца, особено тези в рисковите общности. Децата, чийто майчин език не е български, нямат шанс да се справят с материала, ако навреме не научат добре български. А това е в първите години – от 2 до 7. Така ние губим тези деца за цял живот и като възрастни хора са необходими много повече инвестиции, за да ги интегрираме.
– Но имат ли перспектива тези деца, имат ли хоризонт? Сигурни ли са, че ако се учат, настина ще „сполучат” в живота по-късно?
– Е, има много млади хора, които са на доста добро ниво в нашите училища, но не искат да останат да следват тук. Те учат, а после и остават в чужбина. Знаете, че бизнесът, свързан с образованието зад граница, е изключително доходен. Това всъщност е най-точната оценка за нашата образователна система.
– А как обяснявате тези половин милион деца, свидетели и дори участници в домашно насилие?
– В повечето развити страни децата прекарват цял ден в училище. Затова ние от Националната мрежа настояваме да има целодневно образование, особено до осми клас. Според нас училището трябва да стане привлекателно и да задържи децата.
– Ние сме сред първенците по ранни аборти и раждания при малолетни и непълнолетни. Имате ли идеи да се въведе сексуално образование в училище? Не можем ли да ползваме скандинавския опит, за който настояват гинеколозите?
– Сексуалното здраве е нещо, което трябва да бъде във фокуса на нашата работа с децата. Ранната бременност, сексуалното здраве сред подрастващите са много важни и ние се опитваме да обясним, че е нужна особено много работа вътре в рисковите групи. В ромската общност например ранните бракове се насърчават от възрастните. И заради това трябва да се работи и сред родителите. Всички специалисти, имащи досег с деца, трябва да са компетентни и свободно и професионално да говорят с децата. Защото децата се интересуват и разбират нещата, но те трябва да бъдат артикулирани по правилен начин.
– Има ли криза на семейните отношения? Това растящо домашно насилие означава ли, че старите ценности са овехтели?
– Всяко семейство преживява криза, българското също. Когато има кризи, може да има и насилие. В цял свят има насилие. При нас обаче ние все още не сме се научили да обсъждаме темата открито. Големият проблем е, че и нямаме достатъчно социални услуги, с които да помагаме на хората в криза. В момента се затварят кризисни центрове. Вече има такива, които не приемат хора. Не се отварят и нови, които да осигуряват спешен прием на деца и жени, жертви на насилие. А това е една от най-важните услуги, защото постоянно има такива, за които трябва да се грижим. Употребата на алкохол и наркотици също са много тревожни. Хората няма към кого да се обърнат за адекватна помощ и подкрепа.
– Какви конкретни предложения имате към държавата?
– Основното нещо е да се реформират някои държавни сектори. Става въпрос преди всичко за образованието и здравеопазването. Те са твърде остарели и не отговарят на потребностите на децата. България е една от страните в Европа, която няма многопрофилна детска болница. Другата важна тема е реформирането на съдебната система, за да гарантираме най-добрия начин за запазване интересите на детето. Например бракоразводно дело може да трае 2-3 години, но често децата се използват като разменна монета между възрастните, те взаимно се шантажират, настройват децата. Съдебната система в подобни случаи трябва да реагира бързо и адекватно. Дете, което е преживяло насилие или е свидетел на насилие, понякога е разпитвано до 7 пъти, и то само в досъдебната фаза. В съдебната зала това продължава и оказва допълнителна травма. Предлагаме също така да се създадат много повече социални услуги за деца и семейства.
– Сега се работи по нов закон за защита на детето. Какво държите да бъде записано в него?
– Вече имахме четири срещи с неправителствени организации за изработване на общи принципи и идеи, които да залегнат в закона. После ще започнем сериозна дейност в страната по разясняването им. В тази посока ние се надяваме да работим заедно с правителството за съставянето на един съвременен закон.
.
Визитка
Завършил е европейска социална политика и социална работа в Нов български университет
По професия е социален работник
В момента е и консултант по социално включване и антидискриминация към две европейски мрежи на експерти към Европейската комисия в Брюксел
Интервю: Соня Ангелова
МОНИТОР
