„Рапортьори“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2020 – юни 2021г. седем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите децата определят като важни за тях и които проучват и изследват.
През месец март pапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата “Равен достъп и шанс за образование”.
Допитахме се до 55 деца на възраст между 15 и 18 години, от които 11 момчета и 44 момичета.
Един от въпросите на Рапортьорите беше дали всяко дете има достъп до образование. Отговорите са разпределени в двете крайности – 55% отговарят положително, а 45% – отрицателно. Децата дават своите аргументи и в двата полюса: Имат достъп, „защото държавата дава възможност на всеки гражданин, стига самите те да се възползват от него“, а „ако семейството на детето няма пари за ученически пособия, общините имат програми и събирания на помощи в тази цел“, също така чрез „хора, които търсят децата и ги записват в училищата“. За другата част от анкетираните обаче нещата изглеждат по друг начин, тъй като „не всяко дете може да ходи на училище, защото не може да си го позволи финансово”. Друг аргумент за не-ходенето на училище е „защото на много места, обикновено по-малките, се наблюдава закриване на училища, което създава осезаема пречка за много деца и родители“.
Сред важните за Рапортьорите въпроси е и: какво може да затрудни възможността за образование на едно дете. В 80% от отговорите се изтъкват като основна пречка финансови трудности – “има семейства, които са толкова закъсали, че нямат пари дори да си платят тетрадките на детето, в които да пише. Иначе всичко друго се осигурява от училището, но те просто нямат възможност да купят тетрадки, химикалки, моливи, несесер и раница“. В отговорите на 40% от децата присъства семейството като фактор, който може да повлияе върху липсата на досег с образователната система – “възможностите на детето могат да бъдат затруднени от липса на родителска подкрепа”. Според някои деца „липса на образование на родителите” и това, че те „нямат желание детето им да се възползва от възможността за образование“ също оказва голямо влияние. За над 20% от анкетираните липсата на удобен транспорт или училище в близост се оказва още една сериозна пречка – „възможни фактори, които да затруднят достъпа до образование, са не наличието на достатъчно начини за извозване на учениците до училище“.
20% от анкетираните познават или знаят за дете, което няма достъп до образование. Като форма на подкрепа за такива деца, анкетираните споделят, че училището следва да реагира, като се предприеме „говорене с директора на училището, за да има достъп“, както и да има финасови помощи, които могат да се осигурят като „се организират събития за набиране на дарения в помощ на родителите, които нямат възможност да купят на децата си учебници и учебни пособия”. Друга възможна форма на подкрепа е разговор с родителите на децата.
65% от попитаните дали дискриминацията влияе върху достъпа до образование – отговарят положително, а 30% – отрицателно. Представена е и перспективата, че дискриминацията не пречи за достъпа, „но по принцип влияе зле на образованието“, защото “никой не може да се образова ефективно ако не е приет от съучениците и/или учителите си и ако е отблъскван и тормозен”.
Как да се противодейства на дискриминацията? – близо 50% от децата посочват, че са необходими “кампании, които информират за проблема“, „различни събития или семинари, в които да се обяснява на учениците и учителите сериозността на проблема“, както и разговори и дискусии в клас.
На въпроса на Рапортьорите кой следва да отговаря за гарантирането на достъпа до образование – децата са категорични, че това са институционни структури/институциите и техните структури. В отговорите на 60% присъстват държавни звена, 40% посочват директно МОН, за 20% реакция може да има още на начално ниво – в училище, а според 13% отговорността трябва да се връща и към родителите.
Вижте пълното проучване ТУК
Снимка: photl.com
