Интервю с Георги Богданов – изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, по повод продължението на кампанията „Парламентарна група за децата“.
Защо Национална мрежа за децата започна кампанията Парламентарна група за децата?
За трети път тази година ние започваме тази кампания и ако трябва, ще я започнем и четвърти път, защото е важно децата да бъдат представени в Парламента. Над 200 кандидат депутати подписаха декларацията и заявиха, че ще бъдат защитници на децата, а 37 народни представители в миналия парламент бяха част от Парламентарната група на децата, която нямаше почти никаква дейност, защото животът на предишните два парламента беше твърде къс.
По какъв начин тази кампания може да промени положително живота на децата в България?
Децата не са избиратели. За тях няма кой да се застъпва, освен родителите и гражданите, които се вълнуват от проблемите им. Децата нямат свои обединения, те не скандират, не правят подписки, не стоят пред парламента или държавните институции да изискват от политиците. Няма ги в националните съвети, в тристранните спогодби, няма ги… А и политиците често забравят за тях и техните нужди, защото е по-важно да бъдат удовлетворени исканията на възрастните, на работниците, на работодателите, на ресторантьори, на миньори, на учители, на лекари, на полицаи, на пенсионери и всички други, защото всички те гласуват, а децата не. Политиците се сещат за децата тогава, когато трябва да се снимат с тях, когато трябва да покажат колко са състрадателни, когато децата трябва да разведрят обстановката с някой танц или да поднесат пита с мед пред някой откриващ се строеж. Затова е създадена Национална мрежа за децата и затова вече 15 години ние защитаваме правата на децата, като заедно със самите деца, с техните родители и експерти търсим най-правилните решения в образованието, здравеопазването и социалните политики.
Идеята на тази кампания е да ангажира политиците с проблемите на децата не само по време на изборите, но и след това. Всъщност, основната работа на инициативата ще бъде, когато политиците са вътре в парламента и когато са разглеждат различните закони, касаещи децата и семействата.
Какво показват наблюденията на Мрежата досега – доколко политиците познават детските политики и проблемите в тях. Доколко са активни в инициирането на промени в законодателството, което има пряко или косвено отношение към децата и семействата?
През годините сме били свидетели на какво ли не от страна на политиците: От емоционално създаване на закони или поправки в законите след драматично събитие с дете, до пълна апатия и неразбиране защо нещо трябва да се промени в законите. През последните 4 години за първи път бяхме и свидетели на целенасочена пропаганда срещу правата на децата и изкуственото им противопоставяне на абстрактните „традиционни семейни ценности“ . Имаше и дезинформация, която внушаваше, че някой иска да отнема деца и те да се отглеждат извън семействата. За съжаление, някои политици участваха в тази пропаганда, а други популистки се поддадоха. Всъщност, Мрежа за децата винаги е разглеждала благосъстоянието на децата като част от благосъстоянието на семейството. Големият проблем е, че в България няма достатъчна подкрепа за родителите, за да могат спокойно да гледат децата си и да са сигурни, че грижата за тях в болницата, в детска градина и училище е на достатъчно добро ниво.
За първи път от създаването на Закона за закрила на детето през 2000 г. ние от три години нямаме Национална стратегия за детето, което е в нарушение на законите. Да сте чули някой политик да го интересува това през последните три години? Да има някакво питане в Народното събрание за това, защо не се спазва българското законодателство, касаещо децата? Идеята на Парламентарна група за децата е точно това – да се поставят на дневен ред парещите въпроси за децата и семействата в областта на правосъдието, социалните политики, здравеопазването, образованието.
Кои са най-горещите проблеми, които спешно трябва да бъдат адресирани? Кои са най-важните стратегически документи, които трябва да приеме следващото правителство?
На първо място трябва да се приеме Национална стратегия за детето и да се спази българското законодателство. На второ място положението в детското правосъдие е трагично, то е много по-тежко, отколкото правосъдието за възрастните, защото там продължават да се наказват деца за прояви, за които възрастните не биват наказвани. Има подготвен законопроект в Министерството на правосъдието, който трябва да бъде приет. Необходимо е да се приеме Визия за семейството, която ясно да очертава подкрепата на семействата и в нея да залегнат мерки, за да не се разделят семействата с децата си поради бедност, липса на услуги или поради некомпетентност в системата за закрила на децата. Трябва да имаме държавен план и действия по него, за да имаме не само Национална детска болница, но и истинска реформа в детското здравеопазване, така че тежкоболните деца да се лекуват тук, а за тези, които не могат да се лекуват тук, да е ясно как държавата ги подкрепя, за да получат най-доброто лечение в чужбина.
Трябва да имаме повече и по-разнообразни форми за ранно детско развитие на децата или с други думи казано – места в детски градини, родителски кооперативи, услуги по ранна интервенция, следучилищни дейности и други.
Много работа има, стига да има политическа воля и разбиране за това, какво трябва да се направи.
Как Мрежа за децата може да бъде партньор на политическите сили, за да подпомогне процеса на приемане на решения и законодателни документи в полза на децата?
Ние като организация сме аполитична структура, работим с всички – и с тези, които са на власт, и тези, които са в опозиция, стига да припознават правата на детето и нуждите на семействата като приоритет. По този начин могат да се поставят въпросите за децата и да се вземат най-добрите решения в процес на дебат и сътрудничество. Именно затова започнахме инициативата за надпартийно обединение, което работи за децата. Нашата основна цел е политиците да разберат къде са истинските проблеми пред децата и семействата. Да разберат, че демографският срив не може да се поправи с даване на помощи и по-голямо майчинство, но трябват и данъчни облекчения за семействата, трябват реформи, за да се подобри качеството на детското здравеопазване, социалните услуги и образованието. За да се случи това, политическите партии и политиците трябва да се ограмотят по тези въпроси, а не да се робува на популистки мнения.
