Галя Атанасова, началник отдел „Мониторинг и контрол – Северен” към Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с проверки на домове и детски градини, след зачестили сигнали за насилие над деца.
Зачестяват сигналите на граждани за случаи на насилие над деца в детски градини и домове за деца, лишени от родителски грижи. Предвиждат ли се допълнителни проверки?
Галя Атанасова: От години е практика в Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) да постъпват най-високият брой сигнали за насилие, включително и за неглижиране на потребностите на децата. Тези сигнали за насилие не касаят само детски градини и специализирани институции. Най-високият брой сигнали са за насилие в семейна среда. Те държат челна позиция от години. Колкото до допълнителните проверки ДАЗД извършва проверки по сигнал. Тогава когато постъпи сигнал, че има риск за дете и то е жертва на насилие. Практика в агенцията е всички сигнали за деца първо да се проверяват, дори когато са анонимни. Не мога да кажа, че се предвиждат допълнителни проверки, но когато се извърши такава по сигнал за насилие, в последствие инспекторите влизат на повторна проверка. Целта е да се провери дали дадените указания и задължително предписание от председателя на ДАЗД са изпълнени. По този начин самата агенция затваря цикъла, дала е обратна връзка и проверява дали пропуските са отстранени.
Колко проверки от подобен тип детски заведения са извършени от началото на годината?
Галя Атанасова: До края на юни 2016 г. са извършени 40 проверки по сигнал, 27 от които са в образователни институции. Включваме детски градини, ясли, училища, включително и специални такива.
На какъв период от време се извършват проверки? Какво се проверява?
Галя Атанасова: Проверките са основно по сигнал, има и планирани. Когато постъпи сигнал – задължително се извършва проверка. Плановите се правят за годината. До момента не сме имали планови такива в образователна институция, но със стартирането на новата учебна година ДАЗД предвижда съответно да осъществи посещение в образователни институции за осведомяване на децата за правата им. Това е с превантивна цел. Идеята е, информирайки децата за техните права, те да могат да съблюдават спазването им. Основната цел е да се направи анализ доколко децата познават правата си и как да реагират при индикации за насилие, както и кои са органите за закрила. Основната цел е повишаването на информираността.
Различават ли се проверките в детските градини и в домовете за деца, лишени от родителски грижи?
Галя Атанасова: Различават се. Проверяваната документация е специфична, тъй като са различни институции. Освен това и подходът е различен. Когато детето е в детска градина, самият подход, самата беседа на инспекторите с децата е доста деликатен, тъй като се съобразява колко са големи и доколко биха разбрали въпроса. Докато в специализираните институции често се прави анкетно допитване и се водят беседи. Целта на този личен контакт с децата е да се установи достоверността при сигнала. При тези беседи излиза наяве доста информация.
Кои са най-честите нарушения? По какъв начин в институциите се нарушават правата на децата?
Галя Атанасова: Най-честитите нарушения се допускат поради непознаване или неприлагане на законодателството в областта на закрила на детето. Много често и поради неспазването от страна на специалистите на вече утвърдени правила. В частност при образователните институции най-честите пропуски са нестриктно прилагане на утвърдения от Министерство на образованието и науката механизъм за противодействие на училищния тормоз между деца. Това е много важен утвърден документ, а много често не се спазва. Друг пропуск е, че в длъжностните характеристики на специалистите няма изкискване да познават и прилагат законодателството в областта на закрила на детето, а това е нормативно регламентирано задължение. Пропуски има по отношение на охраната и пропускателният режим, с което не се гарантира безопасността на децата. Също така много често се установява, че при постъпили жалби, работата на специалист от образователната институция не се документира, както и на педагогическите съветници с ученици. Когато детето има проблем липсва документация, която да утвърди какво е работено и какви са резултатите с детето. Има непознаване на задълженията по чл. 7 от Закона за закрила на детето. Това е разпоредба, която ангажира всички български граждани при сигнал за дете в риск незабавно да се сезират органите по закрила на дете. Много често установяваме непознаване на този член.
Подадените сигнали са свързани с упражняване на насилие над децата и с обиди към тях от страна на възпитателите. На какви изисквания трябва да отговарят възпитателите, за да бъдат назначени на работа?
Галя Атанасова: Трябва да имат необходимата квалификация за работа с деца, умения за работа с тях, както и за работа в екип. Изключително важно е да имат познание за детското развитие, съответно за нуждите и потребностите на детето, съобразно възрастта му. Не трябва да са осъждани и да са обект на досъдебно производство за извършено престъпление. В образователните институции е задължително да имат педагогическа правоспособност и такова образование. По друг начин стои въпросът в специализираните институции. Там също има изисквания да са педагози, да са завършили социални дейности, профилът им на образование да е свързан с децата. Много често самият доставчик на тази специализирана услуга, това са Общините, сам определя изискванията към тези длъжности. По време на проверки понякога засичаме, че поради липса на обучени и образовани кадри, които са със съответната специалности, доставчикът смъква изискванията. Много често има възпитатели, които са и със средно образование. Изискването да имат умение за работа и отношение към децата и познание за детското развитие задължително присъства.
Децата в детските градини и домове и получават ли помощ от страна на психолози? С оглед на специфичността на работата с деца необходими ли са консултации с психолог за възпитателите и учителите?
Галя Атанасова: В институциите има психолог по щат. Редки са случаите, в които сме засичали вакантна позиция или липса на такъв щат. По принцип във всички институции има такъв и съответно децата биват подкрепяни от специалиста. Друга възможност, както с деца от институции, така и от детски градини, е Дирекция „Социално подпомагане”. След отправена заявка към тях дирекцията има правомощията да насочи детето, включително и с родители при необходимост, към доставчици на социални услуги в общността, където има различни специалисти. Напълно възможно е децата да получават специализирана подкрепа. Доколкото знам нормативът е за над 500 броя деца в училищата да има и педагогически съветници. Основната им роля е да подкрепят децата при необходимост. По отношение на самите възпитатели в образователните институции към МОН имат екипи от психолози, които оказват психологическа подкрепа. Тази подкрепа е изключително необходима и за специалисти и за двата вида институции. Целта е да не се допусне професионалното прегаряне. В самите специализирани институции нормативно е регламентирано провеждането периодично да осигурява на целия екип супервизия – било то индивидуална или групова. Това отново се прави с цел да не се допусне професионално прегаряне, тъй като дейността е специфична.
Източник: Информационна агенция Фокус, автор: Биляна Иванова
Снимка: freeimages.com