Европейската комисия в момента активно работи за създаването на Стратегия на Европейския съюз за правата на детето (2021-2024). Очаква се документът да бъде представен през 2021 г.
Една от целите на Европейската стратегия е във всяка държава да има стратегически механизми за прилагане на правата на децата, както и механизми за осъществяване на Детската гаранция.
Предвижда се Стратегията да съдържа набор от мерки, насочени към най-уязвимите деца, правата на децата в ерата на цифровите технологии, предотвратяване и борба с насилието, насърчаване на правосъдието, съобразено с интересите на детето.
Изготвянето й е съпътствано с широкообхватна публична консултация с национални органи, организации за правата на децата, професионалисти и експерти, представители на научните и академичните среди, родители и млади хора.
Европейският документ ще изисква държавите – членки да прилагат общ европейския стандарт за защита правата на децата, затова ще бъде доразвит със списък от препоръки и действия, които трябва да се предприемат от националните правителства.
В България обаче липсва Национална стратегия за детето. Липсва и политическа воля да бъде приет подобен ключов документ, няма визия и хоризонт за развитие на детските политики.
Малко история
Всъщност, преди две години – на заседание на 19 декември, 2018, Националният съвет за закрила на детето одобри проект на нова Национална стратегия за детето 2019-2030 г. В изготвянето й активно участваха Фондация „За Нашите Деца“, както и Национална мрежа за децата. Стратегията беше разработена в резултат на широк консултативен процес. Стратегическият документ беше с дългосрочна визия (12-годишен срок), което даваше възможност да бъдат реализирани ключови реформи за гарантиране правата на децата.
Как дезинформацията и погрешните тълкувания погълнаха един необходим документ
Нещата обаче приключиха с добрите намерения – през 2019 започна масирано настъпление на дезинформацията, конспиративните теории и очернянето на гражданските организации. В медийното пространство бяха тиражирани грешни тълкувания, според които Стратегията цели отнемане правата на родителите. Най-спорните моменти в документа бяха свързани с текстовете срещу насилието в семейството и много родители бяха притеснени, че ще се въведе „затвор за шамар“ и ще им бъде отнето правото за „здравословно попляскване“, а „Банерверн чука на вратата“. Бяха сформирани родителски групи, които тиражираха фалшивите новини и слухове. ДАЗД и МТСП не вложиха усилия в комуникационна кампания и разясняване на принципите на Стратегията, управляващите се поддадоха на натиска и заеха позиция на изчакване и така потокът на дезинформацията погълна един издържан и много необходим документ.
Какво значи „стратегия“ и защо е необходима на всяко държавно управление
Основното недоразумение започва от самата дума „стратегия“ – това е документ, който няма силата на законов акт или наредба, а е единствено насока, цел, хоризонт, принцип. Стратегията включва дейности като стратегическо планиране и стратегическо мислене и означава полагане на цели, определяне на действия за постигането им и мобилизиране на ресурсите. Тя е необходима на всички нива, където има управление на процеси и хора, защото е поглед в бъдещето; концентрация на ресурсите; баланс. Стратегията, за разлика от закона, не е догма, а система, която се адаптира към промените във външната среда.
Кои са основните елементи в разработената Национална стратегия за детето, които я превръщат във важна предпоставка за подобряване живота на децата и семействата в България:
Визионерски документ
„Националната стратегия за детето е визионерски документ с мисията да обедини обществото“, обяви тогава Председателят на Държавната агенция за закрила на детето – г-жа Елеонора Лилова. Тя задава посоките на развитие през следващите години в синхрон с Целите за устойчиво развитие на ООН и с принципите на Европейския стълб на социалните права, свързани с грижите и подкрепата за децата. Документът е концепция за посоката на държавните политики във всички области, гарантиране правата на детето, повишаване качеството на живота, подкрепа на семействата.
Изходна точка в него са анализите на предишната Национална стратегия за детето 2008-2018. Проектът трасира пътя на бъдещите реформи: акцент върху ранното детско развитие, въвеждане на интегриран подход, засилване на междусекторното сътрудничество, по-добра информационна свързаност, изследване на въздействието на политиките, професионализация на кадрите в социалната сфера.
Проектът за Национална стратегия е модерно разписан документ, в който се залага нов, цялостен подход. „Задава се една нова парадигма, в която правото на детето и неговият най-добър интерес са в центъра. „Дете-центрираният“ подход разглежда детето като носител на права, а не като пасивен обект на въздействие от страна на възрастните“, казва Борислава Гицова, директор програма „Превенция на насилието” в Сдружение Институт по социални дейности и практики.
И, нещо много важно – новата Стратегия обхваща всички деца, за разлика от предишната, която беше насочена само към рисковите групи.
Вместо секторна работа – интегриран подход
Вместо секторна работа, Стратегията планира интегриран подход и подкрепа в областите на здравеопазването, образованието, социалната политика и политиката на сигурност. Институции и граждански организации трябва да работят съвместно. Хармонизирането на практиките трябва да се случва най-близко до детето и да се прилага подкрепа на място и навреме от необходимите специалисти.
Фокус към ранното детско развитие
Иновативен елемент е подходът, при който ключовите мерки са планирани в съответствие с етапите на детското развитие от бременността до навършването на 18-годишна възраст. По този начин подкрепата на държавата се насочва към семействата в точния момент, в който е необходима. За всеки период са изведени специфични рискове, което позволява да бъдат предприети прецизни превантивни дейности и мерки.
По-компетентни специалисти и родители
Проектът за стратегия си поставя за цел да бъдат повишени компетентностите на социалните служители и здравните специалисти и уменията им за консултиране, както и да се подобри разпознаването на насилие и нездравословни методи за отглеждане на децата. Предвижда се и развитие на компетентностите и подготовката на родителите да отгледат дете.
Забрана на телесното наказание
Една от стратегическите цели на документа е забраната на телесни наказания над децата. Данните сочат, че седем от десет деца в България са жертва на насилие в семействата си. Други данни показват, че 88% от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но голяма част от тях продължават да ги прилагат.
Въвеждането на позитивното възпитание и ненаказателни методи като алтернатива на всякакви форми на телесно наказание и насилие целят да гарантират правото на детето да живее в сигурна и безопасна среда. В българското законодателство и в момента има забрана на телесното наказание, но липсва ясна дефиниция, за да бъдат идентифицирани категорично случаите на насилие. Стратегията е с концепцията за превенция на домашното насилие и за предприемане на мерки за закрила, както и за достъп до услуги за възстановяване, придружаване, психосоциална, медицинска и правна подкрепа, които са изключително недостатъчни към момента в България.
Нов подход към децата в конфликт със закона
За разлика от „наказателното правосъдие“, което се фокусира върху наказване на непълнолетния нарушител, се предлага водещ да бъде подходът на възстановителното правосъдие и превантивната социална работа, за да се предотвратят противозаконните прояви. Проектът за Стратегия отново си поставя за цел цялостна реформа в областта на правосъдието за деца и създаване на адаптирани процедури за участие в производства.
Приобщаваща среда
Стратегията предвижда още нормативни промени, въвеждащи задължение за изграждане на приобщаваща среда за децата с увреждания, от различен етнически произход и от уязвими групи. Предвижда се въвеждане на стандарти за качество на грижите в детските ясли и предучилищното образование в съответствие с Европейската рамка за качество за услугите за образование и грижи в ранна детска възраст.
По-добро образование и обучение в дигитални умения
Документът залага като цел повече спорт в училище, кариерно ориентиране, сексуално образование, повишаване на здравната култура, участие на децата и родителите в образователния процес.
Стратегията предвижда също приемане на стандарти за информационна и дигитална сигурност и въвеждането им в практиката. Говори се за повишаване на дигиталната култура на децата и обучение за безопасно използване на съвременните технологии.
В края на 2020 година България остава без Стратегия за детските политики
Този така необходим документ, в синхрон с европейските политики и практики, събрал опита, познанието и усилията на най-добрите експерти в областта и консултиран с обществеността, за съжаление, остава само на хартия – нямаше воля и потенциал от страна на властите и дължавните институции за продължаване на дебата и работата по него.
Кой или какво ще гарантира належащите положителни реформи във всички сфери на детския живот и как ще се синхронизира остарялото законодателство с европейското?
Проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 може да видитеТУК
В текста са използвани материали, коментари и анализи от: ec.europa.eu, bnr.bg, detebg.org, marginalia.bg cross.bg, dnevnik.bg
