Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите? Разкажете какво ви вдъхнови?
Отдавна успешно си партнираме с неправителствени организации. С времето припознахме мястото си сред тях, открихме съмишленици, с които заедно можем да работим за системна промяна в сферата на ранното детско развитие и се радвам, че вече го правим.
Идеята беше вдъхновена от резултатите, които постигнахме с книжките и платформата “Дневникът на мама и татко”. Много родители и специалисти ги оцениха високо, осъзнах колко важно за тях е качественото съдържание, особено в ситуация, в която има недостиг на специалисти, особено детски лекари, дори тяхната нужда от подкрепа с информация е по-голяма. Но платформата си остава само една социално-предприемаческа инициатива. За да има по-всеобхватна промяна в грижите за децата, осъзнах възможността да надградим върху постигнатото до момента, върху опита и изграденото доверие и да се включим в общите усилия за постигането на споделената Визия за ранно детско развитие. Нужни са хора и организации с разнообразна експертиза и умения и считам, че ние има какво да дадем. Никой не може да постигне сам социална промяна, но всички можем да бъдем активни участници, ако имаме идеи какво трябва да се направи и искаме да ги реализираме, какъвто е нашият случай. Затова през 2018 г учредих фондация “Дневникът на мама и татко”, чиято основна цел е да подкрепя родителите и професионалистите в осигуряването на навременна и адекватна грижа за пълноценно развитие и достигане на пълния потенциал на децата.
Как се роди идеята за книжките “Дневникът на мама и татко”?
Когато преди 12 години родих първото си дете, изпитах нужда от информация за грижите и родителството. Напътствията в родилното отделение и при първото посещение на личния лекар у дома бяха толкова много, че не успявах да запиша и запомня всичко. Трудно ми беше да преценя и кои източници на информация в интернет са достоверни. По препоръка на личния лекар, детето ми получи първата си порция сок още във втория месец, което не остана без последствия. Изпитах нуждата от авторитет, на когото да мога да се доверя. Появи се идеята за книжка с информация за актуалните подходи в грижите за децата. В лицето на д-р Анета Попиванова, понастоящем председател на НАПК и д-р Захаринка Гочева – педиатър на годината за 2018 г, открих силни съмишленици. Не беше трудно да структурирам цялото съдържание на книжката, защото знаех точно какви въпроси си задават младите майки. От името и в името на всички тях, се обърнах към специалистите, които да дадат отговорите. Роди се книжката “Дневникът на мама”, която по молба на татковците после прекръстихме в “Дневникът на мама и татко”. С нея и надеждата, че нещата ще се променят и че книжките ще поднесат информацията за новостите както до родителите, така и до неонатолози и личните лекари на децата. Именно заради това исках книжката да е безплатна и да се подарява в родилните отделения и при първото посещение на лекаря след раждането на детето.
Кой е най-големият ви успех?
Отзивите за книжките от всички страни бяха много позитивни и не след дълго ме мотивираха да се посветя изцяло на проекта. Толкова много неща все още не бяха казани. Затова създадохме сайт, който после прерастна в платформа със страници по възраст и възрастов бюлетин. Целта беше да известяваме навреме за важните моменти, които иначе родителите могат да пропуснат, защото не търсят информация. Отзивите отново не закъсняха, а няма нищо по-зареждащо от прекрасните думи на лекари и родители. И ето, към днешна дата сме раздали 330 000 книжки, а платформата ни има над 2 милиона посещения годишно – от всички кътчета на света. Дори изпращаме книжки в чужбина, а родителите ги пазят и предават от ръка на ръка. Оказа се, че за тези 11 години с помощта на екипа ми сме успяли да изградим силен авторитет както пред тях, така и пред професионалистите. Това е най-големият успех. После получихме награда за социална иновация от Министерството на труда и социалната политика, спечелихме място в акселератора на фондация Промяната “Reach for change”, които помогнаха за пренастройването на целите и визията ни. Осъзнаването, преоткриването на дейността ни през очите на социалното предприемачество беше вторият голям успех, който доведе до създаването на фондацията.
А кое е най-голямото предизвикателство?
Как родители, професионалисти, от една страна, и здравна, социална и образователна система, от друга страна, да заработят в синхрон в името на детето и развиването на пълния му потенциал.
Какво е посланието на организацията?
Знаещите родители могат да направят бъдещето по-добро.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Бих отделила значителни инвестиции за ранно детско развитие и здраве. Децата имат нужда от различни нива на подкрепа, според средата, в която живеят. Различните нужди трябва да могат да бъдат посрещнати качествено и индивидуално.
Бих направила така, че всички родители да осъзнават своята роля за достигането на пълния потенциал на децата им, да знаят каква грижа и стимули са нужни за това и да имат мотивацията и подкрепата от професионалистите, за да я дават.
