„Ако вирусът не ни убие, гладът ще го направи“. „Затвориха ни като в концлагер“. „Как да си мием ръцете, като няма вода?“. Това са част от наблюденията, които споделят жители на ромски квартали в рамките на теренно проучване за ефектите от епидемията от Ковид-19 и противоепидемичните мерки в периода март – декември 2020 г. Проучването е проведено от екип на Институт Отворено общество – София в 9 ромски квартала и едно село с преобладаващо ромско население и цели да установи има ли специфични проблеми в ромските квартали в ситуация на пандемия и какви са взаимодействията между жителите на подобни квартали с местните власти и неправителствените организации.
Проучването обхваща общо 10 места – включително 5, в които е бил въвеждан контролно-пропускателен режим по време на изследвания период, сред които: кв. „Изток“, гр. Кюстендил; кв. „Кармен“, гр. Казанлък; кв. „Надежда“, гр. Сливен; кв. „Шести“, гр. Нова Загора и с. Изгрев, общ. Венец. В другите 5 квартала, обхванати от проучването, не е бил въвеждан контролно-пропускателен режим, включително: кв. „Кошарник“, гр. Монтана; Ромски квартал, гр. Бяла Слатина; кв. „Свобода“, гр. Мъглиж; кв. „Странджа“, гр. Айтос; кв. „Предел“, гр. Благоевград.
Резултатите от проучването са обобщени в доклад „Ковид-19 в ромски квартали в България (март – декември 2020 г.)“, като сред основните наблюдения са и следните:
- Мнозинството от анкетираните жители в изследваните места съобщават, че са информирани за съществуването на Ковид-19 и се страхуват от него, но в същото време около половината от тях заявяват, че нямат доверие на никого по отношение на информацията за вируса и не одобряват мерките за „затваряне“ на отделни квартали.
- Анкетираните в приблизително 2/3 от изследваните домакинствата съобщават за загуба на доход или недостиг на средства за покриване на всекидневни нужди, включително за храна, по време на извънредното положение от миналата година. След края на извънредното положение същият проблем продължава да съществува при малко повече от половината от изследваните домакинства.
- По време на извънредното положение само в 1/4 от изследваните домакинства всички, работили и преди въвеждането му, са запазили заетостта си.
- Около 60% от анкетираните споделят, че по време на извънредното положение никой не е помагал на хора в общността, а след него този дял нараства на 73%.
- Почти 1/5 от учениците в изследваните общности не са имали технически средства и никой не им е осигурявал учебни материали за участие във въведеното дистанционно обучение, а около половината от децата на възраст до 7 години в анкетираните домакинства са с нарушен график за имунизация в период от около 9 месеца на фона пандемията и свързаните с нея ограничителни мерки.
Дистанционното обучение – с листове от медиаторите
В условията на пандемия и въведено дистанционно обучение делът на децата в изследваните места, които са разполагали със собствен компютър/таблет, е малко над 40%. През този период всяко десето дете в училищна възраст е получило таблет от училище, НПО или частно лице, а други 10% са получавали учебни материали на хартия, осигурявани от медиатори или пастори. Въпреки това почти 1/5 от учениците в изследваните общности не са имали технически средства и никой не им е осигурявал учебни материали.
Данните от изследването показват, че може да се очаква опосредстван ефект от наложените ограничителни мерки върху цялостния здравен статус на населението. Ограниченият достъп до медицинска помощ по време на извънредната епидемична обстановка има пряко влияние върху имунизацията на най-малките деца. Данните за 10-те изследвани места показват, че около половината от децата във възрастовата група 0–7 години в анкетираните домакинства, подлежащи на ваксиниране съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България, са с нарушен график за имунизация в период от около 9 месеца.
„Махалата ни се мобилизира да помага. Отвори се…щедростта в хората“
Най-често срещан модел на подкрепа в изследваните квартали по време на пандемията е помощта, получена от съседи/съкварталци. Подкрепа на нуждаещите се са оказвали и представителите на НПО и църковните общности.
Общините са помагали предимно с маски и дезинфектанти, както и с хранителни продукти.
Откроява се ролята на здравните медиатори, които са подпомагали активно институции и жители на кварталите: осигурявали са предпазни средства и дезинфектанти; съдействали са на Червения кръст в разпределението и раздаването на предпазни средства и дезинфектанти и на хранителни продукти на бедстващи хора от кварталите; разнасяли са учебни материали на деца.
Около 60% от анкетираните споделят, че по време на извънредното положение никой не е помагал на хора в общността, а след него този дял нараства на 73%.
Препоръки
Противоепидемични мерки следва да бъдат прилагани, като се гарантира равнопоставено и недискриминационно третиране на всички граждани, а оправомощените органи следва да засилят механизмите за мониторинг и контрол с оглед предотвратяване на риска от дискриминация, се отбелязва в доклада.
За изграждане и поддържане на доверие в институциите, особено в извънредни ситуации, се препоръчва освободена от предразсъдъци и осъществена на достъпен език комуникация с гражданите.
Сред ключовите мерки за подкрепа на засегнатите от пандемията са: създаване на схеми за компенсиране на хората с крайно ниски доходи, които не са част от пазара на труда, както и допълнителни програми за преквалификация и реадаптация към пазара на труда за продължително изключените от него лица. Заедно с това е необходим засилен контрол и стимули за спазване на изискванията на трудовото и социално-осигурителното законодателство. Подкрепата за децата от уязвимите групи следва да включва осигуряване на технически средства (лаптоп, таблет) и достъп до интернет за целите на дистанционното обучение.
Социалните работници и здравните медиатори следва да се ползват с гарантиран статут на „работещи на първа линия“ по време на пандемията, а финансовите стимули за тях трябва да бъдат допълвани и от мерки за професионално развитие и подкрепа – като обучения, супер- и интервизия и др.
В дългосрочен план са необходими инвестиции за благоустрояване на ромски квартали с оглед осигуряването на равен достъп до социална инфраструктура и услуги.
Вижте пълния доклад ТУК
Снимка: freeimages.com
