На 17 октомври отбелязваме Световния ден за борба с глада и нищетата. Той е учреден с указ на ООН през 1993 година.
Днес голяма част от света продължава да се възстановява от социално-икономическите въздействия на пандемията COVID-19, която доведе до нарастване на крайната бедност през 2020 г. за първи път от десетилетия. Много семейства понасят последствията от военни конфликти – в Украйна, в Близкия Изток. В този контекст се очаква през 2024 г. около 692 милиона души по света да живеят в крайна бедност. Без значително ускоряване на усилията за намаляване на бедността, едва три от 10 държави се очаква да намалят националните нива на бедност наполовина до края на десетилетието.
У нас делът на хората в риск от бедност или социално изключване възлиза на 32,2% и е един от най-високите в ЕС, като средното европейско ниво е 21,6%. Рискът е особено висок за хората с увреждания, живеещите в селски и отдалечени райони и ромското население. Относителният дял на децата с материални лишения е 32,8%, а за 2,5% от децата у нас нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо 25% не могат да имат екипировка за игра навън, 16% не разполагат с подходящи книги за възрастта си, близо 15% не могат да имат поне едно хранене дневно с пиле, месо или риба, 19% нямат втори чифт обувки за сезона, а 27% не получават почивка извън дома поне за седмица. Уязвими са децата на трудовите мигранти. Всяко четвърто дете у нас живее без единия или двамата си родители, тъй като те работят в чужбина. Близо 40 000 са отпаднали от образованието, защото родителите им са заминали в чужбина. Голяма част от тези деца, настанени за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства, остават невидими за държавата.
Бедността продължава да бъде причина за разпадане на семейства, за отпадане от образование и за влошаване на цялостното качество на живот на децата в България. Това, за което по-рядко си даваме сметка е, че бедността не е просто липса на дом, дрехи и храна. Тя е също липса на възможности за развитие, която поставя много деца в невъзможност да имат достъп до образование, книги, занимания, които развиват интересите и уменията им, до качествено здравеопазване.
У нас липсва мултисекторна социална работа и интегрирана подкрепа за най-бедните и маргинализирани семейства с деца: жилищно настаняване, повишаване на трудовата и образователната квалификация, трудово посредничество, социална интеграция, подкрепа в изграждането на жизнени умения и родителски капацитет. Липсват системни мерки за приобщаване на децата и намаляване на негативните влияния на социалната среда и географските различия върху условията им на живот. Усложнената нормативна уредба за социална подкрепа и различните пътища за достъп до социални услуги създават още по-големи трудности за децата и родителите в кризисни ситуации; деца бежанци и непридружени деца; родители и деца със статут на временна закрила; такива без лична карта (207 263 души към началото на 2023 г.); с увреждания и хронични заболявания; децата на трудови мигранти (т. нар. „оставени деца“) и др. уязвими групи. Липсат още и трайни решения на проблемите на жилищната политика.
Затова и сред препоръките в тазгодишния ни доклад “Бележник 2024” по темата за преодоляване на детската бедност включват:
- Приемането на Национална стратегия и програма за жилищна политика, която да има за цел нито едно дете в България да не бъде оставено без дом и достойни жилищни условия. Да се въведе нов модел на жилищна система, предлагащ трайни решения за оптимизация на поддръжката на сградния фонд и за обезпечаване на висока енергийна ефективност, комфорт и здравословни условия на живот, както и за повишаване броя на социалните жилища;
- Предоставяне на комплексни социални услуги, включващи диференцирани мерки за подобряване на икономическия и социалния статус на семействата в уязвимо положение: жилищно настаняване, повишаване на трудова и образователна квалификация, трудово посредничество, социална интеграция, жизнени умения и др.;
- Да се интегрират ефективно информационните системи и данни за деца, така че достъпът до социално подпомагане и социални услуги да са гарантирани и държавата да може да проследява и да осигурява минимален стандарт на живот за всяко дете в България.
В световен план тазгодишният Международен ден за изкореняване на бедността призовава да се разгледа едно пренебрегнато измерение на бедността: социалното и институционално малтретиране, пред което са изправени хората, живеещи в бедност, подсилено от конфликти и липса на мир. Независимо дали се преживява чрез негативни нагласи, стигма, дискриминация или чрез структурното насилие, вградено в институциите, то представлява отказ от основни човешки права. От неравен достъп до образование, здравеопазване, социална закрила, работни места или юридическа идентичност, предразсъдъчните политики, които изключват живеещите в бедност, допълнително увековечават циклите на неравенство и изключване.
Тези предизвикателства често са по-изразени в региони, засегнати от конфликти и нестабилност, където разпадането на институциите и наличието на конфликт допълнително затвърждават бедността и изключването. Новият Индекс на многоизмерната бедност (MPI) за 2024 г. показва, че около 455 милиона многоизмерно бедни хора живеят в страни, изправени пред конфликти или нестабилност. Средно нивата на бедност са над три пъти по-високи в страни, в които има войни, в сравнение със страни, в които няма конфликти.
