Днес, 30 април, е Международeн ден за прекратяване на телесното наказание на деца. През 2015 г., с приемането на Глобалните цели на ООН (SDGs), светът поема ангажимент да сложи край на насилието срещу деца (цел 16.2) до 2030 г.
В глобален мащаб само 14% от децата са напълно защитени от закона от телесни наказания, а за над 1,3 милиарда деца по света това е най-често срещаната форма на малтретиране. Напредък има. Преди 40 години Швеция и Финландия са единствените държави, приели закон, забраняващ телесното наказание. Днес 66 държави са предприели тази фундаментална стъпка в защитата на децата и отстояването на техните права. В страните, в които от години тази законова реформа се прилага добре, се наблюдава продължаващ спад на приемането и използването на телесни наказания и други форми на насилие в обществото като цяло.
Според Общия коментар 8 на Комитета на ООН за правата на детето от 2006 г. определението за телесно наказание е следното: “Телесното наказание включва всяко наказание, при което се използва физическа сила и има за цел да причини някаква степен на болка или дискомфорт, колкото и леки да са те.”.
Постоянно нарастващ брой изследвания свързват телесните наказания с широк спектър от негативни последици, включително физическо увреждане, по-лошо психическо и физическо здраве, атипична мозъчна функция, по-ниско когнитивно развитие и образователни резултати, отпадане от училище, повишена агресия и лош морал, насилие и антисоциално поведение в зряла възраст.
Телесното наказание е нарушение на човешките права на децата. То е незачитане на физическата неприкосновеност. Забраната на телесното наказание означава да се гарантира, че децата са еднакво защитени по закон, както възрастните. Като най-малките и уязвими членове на обществото, децата заслужават повече, а не по-малко защита от насилие.
Физическото наказание може да навреди на семейните отношения и далеч не показва на децата как да се държат добре. Телесното наказание ги учи, че насилието е приемлива част от взаимоотношенията, както и начин за разрешаване на конфликти. След шамар детето изпитва страх, унижение и обида. То чувства съжаление, разочарование, безсилие и срам. Същите чувства изпитва и възрастният.
Децата имат нужда от граници, но от изключително значение е как се поставят те. Никой родител не иска да нарани детето си и физическото насилие в повечето случаи е импулсивно решение. Истината е, че шамарът като метод на дисциплина вреди на детето, което ще стане възрастен и децата имат същите права като другите членове на семейството – те не трябва да бъдат удряни, така както възрастните нямат право на физическа разправа помежду си.
В Международния ден за прекратяване на телесното наказание на деца Национална мрежа за децата отправя посланието:
Шамарът не убеждава, той само спира!
В сайта ни endviolence.bg ще намерите много ресурси по темата, насочени към професионалисти, родители, деца и младежи. Ето няколко, които са директно в темата за “шамаренето” и вярваме, че ще бъдат от полза.
Един шамар не е проблем – профилът на родителя, прибягващ към шамарената педагогика и какво е психическото състояние на детето, когато получава шамар.
Възпитателното напляскване увеличава риска от проблеми с психичното здраве – 13 поведенчески проблема, свързани до голяма степен с „напляскването“, чиито негативни последици продължават да бъдат видими дори в зряла възраст. Вижте също и резултатите от изследване за Влиянието на емоционалната злоупотреба върху развитието на мозъка при децата.
Лошата продукция на шамарената фабрика: мнението на детския психолог – понякога родителите смятат, че децата едва ли не им оспорват авторитета и властта, но така ли е наистина?
Защо децата ни предизвикват понякога и как да реагираме в такава ситуация – няколко подхода, които можем да използваме, когато поведението на детето стане предизвикателно.
Забраната на телесното наказание над деца намалява агресията сред подрастващите – защо младежите и децата са по-малко агресивни в страните, в които има действащи забрани върху телесното наказание над деца.
Можем ли да отгледаме децата си без шамари и викове – с какво можем да постигнем по-добър дългосрочен резултат вместо импулсивните шамари и викове
Детство без насилие и С какво да заменим шамарите и обидите, когато детето е непослушно – как да насочим децата към желаното поведение.
Какво да направя, ако тормозят детето ми в училище и Наблюдателят не е невинен, или как да се прекъсне тормозът в училище – насоки за родителите, които смятат, че децата им се сблъскват с насилие в училищна среда.
Митове и истина за телесното наказание – какво точно е телесното наказание и какво казва законът.
И още много полезни насоки тук.
Вижте и митовете, които развенчаваме в статията по повод миналогодишната ни кампания “Какво правим, вместо да ударим?” по повод Международния ден против телесното наказание на деца.
Материалът е изготвен в рамките на проект „Национален единен регистър на насилието над деца“ (NURVAC: National Unified Registry of Violence Against Children.Strengthening Administrative Data on Violence against Children as a National Strategy for Preventing and Combating VAC in Bulgaria), осъществяван от Национална мрежа за децата, Институт за медиация и управление на спорове и Държавната агенция за закрила на детето. Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са на автор/ите и не отразяват задължително тези на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия са отговорни за тях.
