Въвеждането на дистанционно обучение в условията на пандемия и извънредно положение бе едно от най-големите предизвикателства, пред които се е изправяла образователната система. Едва ли има съмнение, че това предизвикателство не е еднократно и вероятно ще се налага класове, училища, цели области и дори цялата страна да използва дистанционно обучение при грипни епидемии или други извънредни обстоятелства. Не е случайно, че промени в Закона за предучилищното и училищното образование гласувани на първо четене от Народното събрание предвиждат регламентирането на обучение от разстояние в електронна среда. Как се справиха с въвеждането на дистанционно обучение след 16 март училищата с концентрация на уязвими групи и какви уроци могат да бъдат научени от техния опит?
По данни на МОН 930 от общо 1963 общообразователни училища са с концентрация на уязвими групи през настоящата учебна година. Към тях можем да добавим и 150 професионални гимназии от общо 358. Съгласно Наредбата за финансирането концентрацията на ученици от уязвими групи в тях е между 20 и 100%, като уязвимостта е определена на базата на образователния статус за родителите – децата на родители с по-ниско от средно образование са определени като уязвими. Както се вижда, над 45% от българските училища са с концентрация на ученици от уязвими групи.
Мрежата Всеки ученик ще бъде Отличник обединява близо 300 училища, голямата част от които са с различна концентрация на ученици от уязвими групи и особено на ромски ученици. Тя се подпомага и координира от Център Амалипе. През първата седмица от извънредното положение проведохме проучване сред тези училища как въвеждат дистанционно обучение и с какви проблеми се сблъскват. Резултатите от входящото проучване можете да видите тук. В края на юни проведохме аналогично проучване, базирано на същите въпроси, за да замерим резултатите от дистанционното обучение, основните изводи и научени уроци. В изходящото проучване се включиха 150 училища от цялата страна. По същество това са същите училища, които участваха и в първата анкета, което прави възможно сравнението между двете и извеждането на тенденциите по време на дистанционното обучение. Какво показват те?
1.Процентът на включените в дистанционно обучение ученици се увеличи чувствително през периода март-юни, но в много от училищата не успя да достигне до нивата на ученическо участие от преди това.
Входящото проучване от март регистрира, че 36% от включените в него училища бяха успели да обхванат между 75% и 100% от своите ученици в различни форми на дистанционно обучение още през първите 3 дни. Почти 40% от училището бяха включили между 50 и 75% от учениците, а в 17.3% от училищата включените през първите дни ученици бяха между една четвърт и половината. В останалите 7% от училищата дистанционното обучение бе символично, тъй като обхващаше до една четвърт от учениците.
Изходящото проучване показва сериозно увеличаване на процента на включените ученици в дистанционно обучение. През юни 55% от училищата включваха над три четвърти от своите ученици. Увеличението е преди всичко за сметка на намаляване на дела на училищата, които са включили между 50 и 75% от своите ученици – през юни тези училища бяха 24,8 процента. Намаля и делът на тези, които са включили между една четвърт и половината от своите ученици, както и на училищата със символично дистанционно обучение – съответно 14,8 процента и 5,4 процента. Очевидно е, че усилията на учители, образователни медиатори и родители доведоха до включване на голям брой ученици, които първоначално не участваха в дистанционно обучение.
Въпреки посоченото увеличение, с увереност можем да твърдим, че голяма част от училищата не можаха да доближат нивата на ученическо участие отпреди извънредното положение. Дори да предположим, че в 55% от участвалите в анкетата училища тези нива са достигнати или поне чувствително доближени, то за останалите 45% не можем да твърдим същото. В една пета от училищата съществуват системни проблеми, поради което обхванатите в дистанционно обучение ученици са били по-малко от половината.
- Сериозно се увеличи участието в синхронни онлайн форми на дистанционно обучение.Входящата анкета през март отбеляза, че две трети от училищата (63%) използваха онлайн уроци още през първите дни от въвеждането на дистанционно обучение. В същото време едва 7.6% отговориха, че в тези уроци включват между 76% и 100% от учениците. В 37% от училищата не се използваха под никаква форма онлайн уроци и се разчиташе на останалите форми.
През юни картината бе съвсем различна. Едва 7,4 процента от училищата отговориха, че не са имали никакви онлайн уроци, а други 4,7 процента посочиха, че са организирали само няколко онлайн урока. 84% от училищата са имали онлайн уроци всеки ден, като процентът на включените ученици е варирал през различните дни. В близо 55% от училищата ежедневно са се провеждали по няколко онлайн урока, подобно на учебната програма.
- Липсата на подходящи устройства– таблети, компютри, лаптопи и други, е основна пречка за включването на повече ученици в синхронно онлайн обучение. И двете анкети дават почти идентични резултати в тази насока. Едва в малко над 20% от училищата почти всички ученици имат подходящи устройства. В 12 % от училищата над 75% от учениците нямат устройства, чрез които да участват в онлайн обучение. Там синхронното дистанционно обучение на практика е невъзможно. В две трети от училищата учениците без устройства, които позволяват ефективно участие, са между 10% и 75%. Очевидно е, че при въвеждането на обучение от разстояние в електронна среда немалка част от учениците от уязвими групи ще бъдат изключени, ако не бъдат подсигурени подходящи устройства. Необходимо е създаването на училищен фонд с такива устройства към всяко училище.
Липсата на интернет свързаност също е проблем, но в значително по-малка степен. В някои от по-големите махали липсва подходяща свързаност, като по-често проблемът е, че някои семейства не могат да си позволят подходящ интернет план.
Това, което не е проблем според анкетата, са способностите и уменията на учителите. В почти всички училища мнозинството от учителите могат да работят в дигитална среда, според анкетата от юни. Разбира се, следва да поясним, че това са отговорите на съответните директори като е напълно възможно те да надценяват дигиталните компетенции на своите учители. С оглед на факта, че IT сферата е най-бързо развиващата се, и че много от учениците имат сериозни умения и изисквания, необходимо е постоянно обучение на учителите. Само така те биха могли да отговорят на потребностите на своите ученици.
- Дистанционното обучение направи родителите по-ангажирани, но намали – макар и малко, мотивацията на учениците. Според 52% от директорите родителите са станали по-ангажирани с учебния процес на своите деца по време на дистанционното обучение. На обратното мнение са едва 12%, а останалите смятат, че няма промяна или се колебаят в отговора. Очевидно е, че дистанционното обучение предоставя шанс за по-различни отношения с родителите. Те имат моралната отговорност да подпомогнат децата си в една нетрадиционна ситуация. Анкетата ясно показва, че ромските родители и други родители от уязвими групи приемат тази отговорност и стават по-ангажирани с образованието на своите деца. Тази възможност следва да бъде използвана и в други ситуации.
По-различни са отговорите за мотивацията на учениците . Според 38,3 процента от директорите мотивацията на учениците е отслабнала по време на дистанционното обучение. Малко над една пета смята, че учениците са станали по-ангажирани, а според една трета няма промяна в мотивацията.
- Педагогическата гилдия е разделена почти диаметрално по въпроса доколко усвояването на учебното съдържание при дистанционно обучение беше ефективно в сравнение с присъствената форма. Крайните отговори, че “за всички ученици беше ефективно” или “за всички беше неефективно” не събират сериозна подкрепа. Най-много подкрепа – 34,2 процента събира отговора “за половината ученици беше ефективно, за другата половина – не”. Почти равен е дела на директорите, които смятат, че за повечето ученици дистанционното обучение беше неефективно и на тези, които твърдят, че за повечето е било ефективно – по около 30% с лек превес на негативните отговори.
6.Образователният медиатор и един от основните фактори при въвеждането на дистанционно обучение в училище с концентрация на уязвими групи. Почти всички училища, в които работят образователни медиатори са ги ангажирали в дейности по време на пандемията. Близо 73% от анкетираните директори потвърждават това, в една пета от училищата не работи медиатор.
Почти всички образователни медиатори са разнасяли разпечатани материали, което беше единствения начин да бъдат достигнати учениците без устройства. Директорите сочат също така, че много от медиаторите са участвали в кампании за превенция на заразата, разнасяли са хранителни продукти и много други. Не са били изключение и случаите, в които медиатори са помагали на учениците да подготвят домашни, да участват в онлайн уроци и ред други. Очевидна е ползата от тази професия и подкрепата на директорите за нея. Пандемията беше бойно кръщение за стотици образователни медиатори и те се справиха блестящо с това предизвикателство. Важна задача пред МОН и директорите е продължаването на работата на образователните медиатори след края на проект Подкрепа за успех.
- Високо оценени са и допълнителните обучения по проект Подкрепа за успех, които бяха присъствени през месец юни. Почти всички училища от анкетираните са организирани допълнителни обучения през юни. Две трети от училищата са включили както учениците, които са участвали в групи за допълнителни обучения преди 13 март, така и тези, които не са се включили ефективно в дистанционно обучение. В една пета от случаите са били включени само ученици, които са участвали и преди 13 март. Директорите високо оценяват възможността учениците да се включат в присъствени допълнителни обучения, което е подпомогнало сериозно учениците и тяхната подготовка, така че да не посрещнат новата учебна година със знаниеви дефицити.
На базата на проведеното проучване можем да изведем няколко политически препоръки към МОН и другите институции ангажирани с училището и предучилищното образование. Можем да изведем и предложения, които отиват отвъд непосредствената криза и се отнасят до цялостните политики за образователна интеграция.
Препоръки
Необходимо е във всяко училище да бъде създаден училищен фонд за устройства за дистанционно обучение. Чрез него следва да бъдат предоставени подходящи устройства за учениците без такива в случаите на необходимост от обучение от разстояние в електронна среда
Необходимо е да бъде регламентирана работата с децата без електронни устройства по време на обучение от разстояние, така че те да не бъдат уязвими
Необходимо е образователните медиатори да бъдат квалифицирани и за подкрепа в случаи на обучение от разстояние. Това следва да е свързано и с увеличаване на техните заплати
Необходимо е да бъде подсигурена устойчива заетост за образователните медиатори и след края на проектите на МОН
Отвъд кризата
Подкрепа за създаването и въвеждането на дигитални ресурси за интернет базирано интеркултурно образование
Отмяна на таксите за детска градина за всички деца поне в задължителна предучилищна възраст. Това следва да бъде направено в обозрима времева перспектива, например от учебната 2022 – 2023 година
Възстановяване на усилията за пълен обхват, за реформа в делегираните бюджети и за подкрепа на училищата и детските градини, обучаващи уязвими групи
Мащабна инициатива за десегрегация и за превенция на вторичната сегрегация
