На 25 април Институтът за пазарна икономика (ИПИ) проведе публична дискусия на тема „Динамика на бедността: анализ на социално-икономическата бедност в България“. Беше представен анализ, който проследява динамиката на доходите на домакинствата в България и изследва социалната мобилност – степента, до която има движение между различните доходни групи през годините. Анализът е за периода 2010 – 2013 г. и се фокусира върху най-бедните 20% от домакинствата в България.
Статистическият анализ показва, че повече от половината от домакинствата в най-бедната група успяват да се изкачат по стълбата на доходите и да подобрят благосъстоянието си – да „избягат“ от бедността. За една част от тях това е временно и те се завръщат към бедност в краткосрочен план. За 45% от най-бедните това не се случва – те остават в бедност през целия изследван период и се определят като трайно бедни. Около 10% от населението на България попада в тази група на дълбока бедност, от която възможностите за мобилност са крайно ограничени. В тази група са концентрирани хора с много ниско образование, дългосрочно безработни или инвалидизирани, многодетни семейства, самотни възрастни хора и др.
Ниското образование и липсата на работа са изведени като основните фактори за попадането в бедност. Нивото на образование има определящо значение за възможностите за участие в пазара на труда, което от своя страна предопределя риска за изпадане в бедност. Заетостта е водещият фактор за излизане от бедност – 2/3 от „избягалите“ от бедност домакинства са успели заради наличието на трудови доходи. Това подчертава ключовото значение на политиките в сферата на образованието и пазара на труда, които подкрепят подобреното качество и обхват на образованието и създаването на нови работни места. За трайно бедните обаче тези мерки не са достатъчни и необходим повишен фокус върху по-доброто таргетиране и ефективност на социалните програми.
Бедността сред децата също е обект на анализа, с изключително притеснителните данни, че най-високите нива на бедност се наблюдават при децата (28-29%). Цели 17% от децата, или повече от всяко шесто дете, живее в условия на дълбока бедност. Немалка част от нея е концентрирана в семействата с един родител, многодетните семейства и семействата от различен етнически произход. При децата от съществено значение е ролята на социалните трансфери – те свиват дела на децата в риск от бедност с цели 10%, повече отколкото при всички други групи. Същевременно тяхното влияние върху най-бедните е ограничено: над 70% от детските помощи отиват при хора, които не са бедни, а от оставащите 30% по-малко от половината е насочена към най-бедните 20%. Това говори за необходимост от по-голяма диференциация на плащанията и въвеждането на механизми, които да насочват помощите към тези домакинства, които се нуждаят от тях най-много.
Национална мрежа за децата беше представена на дискусията от Ваня Кънева, експерт „Политики и застъпничество“ към фондация „За нашите деца“.
Снимка: freeimages.com
