Руската инвазия в Украйна доведе до най-бързото и най-голямото разселване на населението в Европа след Втората световна война. Повече от 7,5 милиона бежанци от Украйна в момента са в страни от ЕС. В същото време войната и предизвиканото от нея принудително разселване са в епицентъра на информационната война. Дезинформацията и пропагандата се използват за всяване на несигурност и разделение в Европа, както и за оформяне на публични дискурси относно конфликтите и последиците от тях.
Голяма част от дезинформацията, свързана с войната в Украйна, е за бежанците. Тя представя мигрантите и бежанците като заплаха за здравето, богатството и идентичността на европейците, което оказва дълбоко въздействие върху вярванията и тревогите на хората.
Тъй като опасенията за безопасността и стандарта на живот нарастват в цяла Европа, нараства и рискът от по-сериозни последици от дезинформация и фалшиви новини за украинските бежанци, което може да доведе до съпротива на гражданите срещу политики за закрила и подкрепа на бежанците. Пропагандната кампания има за цел да предизвика страх и разделение сред критичните европейски съюзници на Украйна.
Слухове и неверни твърдения за украинските бежанци са широко разпространени не само в България, но и в други европейски държави, сред които се открояват Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Германия.
В Германия – дом на повече от 1 милион украинци – опитите за палежи и заплашителни графити върху жилища и училища за бежанци доказват, че пропагандата е достигнала до радикализираните слоеве на обществото. В много случаи тя се разпространява чрез бързо развиващото се приложение за съобщения Telegram, в което има по-малко модериране на съдържание от Facebook и YouTube.
Докато европейците все още преобладаващо подкрепят приемането на бежанци, подкрепата намалява в ключови страни. Проучване на фондация Бертелсман установява, че делът на германците, които смятат, че страната трябва да приеме бежанци от Украйна, е спаднал от 86% през март, 2022, до 74% през септември, 2022.
Наративът срещу бежанците започна, още когато първите украинци пресякоха границата, но се развихри през пролетта и лятото, след като първите опити да се оправдае инвазията на Русия и да се омаловажи като „специална военна операция“ не успяха да убедят западната публика.
Докато миналите вълни от дезинформация, насочени към бежанците от Близкия изток, ги представяха като „културна“ заплаха за европейците, кампанията срещу украинските бежанци ги представя като заплаха за здравето и богатството на европейците, установи Европейският център за политика.
Все повече изследвания показват, че дезинформацията срещу бежанците са подхранвани от координирана, базирана в Русия мрежа от уебсайтове с фалшиви новини, канали в Telegram, канали в YouTube и Instagram и дори петиции на Change.org. Този ефект се засилва от армия фалшиви акаунти в социалните медии, истински прокремълски влиятелни лица и акаунти в руски държавни медии в почти всяка голяма социална платформа.
В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев. В ситуация на продължаваща политическа криза, потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.
Мерки на ЕС
ЕС предприе мерки за защита на социалното сближаване и демократичните ценности, а поради разпространението на дезинформация от Кремъл е забранено излъчването на руските медии RT и Sputnik на територията на ЕС. Засилени са и дейностите, насочени към разкриване на дезинформация, разпространявана в социалните мрежи. Голяма част от тях обаче се популяризира и от потребители на социални мрежи, чиято самоличност е неясна. Освен това значително количество дезинформация произхожда или се тиражира от определени европейски медии и десни екстремисти.
Методите срещу разпространението на дезинформация следват принципа проверка на фактите на отделни неверни истории, циркулиращи в мрежата. Подобни методи обаче позволяват намеса само след публикуване на неверни твърдения.
Идентифицирането на потенциални заплахи от дезинформация изисква ангажимент за систематично наблюдение на тенденциите в мрежата, създаване на системи за ранно предупреждение, за да се даде възможност за бърза намеса и прогнозиране на бъдещи сюжети за дезинформация. В противен случай гражданите трябва да притежават критични умения да различават фактите от лъжите.
Езикът на омразата и основни сюжети на дезинформация
Извършените до момента анализи показват, че дезинформационните теории еволюират непрекъснато като бързо се адаптират към информационния контекст. Наративите, целящи да предизвикат определена реакция в обществото, използват лексика с мощен емоционален заряд. Бежанци са описвани просто като мигранти, напуснали родината си, водени от неясни интереси, а не от естественото желание да избегнат трагедията на война. Освен това някои източници на пропаганда използват думата „бежанци“ в кавички, за да поставят под съмнение отчаяната им нужда от помощ.
Независимо от езика, на който се разпространяват пропагандните послания, използваната лексика е една и съща. За бежанците от войната в Украйна се използват думи като „нашествие“, „нашественици“, „набези“, „завладяване“. Целта на всичко това е да бъдат провокирани страховете – общественото мнение трябва да бъде дезориентирано, объркано и да се създаде усещането, че държавите, приемащи бежанци, са „под обсада“.
Обществените групи, към които е насочена подвеждаща информация:
– расистки, националистически и екстремистки среди, сред които вече съществува предразположеност към негативни нагласи спрямо бежанците;
– поддръжници на конспиративни теории, които лесно се влияят от емоционално натоварено съдържание и рядко проверяват фактите;
– обикновени граждани, към които е насочена дезинформацията за потенциалното повишаване на цените и трудности при получаване на необходимите лекарства в случай на радиоактивни аварии.
Каналите на дезинформация
Те включват анонимни акаунти в социалните платформи като Twitter, Facebook, TikTok и др. като някои от тях са създадени специално за използване по време на бежанската криза. Други вече бяха тествани в антиваксърските кампании по време на пандемията от Covid – 19. Дезинформация се разпространява и през проруски уебсайтове.
Използват се и нишови профили във Facebook, които споделят сензационно и конспиративно съдържание, крайно десни политици, фалшиви профили в социалните мрежи.
Няколко разследвания от последните месеци показват, че много активни акаунти в социални платформи в Европа са създадени от адреси, регистрирани в руски домейни още преди години. Те са изградили илюзията за своята надеждност, като в продължение на относително дълги периоди от време са разпространявали съдържание, свързано с местни събития, проблеми и личности в различни държави.
Митовете
Отричане на военните престъпления и на войната изобщо
Проруските потребители често повтарят първоначалната позиция на Кремъл, че нахлуването в Украйна е „специална военна операция“ за „денацификация“ и „демилитаризация“ на „неонацистка държава“. Мнозина омаловажаваха твърденията за руски военни престъпления или дори твърдяха, че войната е предполагаема „измама“.
„За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв.“ Бежанците от Украйна имат повече права и получават повече от българските граждани
Истината: Със статута си за временна закрила, бежанците от Украйна получават за определен период от време същите права, каквито имат и българските граждани. Временната закрила дава възможност за работа, образование, здравни грижи, социални услуги. Те могат да получат еднократна помощ до 375 лв. като българските граждани.
В началото на бежанската вълна за украинците бяха предвидени по 40 лв. на ден, но тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Помощта до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.
„Украинците ще откраднат работата от българите“
Всъщност, малко украинци могат да си намерят работа, която съответства на квалификацията им. Причината е, че дипломите им не важат у нас. Езикът е друга преграда, както и ангажираността на жените, които са преобладаващи, с малки деца, и административни пречки, свързани с личните документи. Затова на много лекари, инженери и юристи се налага да работят нискоквалифицирана работа, за каквато у нас има огромно търсене от страна на работодателите. Включването на украинците на пазара на труда дори би решило проблемите с недостига на работна ръка, но това на този етап не се получава.
„На бежанците се осигурява „Луксозно пребиваване в България“.
Тези думи бяха казани от Кирил Петков в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение.
„Украинските бежанци са заплаха за обществото“
Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Така например новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил с украински регистрационни табели беше във всички медии, впоследствие се оказа, че табелите са фалшиви, а инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.
Наративът за опасните мигранти от Украйна набра скорост и с колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка.
„Бежанците носят зарази“
В сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.
„Украинките ще вземат мъжете ви“
Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Тези твърдение не са подкрепени с нито един конкретен източник или данни. Друг материал предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“.
Стереотипът за украинските сексуални работнички не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа.
Примери на фалшиви новини:
Украинците вандалстват
Репортаж показва огромен пожар в жилищен квартал в Германия, последван от разплакана собственичка на жилище, която дава интервю от развалините на изгорялата си къща. Надпис в долната част на екрана обяснява, че украински бежанци са запалили огъня, опустошавайки случайно дома на своите германски домакини.
Видеото, носещо логото на германския таблоид Bild, се разпространи от малък акаунт в YouTube през приложението за съобщения Telegram до руските държавни медии, а след това можеше да бъде намерено в почти всяка голяма социална платформа, показа по-късно съдебномедицински анализ.
Но клипът беше фалшив, с кадри от несвързани събития, съшити заедно, за да образуват фалшив новинарски репортаж, който представя украинските бежанци като подстрекатели, сеещи хаос около щедрите германци, които ги били приели.
Друга история се тиражира от Краков, а източник на “новината” е телеграм-каналът Mash, който редовно разпространява дезинформация за Украйна. „Отбелязва се, че жителите на Краков пуснали украински бежанци да живеят в апартамента им, но скоро украинците, според авторите на материала, „направили кочина в апартамента и също отказали да плащат сметките си“, се съобщава в публикациите.
Тази новина е придружена и от език на омразата, където украинците са сравнени с „паразити“, съобщава се, че те били „изхвърлени“ насила от помещенията, а самите украинци „превзели апартамента насила“ и т.н.
Украинците получават повече от местните хора
64-годишна пенсионерка каза, че вижда украински деца бежанци с нови велосипеди. „Има германски деца, които не могат да си позволят това“, каза тя. „Защо бежанецът трябва да кара колело? Той може да ходи.“
Тя се оплака, че държавната подкрепа означава, че бежанците могат да оставят прозорците отворени, докато отоплението е включено, докато пенсионерите се борят да плащат сметките си. Жената говори при условие за анонимност, тъй като се страхува от потенциални последици.
Настаняват украинци по домовете
В началото на тази година в социалните мрежи в Полша се разпространи информация, че поляците получават покани от Националната статистическа служба, в които се иска да отговорят дали са готови да предложат настаняване в домовете си на украински бежанци. В един видеозапис мъж твърди, че негов колега получил обаждане от институцията и го попитали дали желае да настани украински бежанци в дома си. Полското правителство предупреди, че предполагаемо проучване на общественото мнение относно приемането на украински бежанци е лъжа и провокация. Правителството заяви, че това е пореден опит за подстрекаване на враждебност на полските граждани към украинците.
Военните действия са инсценирани
В едно широко разпространено видео се вижда как репортер на новините стои пред редици от чували с тела, един от които се движи. Кадрите обаче не показват „измислени жертви на войната в Украйна“, а протест срещу изменението на климата „Петъци за бъдещето“ във Виена, три седмици преди началото на инвазията.
Дни по-късно друг видеоклип с манекен твърди, че е доказателство, че украинските власти са „инсценирали“ масовите убийства на цивилни в град Буча. Подвеждащият клип показва как двама мъже обличат и подготвят кукла. Асистент-режисьор в руска телевизионна програма потвърди пред Euronews, че видеото е показвало снимачната площадка на техния филм край Санкт Петербург, а не украински военни.
Други примери за дезинформация за войната в Украйна са свързани с „кризисни актьори“ – хора, за които се предполага, че са наети да играят ролята на ужасени или починали жертви на войната.
Едно невярно твърдение предполагаше, че известна блогърка е „изиграла“ ролята на бременна жертва на смъртоносното нападение срещу родилен дом в град Мариупол на 9 март.
Русия промени позицията си по отношение на нападението, като обвини украинските националисти от „Азов“, че са организирали „фалшива“ бомбена атака в „неработеща“ болница. По-късно неоснователните ѝ твърдения бяха премахнати както от Facebook, така и от Twitter.
Володимир Зеленски – наркотици и зелени екрани
Когато първите ракетни удари попаднаха в Киев, президентът Володимир Зеленски публикува предизвикателен видеоклип в социалните мрежи, в който заяви, че няма да напусне страната.
Присъствието му в украинската столица и вечерните му видео обръщения разсеяха слуховете, че е напуснал. Някои потребители твърдяха, че украинският президент използва зелен екран или филмово студио, за да изглежда така, сякаш е в Киев, докато всъщност се крие в изгнание.
С напредването на месеците на войната той става все по-честа мишена на руската дезинформация.
В deepfake видео Зеленски привидно казва на украинските граждани да „оставят оръжието си“.
От началото на войната руските държавни медии често се опитват подвеждащо да представят украинските лидери като „наркомани“ и „неонацисти“.
В един подправен видеоклип лъжливо се внушаваше, че Зеленски държи на бюрото си голямо количество кокаин по време на видеоконференции, докато оригиналните кадри в собствения му Instagram показваха бюрото му празно.
ПРЕЗЕНТАЦИЯ Дезинформацията за украинските бежанци
Източници: dnes.bg, Демостат, БТА, Washington post, Euronews
Снимка: unsplash.com
