Деян Колев спечели наградата Златна ябълка 2020 за цялостен принос към работата на Национална мрежа за децата. Призът беше присъден за неговите дългогодишни усилия за обединяване на учители, директори, медиатори, активисти, граждански организации, така че стотици деца да могат да ходят на училище и да се чувстват приети и част от една общност.
Деян Колев е председател на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ – водеща ромска организация, която работи за равноправно интегриране на ромите в българското общество. Представители на организацията са избрани да участват в комитетите за наблюдение на оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж и оперативна програма Развитие на човешките ресурси. Център „Амалипе участва в работата на Европейската ромска платформа.
Защо създадохте „Амалипе“? Какви са дългосрочните ви цели?
Основахме Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” през 2001 година като сдружение на току-що завършили студенти и млади хора, с първоначална цел да се популяризира ромската култура, така че да се избегнат стереотипите и предразсъдъците сред младите хора. Да се подпомогне спирането на процеса на асимилация на ромската общност и по-младите роми да се почувстват горди от своята идентичност.
Бяхме млади хора с енергия и идеалисти и смятахме, че проблемите се дължат на непознаването на ромската култура и като я популяризираме, те ще бъдат преодолени. Постепенно видяхме, че културата може да стигне до повече хора само чрез образованието. Затова пренасочихме усилията си към въвеждане на интеркултурно образование в съвременната образователна система. Първоначално работата ни покриваше преди всичко Великотърновска област и Централна северна България, но постепенно влязохме в училища и местни общности в цялата страна.
С кой успех се гордеете най-много?
Гордеем се с това, че постепенно се превърнахме в незаобиколим фактор в образователната система. Въведохме часове по свободноизбираема подготовка Фолклор на етносите – ромски фолклор, направихме учебни помагала и други учебни материали за тези часове и днес тях ги има в стотици училища. Започнахме комплексна програма за намаляване на отпадането на ромските деца от училище и днес в нея участват близо 300 училища. В нашите училища отпадането е под един процент годишно, а 92 процента от завършващите основно образование продължават в средна степен. Вижда се, че образователното ниво на ромите осезаемо се подобрява. Заедно с това успяваме да прокараме важни промени в образователната система като цяло, които правят училището по-привлекателно за всички деца.
А какво все още не успявате да направите?
Много, много неща. Толкова много, че ще е трудно и скучно да ги изреждам. Има множество конкретни каузи, които тепърва развиваме – например дигиталното и интернет базирано интеркултурно образование, утвърждаването на позицията на образователния медиатор и неговият лесен път към пълноправен учител и така нататък. Но може би най-важното е, че все още не успяваме да накараме институциите да продължат успешните практики, които гражданският сектор е изпробвал на местно ниво. Националните институции трябва да приложат тези практики като национални политики, което се случва в малък мащаб.
Има и много неща, които не зависят само от една организация. И все още не успяваме да направим, така че ромите и всички граждани на България да повярват в силите си, в това че нашата съдба зависи в най-голяма степен от нас самите. Не успяваме да убедим мнозинството, че ромите са възможност за развитие на България, а не проблем… Но това не е по силите само на Амалипе, разбира се.
Що се отнася до това, което не сме успели да постигнем в самата организация, има много неща за подсигуряване на устойчивостта й. Мечтая си да видя Амалипе като работеща организация и след като се оттегли от нея
Защо са толкова трайни негативните нагласи и предразсъдъците към ромите в институциите и обществото като цяло?
Предразсъдъците спрямо ромите и спрямо другите изобщо са изключително силни от поколения насам. Така е било в цяла Европа. През различните епохи тези предразсъдъци имат различни корени. Ако през средновековието основната причина е била в това, че ромите са изглеждали твърде различни, а религиозността им (включваща практики като врачуване, гадаене и други) се е възприемала като вид езичество. в модерните времена предразсъдъците в някаква степен се коренят в патриархалните порядки, които съществуват при много роми все още, а при българите са изчезнали преди две-три поколения. За съжаление днес ромите се превърнаха в най-удобното за мразене малцинство, вечният виновен за несполуките на прехода, социалната система и какво ли още не. Институциите често възпроизвеждат тези стереотипи и ги подсилват, тъй като в тях ромите не са представени и малцина имат умения за работа в ромска общност.
Най-лошото е, че антиромските стереотипи и предразсъдъци са широко разпространени в обществото и за мен това е една от основните пречки пред интеграционната политика. Политиците искат да се харесат на избирателите и това не става с послания за важността на ромската интеграция. Така се получава порочен кръг – антиромските предразсъдъци сред мнозинството провокират антиромски послания от политиците, което още повече засилва антиромските предразсъдъци в обществото.
Всички граждански организации и изобщо активните граждани трябва да работим много за преодоляването на тези предразсъдъци. Лошото е, че всеки предразсъдък се повлиява много трудно – нали е преди разсъдъка…
Какво е спешно необходимо да се направи за преодоляване на социалното изключване и маргинализацията на ромите?
Според мен е ключово да се инвестира в образованието. Колкото по-образовани са ромите и представителите на другите маргинализирани групи, толкова по-лесен ще е достъпът до пазара на труда и до всички услуги в обществото. Това, впрочем, е огромен шанс за българската икономика, която се нуждае от млада и квалифицирана работна ръка. Образование е нужно и за мнозинството – образование за толерантност и приемане на различието.
Ръка за ръка с инвестицията в образованието трябва да върви и инвестиция в преодоляването на предразсъдъците и намаляването на социалните дистанции
По какъв начин работите за възпитаване на граждански ценности в ромската общност? Какво ще бъде новото поколение роми?
Мечтая да видя младите роми като достойни граждани, с образование и самочувствие, които се гордеят със своя ромски произход и не го прикриват. Човекът, който е горд със себе си, може да има амбиции и да ги постига.
Разкажете един позитивен, вдъхновяващ случай от практиката ви в последните месеци.
Ежедневно се сблъскваме с много примери, които ни зареждат. Наскоро видях на терен работата на един от нашите активни доброволци Бойчо. Помня го като малък ученик в училището в село Караджово, Пловдивска област. Беше един от първите ученици, изучавали ромски фолклор. Помогнахме му при завършването на средно училище, като покривахме транспорта му до Пловдив. Бях леко озадачен, че не продължи да учи висше образование, но после разбрах, че причината е необходимостта да се грижи за по-малките сестри. От септември 2019 година той стана образователен медиатор за училището в Караджово. По време на дистанционното обучение разнасяше образователни материали на много ученици, а на други им показваше как да ползват онлайн платформи. Поддържаше Фейсбук група и беше пръв помощник на учителите. Сега кандидатства педагогика и съм сигурен, че след време ще се превърне в един много добър учител
Какво бихте казали на обществото и на институциите?
Ромите са възможност за развитието на България и от всички нас зависи тази възможност да бъде реализирана. Гражданските организации са важен стожер на демокрацията и хармоничното социално развитие и като такива те трябва да бъдат подкрепени.
