Държавата остава пасивна към констатираните нарушения на правата на човека, сочи Годишният доклад на Българския хелзинкски комитет за 2022 година. Според анализа, при политическата нестабилност вътре в страната и напрегнатата международна ситуация заради войната в Украйна, спазването на човешките права не е било между приоритетите на българските политици и управляващи. За първи път от много години насам има увеличение на броя решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по казуси, които се наблюдават от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Нито една от групите дела под европейско наблюдение не е била затворена, а България продължава да не изпълнява ключови решения на ЕСПЧ.
Раздел “Права на децата” – основни изводи
Докладът коментира заявеното през 2022 г. намерение на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) да не продължи актуализацията на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за деинституционализация на грижата за деца. От БХК цитират обобщението на Националната мрежа за децата на гледните точки на НПО сектора за решението на МТСП – то де факто означава, че специален политически фокус върху тази реформа вече няма да има. Оценката е, че подобно решение практически е отказ от досегашния процес за реформа.
България четвърта година е без Национална стратегия за детето, е друг проблем, изложен в доклада. Липсва политическа воля да бъде приет такъв ключов документ, няма визия и хоризонт за развитие на детските политики.
Планираният процес на деинституционализация на децата до 2021 г. реално не е приключен. Закриването на последните 4 Домове за медико-социални грижи за деца отново е отложено. Няма създадени нови алтернативни центрове за комплексно обслужване на деца с хронични заболявания и увреждания. Мудно е и изграждането на нови центрове за деца с увреждания с потребност от постоянна медицинска грижа. Съществуват сериозни съмнения за ефекта от Центровете за настаняване от семеет тип (ЦНСТ) и те де факто са примери за „РЕинституционализация“ поради липса на ефективна подкрепа за децата, политика за персонала, случаите на насилие. В същото време в една четвърт от приемните семейства няма настанени деца и интересът към приемната грижа в българското общество продължава да намалява.
В Центъровете за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания (ЦНСТДМУ) децата с най-тежки и множествени увреждания се отглеждат като растения, сочат наблюденията на БХК. Ситуацията остава мъчителна и за децата, и за грижещите се за тях и през 2022 г. Центровете за постоянна медицинска грижа като интегрирана социално-здравна услуга от резидентен тип е хибридна алтернатива, която дава по-добър шанс. Тези центрове (Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с потребност от постоянни медицински грижи – ЦНСТДМУППМГ) съчетават две основни задачи: осигуряване на място за живеене за целевата група и здравна грижа и наблюдение във взаимодействие на социалната със здравната система.
Тревожна статистика, която съобщават от БХК е, че между 20 – 25% от децата у нас са с двама родители, работещи трайно в чужбина не за забогатяване, а за оцеляване. В това положение са 12,4% сред децата между 0 и 4 години, 11,3% сред децата между 5 и 14 години и 10,2% сред децата между 15 и 17 години. Така всяко четвърто или пето дете у нас е при роднини. Сред ромските семейства този процент е дори по-висок – 37%. Докладът напомня, че феноменът „оставени деца“ е признат като проблем в различни страни в Европа, където има конкретни законодателни мерки и политики, които позволяват подкрепа като към деца, изложени на риск.
Оценката на Комитета за Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните на възраст от 8 до 14 години, е че той отразява нагласи отпреди 65 години. Различните институции следят отделни аспекти на правонарушенията при децата, а наказателният подход продължава да се прилага, макар отдавна да е отречен в младежкото правосъдие.
Други акценти в доклада на БХК
Най-значимото събитие в реформата на съдебната власт е закриването на специализираното правосъдие. Стъпката е с положителна оценка от Европа, нон като цяло реформирането на събедната система не отбелязва сериозен успех. Главният прокурор е затвърдил позицията си на медийна звезда, включително с действието си да говори пред деца в училища. За сметка на това липсват резултати в борбата с корупцията.
Драматично нараства броят на лицата без документи за самоличност. Към средата на миналат година това са 187 883 души – увеличение от близо 60 хиляди души спрямо година назад. Лицата без документи за самоличност се маргинализират и са лишени от основни човешки права.
Свободата на изразяване се използва като фалшив предлог за прокарване на пропагандните тези на агресора във войната срещу Украйна от държавници и обществени медии. Застъпници на противоположната гледна точка от либерално-демократичната общност са системно заглушаваниот администраторите на българското съдържание във Facebook.
149 хиляди украинци са потърсили у нас международна закрила. Заради демонстрирано бездействие на Служебното правителство, а понякога и открито противопоставяне на мерките в тяхна подкрепа, в България остават една трета от потърсилите убежище – 49,7 хиляди.
Годишният доклад на Българския хелзинкски комитет за 2022 година покрива области като: право на лична свобода и сигурност, независимост на съдебната власт и справедлив процес, права на зачитане на личния и семейния живот, свобода на изразяване, на сдружаване и мирно събиране, условия в местата за лишаване от свобода, защита от дискриминация, право на убежище и международна закрила, право на здраве, права на жените и още много много области. Пълния текст на доклада може да видите тук. Може да гледате и видеозапис от представянето на документа на фейсбук страницата на БКХ тук.
Изображения към публикацията: Български хелзинкски комитет
