У нас всяко второ дете е в риск да бъде тормозено – на площадката, в училище, в дома. Всеки един от нас е в досег с дете в риск и всеки един от нас може да направи нещо.
- 95% от децата насилници са били обект на насилие.
- 80% от децата, употребяващи вещества също са малтретирани.
- 95% от проституиращите са били в детството си сексуално насилвани.
- 78% от настанените в места за лишаване от свобода в детството си са преживели насилие под някаква форма.
Данните бяха представени в рамките на Националната конференция „Заедно срещу насилието над деца“. Събитието се състоя на 31 октомври в София под организацията на Национална мрежа за децата и Института по медиация и управление на спорове (ИМЕУС) и в партньорство с Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД).
Събитието се проведе в рамките на проект „NURVAC – Национален единен регистър на насилието над деца“ и беше насочено към дългогодишните усилия на НМД и партниращи организации да бъде постигната единна и надеждна събираемост на данни за насилието над деца в България.
Преживелите насилие деца са в огромен риск да бъдат насилници като възрастни. В същото време в обществото няма критичност към насилието и масово не се разпознават различните му форми – физическо, психическо и икономическо.
Представители на различни институции и граждански организации дискутираха работата по изграждането на няколко системи, които отдавна очакваме – Национална информационна система към ДАЗД, Национална информационна система (НИС) за случаите на домашно насилие, Национална електронна информационна система (НЕИС) за пълно осиновяване, НИС за превенция и защита от педофилия, както и такава с данни за сигналите към Центъра за безопасен интернет за насилие над и между деца онлайн.
Никола Атанасов от ИМЕУС коментира националното законодателство, отнасящо се до системите за събиране на данни за насилие над деца и някои добри практики в събирането и управлението на данни от други държави. Основните хора, които се сблъскват с първичната информация са експертите на първа линия – социално подпомагане, полицаи, лекари. Сигналите и дейностите им се събират в отделни регистри, затова и информацията е фрагментирана. Дигитализацията на тези регистри е изостанала. Даннитеса налични, но сме изостанали с организирането им, коментираха от ИМЕУС.
Белла Дамянова, координатор “Политики за децата” в НМД, представи данни за насилието над деца от годишния доклад на НМД “Бележник 2024”, както и препоръките, включени в тазгодишното издание. Тя коментира и задълбочаващия се регрес в системата за закрила на детето, ниските заплати и липсата на подкрепа за социалните работници, както и на грижата за психичното здраве като инструмент за превенция и интервенция. Данните за 2023 г. сочат, че у нас има само две детски психиатрии, 3 детско-юношески пространства за психично здраве и 22-ма детски психиатъра – крайно недостатъчен ресурс за това едно дете да може да бъде подкрепено от рано.
За междусекторния подход говори изпълнителният директор на ИСДП Звездица Ковачева. Според нея законът дава възможност за интегрирана подкрепа, но тя не се осъществява. ИСДП са създателите на първата “синя стая” в България за щадяща работа с деца жертви и свидетели на насилие. Днес в страната има 70 стаи, но реално функциониращи са само 30. Арестувани деца, както и тези, лишени от свобода в затвора във Враца трябва да бъдат обхванати от подкрепящи дейности, но те остават невидими за защитата от насилие. Деца, осъдени за грабежи, не трябва да остават незащитени от форми на насилие. Беше даден конкретен пример за обвинено непълнолетно дете в арест, което е обект на системна сексуална злоупотреба от своя защитник. Междусекторният подход е необходим заради комплексните нужди на децата, претърпели насилие. Те имат нужда от здравни и социални услуги, образователни мерки, мерки за защита и закрила, програми за развитие и др.
Любомир Крилчев от UNICEF представи Международния класификатор за насилието над деца (Classification of Violence against Children – ICVAC) – международен инструмент, разработен от UNICEF, който задава единни понятия за това какво е насилие, какви са формите за насилие, какви социални норми са приемливи или не. Единните понятия са нужни, за да има изчерпателност, всеобхватност и осъществимост на една база данни. Класификаторът изключва комплексните форми на насилие като детските бракове, трафика на деца, милитаризиране на деца и др. по причина, че те са коплексни форми и не могат да бъдат сведени до един единствен акт на насилие. Те няма да бъдат пропуснати от класификатора, но ще бъдат класифицирани чрез отделните форми на насилие, които те включват. Има план за внедряване на този класификатор в международен план, като България също ще трябва да актуализира законодателството си спрямо приетите дефиниции. Очаква се UNICEF да разпространи скоро документа и на български език.
Благородна Макева, заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“ сподели, че само до септември тази година от домашно насилие има толкова постадали деца, за които са издадени заповеди за защита, колкото за цялата предходна година.
Има изключително висок дял на случаите, в които спешния телефон 112 адресира към мястото на инцидента повече от една служба. Над 40 000 са сигналите за домашно насилие на 112 за първите девет месеца от годината. Очаква се тази година да бъде с най-голям брой издадени заповеди за защита досега и с най-много сигнали. Най-стресиращото е, че сигналите от един адрес се повтарят – 22%. Обезпокоителни са нарастващата агресия, все по-грубите форми, повторните повиквания, като 40% от сигналите включват и изпратена линейка.
Неглижиращото отношение към деца, заедно с насилието, могат да бъдат проявявани като от родители, така и от институциите. Темата беше коментирана от експертите в залата през конкретни примери за деца, наказвани за дребни хулигански прояви в нощни часове на денонощието при положение, че са оставени навън от родителите си без ключ до дома, за да могат да се приберат. Такива деца стават уязвими за наркодилъри, за скланяне към кражби и хулигански прояви и биват несправедливо наказвани при неглижиращо отношение както от отговарящите за тях възрастни, така и от институциите, които не се намесват в коригирането на условията, в които са отглеждани тези деца в семейна среда.
За проблемите пред институционалната реакция в случаите на насилие говори клиничният психолог Катя Кръстанова от Фондация “Асоциация Анимус”. Толерантността ни към насилието създава среда за нереакция. Не се подават сигнали, има голям брой късно подадени сигнали, които са довели до голямо усложняване на случаите именно поради забавена намеса. Вещите лица са неподготвени, деца се разпитват по няколко пъти, без оценка на ментална и емоционална зрялост, без щадящата среда на синя стая – все действия, които травмират допълнително страдащи деца. Деца се призовават включително в съда като свидетели за домашно насилие в присъствието на двамата родители в залата. Училищата прикриват случаите на насилие, за да не пострадат делегираните бюджети и имиджа на образователната институция. Симптоми и индикатори за насилие не се разпознават и не се подават като информация от училищните педагози. В съдилищата вещите лица не са подготвени и не умеят да оценяват травматизъм.
Димитър Колев, старши експерт от ДАЗД, разказаха за напредъка по изграждането на Единна информационна система за насилието над деца. Тя трябва да бъде готова не по-късно от юни месец 2027 г.
Избран е подизпълнител за изграждането на системата. Има сключени споразумения между ДАЗД и други седем държавни агенции и министерства и техните информационни отдели за съдействие за постигане на оперативна съвместимост на системите в различните звена.
Ангел Вълков от МТСП разказа за работата на министерството по създаването и поддържането на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване. Той коментира и измененията и допълненията в семейния кодекс.
Очаква се да се подобри процесът по осиновяване, най-вече в етапа на кандидатстване. В системата ще бъдат вписани всички деца, които могат да бъдат осиновени в условията на пълно осиновяване и всички лица, които искат да осиновят. Подборът ще се прави между всички осиновяващи и подлежащи на осиновяване, а не само измежду тези, които са в отделните регионални регистри, които ще отпаднат.
Близо 100 представители на различни институции и граждански организации се включиха в презентациите по време на Националната конференция „Заедно срещу насилието над деца“ и дискусиите след тях, включително организации членове на НМД от цялата страна. Събитието и дискусиите води Георги Еленков, директор “Политики за децата” в НМД.
Пет доклада по темата за единна база данни са публикувани на сайта на НМД. Изследванията касаят: тенденции в насилието над деца за 10-годишен период – от 2013 до 2023 г.; анализ на националното законодателство, отнасящо се до системите за събиране на данни за насилие; картографиране на системите; проучване на международни добри практики, както и насоки за единно събиране на данни за насилие над деца. Петте документа са достъпни на адрес: https://nmd.bg/reports-nurvac/
Конференцията беше излъчвана на живо. Видеозапис от събитието може да гледате ТУК.
Презентациите може да видите на следните линкове:
Заедно срещу насилието над деца
Препоръки от мотиноринговия доклад на НДМ „Бележник 2024“ в темата „Насилие над деца“
Международна класификация на насилието над деца, УНИЦЕФ България
Проблеми пред институционалната реакция към случаи на насилие над деца, Фондация „Асоциация Анимус“
Напредък по разработката на Национална информационна с истема за деца (НИС), ДАЗД
