Ако попитате някой тийнейджър защо ходи на училище, той най-лицемерно ще ви отговори, че посещава чинно часовете, за да получи знания. Дори и децата са запознати с идеалистичните представи какво трябва да ни дава едно учебно заведение. И най-малките могат да ви повторят заучената фраза, че освен теория в школото трябва да се учим на разни практически неща. Всички, включително и учениците, са се отказали да вярват в тази функция на училището. Поради това направо си послъгват, че там ходят, за да се подготвят за реалния живот. Оказва се обаче, че бъдещето на нацията проявява известна неблагодарност. Те остават слепи за важните уроци, които школата им дават. Децата не осъзнават, че чакането пред училищната лавка ги подготвя за жестокия сблъсък с общинска, държавна и каквото и да е било администрация. Реденето на всякакви опашки в продължение на цяло междучасие, за да хапнат някоя вафла, е същинска школовка за висенето пред всякакви ведомствени гишета, лекарски кабинети или пред касата на магазин, пълен с промоции. Учениците неблагодарстват и по отношение на училищните тоалетни. Били мръсни, нехигиенични и ги било гнус да ги ползват. Тийнейджърите не осъзнават, че това е добра подготовка за бъдещето им на ненадеждни за отпускане на кредит за жилище граждани. Което автоматично ги обрича на далеч по-неприятни срещи с доста по-мърляви от тези в училище тоалетни.
Въпреки че привидно отричат ползата от придобиването на подобни практически знания, децата показаха, че всъщност подобни уроци оказват голямо влияние върху живота им. То е толкова огромно, че нещастните подрастващи искат да се откопчат от него с все сила. Поради тази причина те заплашиха с протест, ако голямото им междучасие не бъде удължено на 30 минути.
Явно е, че за децата дори и 10 минути извън школото са си ценни. Искането им обаче никак не говори добре за уредбата на училищния живот. Въпреки че някои биха определили като глезотия искането на учениците, все пак те имат право на малко по-дълга почивка. Имат право, защото в учебните заведения нещата са така уредени, че за да успеят да се докопат до някаква храна или да задоволят елементарните си физически нужди, децата трябва да разполагат с няколко големи междучасия. На всеки е ясно, че няколко тоалетни на етаж не са достатъчни за множеството учащи. Наличието на едно единствено място, където могат да похапнат, също усложнява докопването навреме до учебния час.
Някак си излиза, че каквото и да направят децата, все ще бъдат потърпевши – или ще получат закъснение в дневника заради загубената битка с училищната инфраструктура, или ще се лишат от ядене или тоалетна в името на знанието.
Източник: в.“Новинар“
