Оценката в тазгодишния мониторингов доклад на Национална мрежа за децата „Бележник: какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“ е най-висока в област „Образование“ – добър 3.65.
Продължаващата пандемия задълбочи и без това силните неравенства в достъпа и качеството на образованието, но не се забелязва желание у отговорните институции да изследват и противодействат на причините за това. През 2021 г. в разрез с всички препоръки на световните и европейските здравни организации, българските ученици отново прекараха огромна част от учебното си време в дистанционно обучение. В следствие на това мотивацията, чувството за принадлежност и ефективността на научаването спаднаха още повече както за учениците, така и за учителите. Не се наблюдава и реален фокус върху ефикасни мерки за преодоляване на дефицитите, създадени от ненужно дългата изолация. Няма заявка за разпознаване на важността и качествено интегриране на различни интердисциплинарни теми като дигитално-медийната грамотност и здравното и сексуално образование в общия учебен план. Други констатации са, че липсва реално приобщаване на всички деца според специфичните им нужди; липсва достатъчно добра практическа подготовка и подкрепа на младите специалисти, постъпващи в системата, за да се задържат в нея.
Според Анализ на бюджетните разходи, насочени към децата и семействата, на Института за пазарна икономика „Финансови инвестиции на българската държава в децата“, 2021 г., между 2017 г. и 2021 г. средствата за образование, преминаващи през бюджетите на общините и през бюджета на МОН, значително са се увеличили. За сравнение през 2017 г. общините са разполагали с малко над 1,7 милиарда лева, докато през 2021 г. тази сума е нараснала на почти 2,9 милиарда лева. Средствата за програми в бюджета на МОН през 2017 г. са 613 милиона, докато през 2021 г. са двойно повече – малко над 1,2 милиарда лева.
Осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование за всички деца
Политиките на правителството не успяват да приложат цялостен подход, който да подкрепи образователната система в преодоляването на неравенствата и даването шанс на всяко дете. Междувременно кризата с КОВИД-19 и преминаването към дистанционно обучение задълбочиха проблема със значителните образователни неравенства.
Ножицата между учениците се разтвори от липсата на достатъчно устройства и/или на интернет, както и на възрастен в семейството, който да помага в електронното обучeние. В по-малко от половината от училищата в големите градове (43.5%) всички деца имат достъп до интернет. В селата този процент се срива на 12.5%. По данни на МОН 66% от учениците посочват, че имат достъп до настолен компютър, лаптоп или таблет. Една трета (29,7%) от учениците обаче разчитат само на своите смартфони, което не е предпоставка и условие за провеждане на качествен и ефективен учебен процес в електронна среда. Най-голям е този дял при учениците с майчин език ромски или турски – съответно 46,3% и 42,7%. Делът на учениците в селата, които се обучават на смартфон в условията на ОРЕС е 41%, за сравнение – в София са 25%. По данни на МОН към средата на 2021 г. над 43 000 ученици в България не разполагат с устройство за участие в ОРЕС. Около 20-25% от учениците в страната са от уязвимите групи – те са от ниско образовани и бедни семейства, не говорят български език у дома или имат специални образователни потребности. За тях допълнителната подкрепа, която получават присъствено в училище от учители, образователни медиатори, социални работници и други непедагогически специалисти, е основополагаща за преодоляване на дефицитите на семейната и общностната среда и присъщите им образователни неравенства.
Сравнителният анализ на резултатите от националните външни оценявания (НВО) и държавните зрелостни изпити (ДЗИ) за последните пет години показва постепенно увеличаване в неравенствата. Учениците, които идват от най-ниско образованите семейства се справят все по-зле, а тези от семейства със средно и висше образование демонстрират същите или по-високи в процентно отношение резултати спрямо средните, включително в контекста на ОРЕС. Изключение прави единствено НВО в VII клас, където и учениците от по-образовани семейства намаляват постиженията си като процент от средните резултати през годините. Резултатите от националните изпити след IV и VII клас и матурите в XII клас през 2021 г. за поредна година показаха, че висок процент от децата и младежите не се справят с учебния материал и имат сериозни пропуски в знанията и уменията си.
Важно е да се каже, че и преди появата на КОВИД-19 немалка част от българските деца се чувстваха изолирани поради бедност, регион на живеене, етническа принадлежност, достъп до дигитални средства. През 2021 г. беше пропуснато ценно време, в което можеха да се вземат подходящи мерки за поетапно отваряне на училищата, което да компенсира нарушената връзка и неефективното участие на децата в учебните форми. Не беше направен достатъчно задълбочен анализ за рисковете от продължителното използване на дистанционното обучение. Постфактум се отчетоха ефекти, като демотивацията, завишения риск от отпадане, претоварването на учителите, тревожността, загубата на социални умения и възможности за общуване на официалния език, на който се учи. Най-вече това се отрази на децата, живеещи в материални лишения, без възможност родителска подкрепа, от села и отдалечени райони.
От началото на извънредната ситуация в квалификацията на педагогическите специалисти са инвестирани близо 6.7 млн. лв. , но все още няма доказателства, че това е допринесло за по-голямо разбиране и управление на неравенствата и за по-високо качество на образованието. Няколко са причините за това:
- Не се прави реален анализ на нуждите на учителите от допълване на знания и умения.
- Има много сигнали за злоупотреби с квалификацията, но критиките и препоръките следва да се конкретизират.
- Квалификационните форми са несистемни, кратки и все още няма възможност за обратна връзка и проследяване на качеството на обученията и обучителите..
Тези изводи се подкрепят и от разработена Пътна карта за развитие на политиките за учители в България, в която се препоръчва „преосмисляне на модела за професионално развитие на педагогическите специалисти“.
Предизвикателствa за образованието са застаряващата работна сила в учителската професия, намаляващата популация и застоят в резултатите на учениците. Приоритет в дневния ред на правителството намират инвестициите, насочени към човешкия капитал и конкретно към проблемите на работната сила в учителската професия, чиято цел е да подпомогнат професионалното израстване и да привлекат таланти, за да се преодолеят предизвикателствата в ученето и да се подобрят компетентностите, от които всички учащи ще се нуждаят в бъдеще.
Като стъпка в положителна посока може да се посочи работата на правителството по въвеждане на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, тъй като неравенствата започват още в ранна детска възраст.
Още една национална програма „Участвай и променяй – родителят, активен партньор в училищния живот“, която цели създаване на сътрудничеството между родителите и училището, основано на положителна комуникация, също е важна стъпка към разбиране и преодоляване на неравенствата. Тя е насочена към връзката между родители и учители, които са значимите възрастни в живота на децата.
Остават нерешени въпросите, свързани с факторите, влияещи върху неравенствата:
- Как намаляваме бедността? (1/3 от българските деца са застрашени от бедност.)
- Как адресираме регионалните различия в достъпа до качествено образование?
- Как привличаме висококвалифицирани учители в местата, където имаме съсредоточаване на ниски образователни резултати?
- Как развиваме родителския капацитет и учим родителите да бъдат по-добри родители, по-полезни за децата си, включително и самите те да са по-включени в обществото?
- Как възстановяваме границите в училище – спазване на правила, зачитане на личността, преодоляване на дискриминационни практики?
Превенция на преждевременното отпадане от училище и устойчивост на обхвата в задължителното образование
Неприсъственото обучение увеличи риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище. По данни на МОН през 2021 г. учениците в риск от отпадане от образователната система в България са около 180,000 или 25%. Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4 процентни пункта годишно, то през 2021 г. остава непроменен – необхванатите са средно 5% от децата между 5 и 16-годишна възраст. Най-висок е процентът на децата извън образование в областите Шумен, Сливен и Хасково. 6
По време на дистанционното обучение се наруши още повече връзката на децата с училището. Всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици. Проблемът е сериозен в малките градове и в селата – там във всяко пето училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60% от учениците. Неприсъствието, занижени изисквания, липса на контрол са допринесли допълнително за това.
Необходимо е да се разработват регионални политики, съобразени с особеностите на населените места, където живеят най-много необхватни деца. Похвална е инициативата за привличане на образователни медиатори в училище, които да съдействат за обхвата и укрепване на децата. Важно е обаче каква предварителна подготовка и последваща подкрепа получават те. Също така е важно училищата да имат повече възможност за гъвкави учебни програми, особено където има съсредоточаване на деца с различни степени на познания. Учителите, а и всички заинтересовани страни, заедно трябва да допринасят за подкрепата на децата.
Важно е разбирането, че детето, което не успее да създаде връзка с училището и връстниците си, трудно създава връзка и с обществото. То е рисково по отношение на социално изключване, бедност, криминални фактори. В този смисъл акцентът трябва да падне не толкова върху програми за наваксване на учебно съдържание, колкото на програми за свързвана с ученето, връстниците, общността. Освен образователните медиатори, в тях могат да бъдат много полезни общностните лидери, родителите на другите деца, Центровете за личностна подкрепа, читалищата, библиотеките.
Повече ефективни учители в училище
Увеличението на учителските заплати и икономическата криза, резултат от пандемията от КОВИД-19, повишиха значително интереса към учителската професия през последните две години. В същото време училищните директори все по-често споделят, че въпреки по-големия брой кандидати с педагогическа квалификация, голяма част от тях не са подготвени за работа в динамично променящата се образователна среда и особено за работа с ученици от уязвими групи и с ниски образователни резултати. Изследване на Световната банка от ноември 2021 г. показа освен това, че само 10% от новите учители остават дългосрочно в системата. Това се дължи на редица фактори, сред които недостатъчната практическа подготовка в университета, липсата на качествена подкрепа от наставници и на инструментариум за работа в различните предизвикателни училищни ситуации.
Основните проблеми, свързани с ефективността на учителите в системата, са в няколко посоки.
- Начинът на подбор на новите учители
В сегашните конкурси за учители има един основен критерий – формалната квалификация. Наличието на диплома обаче не гарантира знанията, уменията и нагласите, които правят един учител ефективен. Необходимо е да се инвестира в актуализиран компетентностен профил за заемащите тези длъжности, който училищата трябва да имат свободата сами да определят.
- Липсата на ефективно наставничество за новите учители
Подкрепата за учителите в началото на тяхната работа в училище е ключова, за да развият потенциала си и да останат дългосрочно в професията.
- Липсата на качествена продължаваща квалификация за педагогическите специалисти
В продължаваща квалификация за учители се разходва огромен публичен ресурс. Според анализ на Световната банка от 2021 г. продължаващата квалификация на педагогическите специалисти се извършва без ясен план и без съобразеност с актуалните основни нужди на учителите.
Не беше обърнато внимание и на отдавна необходимото актуализиране и засилване на практическата част в университетската подготовка на студентите по педагогика.
Приобщаващо образование
Държавата е заявила политическа воля за разрешаване на проблема и полага усилия за създаване на възможности, с които да се посрещат идентифицираните проблеми. Отчетени са предложенията в национална програма, насочена към изграждане на съвременна образователна среда, да се отворят възможности за включване на училищата и Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, тъй като те са местата, в които се осигуряват оптимални възможности за пълноценно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности в рамките на цялостните дейности н съответната институция. По данни на МОН се вижда, че почти всички деца и ученици в ЦСОП са се възползвали от възможността за участие в присъствени дейности, дори по време на ОРЕС. В същото време няма данни за това как това се е случило в училищата.
Въпреки увеличеният брой ресурсни специалисти в детските градини, училищата и Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, все още не е намерен баланс за това всяко дете или ученик със СОП (особено в малки населени места и отдалечени училища) да получава цялата необходима обща и допълнителна подкрепа, в нужните му количества и интензивност, за да може да развива своите силни страни и да преодолява препятствията пред ученето и развитието. Все още съществуват изключително големи трудности в осигуряването на екипи от специалисти, които в достатъчна степен да могат да посрещат нуждите на децата, които има нужда от по-продължителна и системна допълнителна подкрепа.
Към този момент продължава да не е регламентирана финансова подкрепа за децата в риск и за допълнителните дейности.
Независимо от общото увеличение на ресурсните специалисти, все още съществуват изключително големи трудности в осигуряването на екипи от специалисти, които в достатъчна степен да могат да посрещат нуждите на децата, които има нужда от по-продължителна и системна допълнителна подкрепа.
Дигитална и медийна грамотност в образованието
Въпреки вече доброто общо ниво на адаптираност на учителите и учениците към техническите аспекти на дистанционното обучение, преподаването продължи да не е достатъчно интерактивно. В повечето от случаите продължи да се набляга твърде много на лекционно-презентационната форма на обучение, механично прехвърлена в онлайн среда, само че без възможностите за контрол на ангажираността на учениците, която дава присъственото обучение.
В този смисъл макар и в големи периоди обучението да се осъществяваше в онлайн среда, все така продължи да стои въпросът доколко се работи систематично за развиване на дигитално-медийната грамотност (ДМГ) в нейния пълен обем – като включваща важни основни компетентности като комуникация и сътрудничество, информационна грамотност, безопасност, решаване на проблеми и създаване на дигитално-съдържание. Продължи да липсва комплексно и интердисциплинарно развиване на необходимите дигитално-медийни умения.
По отношение на информационната грамотност допитване на платформата за младежко мнение U-Report, изготвено от Центъра за безопасен интернет показа, че 62% от отговорилите млади хора споделят, че никога не са им поставяли в училище задача, свързана с намиране и оценка на достоверността на източник в интернет. Други 20% споделят, че това се е случвало само веднъж.
На този фон не е изненада, че два от предпочитаните от респондентите начини за повишаване на медийната грамотност на младите хора касаят именно училищното образование. 60% от тях препоръчват да се даде възможност на експерти в областта да работят с младежите в училище, а 36% от отговорилите смятат, че учителите трябва да поставят по-често задачи, свързани с намиране на информация и оценка на достоверността на източника.
Друг важен и, за съжаление, вече хроничен проблем, който попадна във фокуса на медийното внимание във връзка с тежки конкретни случаи към края на годината, е онлайн тормозът между децата, който е свързан с друг аспект на дигитално-медийната грамотност, а именно – с дефицитите на социални и комуникационни умения у младите хора. Макар и в последните години МОН неизменно да демонстрира добра воля да работи приоритетно върху развиването на дигитално-медийната грамотност на учениците и да си сътрудничи с всички заинтересовани страни, все още продължава да стои нуждата от преразглеждане на учебните програми, така че развиването на дигитално-медийната грамотност у децата във всички степени на образователния им курс да залегне експлицитно в държавните образователни изисквания в подходящите за целта учебни предмети. Въпреки че отделни компоненти на ДМГ присъстват в учебните програми, продължава да липсва цялостен и систематичен подход, както и обвързване на развиването на ДМГ със ситуациите от реалния живот на децата, както в онлайн, така и в офлайн среда. Социалните и комуникационните умения и в двете среди продължават да са особено слабо засегнати, което се потвърждава и от нарасналото ниво на онлайн и офлайн тормоз (По данни на УНИЦЕФ всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие).
Вижте цялата тема ТУК
