Среден 3,09 получава държавата за грижата за здравето на българските деца. Оценката е част от годишния мониторингов доклад на Национална мрежа за децата „Бележник: какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“
До края на 2020 г. не станаха ясни плановете и перспективите за реализация на изцяло нов, отговарящ на всички необходими изисквания, проект на модерна детска болница. В същото време качеството на здравните грижи и достъпът до тях беше силно ограничен, а физическото и психичното здраве на децата се влоши като резултат от дългата изолация и дистанционното обучение, се казва в Бележник 2021.
Резултати от анкета, проведена за Бележник
Кадрова обезпеченост
През 2020 г. са регистрирани 872 лекари със специалност „педиатрия“, сключили договор с НЗОК за изпълнение на пакета „Детски болести“ . През годината само 13 детски психиатри са сключили договор с НЗОК. Най-съществен проблем за човешките ресурси в здравеопазването е малкият брой на медицинските сестри, които упражняват професията си.
Ваксинопрофилактика
През 2020 г. беше извършен преглед на Наредба №15 на МЗ от 2005 г. Здравните власти взеха решение от началото на 2020 година имунизацията срещу варицела да бъде включена като препоръчителна в националния имунизационен календар на страната.
Отказът от ваксини създава сериозни предпоставки за поява или разрастване на епидемии. От януари до ноември 2019 г. Националният център по заразни и паразитни болести у нас регистрира над 1 000 случая на морбили. За първите 4 седмици на 2020 г. има 59 нови случая; за сравнение, през цялата 2018 г. те са били едва 13.
Национална многопрофилна педиатрична болница
България продължава да бъде единствената европейска страна, която не разполага с Национална педиатрична болница. След поредица от отворени писма и петиции, останали без отговор, през 2020 година беше създадена кампанията „За истинска детска болница“, в която се включиха инициатива „Подкрепи педиатрията“, Българската педиатрична асоциация, Националната мрежа за децата, Асоциация „Родители“ и още десетки организации, професионалисти и граждани с настояване за създаване на нова сграда за детската болница, която да отговаря на всички съвременни архитектурни и технически изисквания, както и за цялостно преструктуриране на детското здравеопазване.
Беше взето решение за събаряне на 40-годишния строеж и построяване на нова сграда за Националната детска болница. Министерството пое ангажимент за създаване на Обществен съвет и екип за управление към него с участие на представители на гражданската инициатива, професионални организации и експерти.
Въпреки последвалите срещи и обещанията за пълна прозрачност на процеса и изграждането на обществен съвет, такъв до края на 2020 г. не е сформиран. Събарянето на съществуващата конструкция, проектирането и изграждането на бъдещата детска болница остана да бъдат извършени в условията на сегашния договор от ДЗЗД „Детско здраве“ (обединението „Главболгарстрой“ АД, „ГБС – Пловдив“ АД и „Главболгарстрой интернешънал“ АД) за инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор).
Оказва се също, че според проекта на консорциума, спечелил обществената поръчка, планираната нова сграда не се различава съществено от съществуващия стар строеж.
Така и не беше поставен на обсъждане анализът на нуждите в детското здравеопазване, няма предоставено качествено задание, не се проведе архитектурен конкурс за концепция, нито бе създаден работещ обществен съвет.
Център „Фонд за лечение на деца“
Прави впечатление намаляването на общия брой подкрепени деца спрямо годините, когато тази дейност се извършваше от център „Фонд за лечение на деца“, както и драстичното увеличаване на средствата за лечение в България, които НЗОК заплаща по реда на наредбата.
В същото време през 2019 и 2020 г. продължи инициирането на публични кампании за лечение на деца в България и чужбина, включително и с животозастрашаващи диагнози. Липсата на доверие към институциите и на адекватна и подкрепяща информация за родителите на деца, които имат нужда от финансиране за лечението им за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и медицински храни), ги принуждава да започват сами дарителски кампании.
Детска смъртност
Данните за 2019 г. сочат, че тенденцията за намаляване на нивата на детската смъртност в страната се запазва, но се запазва и твърде бавният ѝ прогрес. Коефициентът е 5,6 на 1 000 живородени деца, като в предходните години той е бил съответно 5,8‰ за 2018 г. и 6,4‰ за 2017 г. Страната ни продължава да изостава спрямо средното ниво на детска смъртност в Европейския съюз, което е 3,4‰. България остава сред лидерите в ЕС по този негативен показател заедно с Румъния.
Психично здраве на децата
Най-важното, което се случи през 2020 г. в областта на детското психично здраве, е проектът на Национална стратегия за психичното здраве на гражданите на Р България 2020-2030, с приложен план за действие до 2030 г. Това е много важен стратегически документ, който бе представен за широка обществена дискусия.
Напредък е, че вече могат да бъдат получени данни за хоспитализираните и лекувани деца в психиатрични клиники и отделения. Липсват обаче данни за диагностицираните и лекувани амбулаторно пациенти в психиатричните кабинети и центрове. Липсват скринингови програми за деца от 0 до 3 г., за да бъдат идентифицирани тенденции за ранна детска психична патология, включително и за цялостното функциониране на детето и ранно откриване на затруднения в развитието.
Съществуващите превантивни програми са общи, а не селективни.
Добро впечатление прави намерението на правителството да разкрие още три детски психиатрични отделения към трите университетски болници в Плевен, Стара Загора и Пловдив, както и остро психиатрично отделение за юноши към многопрофилна или университетска болница в София.
Употреба от деца на наркотични вещества и мерки за ограничаване на достъпа до тях
По данни от представеното проучване на ESPAD (Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици) , извършено сред ученици на възраст 15-16 години, 19% от запитаните у нас са признали, че поне веднъж в живота си са опитвали някакъв вид наркотично вещество, при средно 17% в останалите 34 държави. Авторите на проучването отбелязват, че при предходното проучване резултатите за България са били значително по-обезпокояващи, а именно – 30% признаващи за употреба на наркотици.
Основно притеснение и през последната година остава употребата на нови психоактивни вещества сред децата, което изисква разработването на насоки за превенция, лечение и рехабилитация. С приемането на Националната стратегия на практика трябва да стартира и прилагането на национални програми за превенция на употребата на наркотични вещества в училищата.
Законът за социалните услуги дава възможност за предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги за лечение и психосоциална рехабилитация на малолетни и непълнолетни лица, злоупотребяващи с наркотични вещества.
През 2020 г. по Оперативна програма „Региони в растеж“ по договор се финансира изграждането на шест нови центъра за специализирана здравно-социална грижа за деца с високорисково поведение и потребност от специални здравни грижи с капацитет от 28 места, като отново обаче целевата група на деца, експериментиращи и злоупотребяващи с наркотични вещества, не е обособена като такава и респективно отново тези млади хора остават встрани от системата на предоставяне на специализираните услуги.
Стартирането на национални програми за превенция на употребата на наркотични вещества в училищна среда е стъпка в правилната посока, но програмите трябва да обхващат всички възрасти и класове.
Не на последно място, в Националната стратегия за борба с наркотиците (2020-2024) отново липсват програми за работа с родители, както и насочени към социално изключени и труднодостъпни общности.
Тютюнопушене и употреба на наргиле от деца
За България прави впечатление по-големият ръст на пушене в сравнение със средните данни за Европа и по-висок ръст на пушене при момичетата.
2020 беше последната година от прилагането на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г., през която следваше да се направи анализ на постигнатото и да се прецени дали има реално намаляване на тютюнопушенето.
И през 2020 г. не се почувства реалното финансиране на националните програми за ограничаване на употребата на тютюневи и свързани с тях изделия, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества. Министерството на здравеопазването не поведе борба за пълната забрана на рекламата, която влияе най-вече върху децата.
Единствените приети законодателни промени са свързани със забрана на употребата от деца на тютюневи и свързани с тях изделия за пушене – електронните и нагреваемите цигари, наргилетата. Определени бяха наказания и за тези, които допускат употребата от деца. Остава да се проследи реалното прилагане на приетите промени и ефектът от тях.
Здравословно хранене
Тревожна е значителната честота на наднорменото тегло при децата от всички възрастови групи, което създава повишен риск от поява на заболявания като възрастни. Относителният дял на децата с наднормено тегло 8,3%.
Въпреки известното подобрение след 2007 г., все още продължават неблагоприятните характеристики в храненето на кърмачетата.
През 2020 беше представен Сборник рецепти и ръководство за здравословно хранене на деца от 3 до 7 години в детските заведения, включващ 420 рецепти и примерни седмични менюта по сезони. Сборникът е утвърден от МЗ за внедряване на съвременните здравословни принципи в организираното хранене на децата в тази възраст.
В обектите, където пребивават деца със здравословни проблеми, менюто се консултира със специалисти за прилагане на изискванията за диетично хранене в зависимост от заболяванията на децата. Сборникът може да се използва при деца с глутенова непоносимост и цьолиакия, тъй като всички рецепти имат безглутенови алтернативи
През 2020 г. беше изменена и допълнена Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Тази наредба дава възможност на родителите на децата от съответното училище да участват в определянето на вида на безплатната закуска като основна или подкрепителна.
Остава отворен въпросът за качеството на храните, доставяни от фирмите, спечелили конкурсите за доставка на храни за деца и ученици, както и за цената на купона.
Утвърждаване на модел на здравни медиатори като предпоставка за подобряване на достъпа до здравни грижи на уязвими групи
През 2020 г. мрежата от здравни медиатори се разшири с нови 15 работни места. Работещите здравни медиатори в страната през 2019 г. бяха 245 в 130 общини в 27 области, а за 2020 г. бяха утвърдени 260 работни места за здравни медиатори в 137 общини.
Наред с институционализирането на професията на национално ниво, програмата е изправена пред немалко предизвикателства и рискове на местно ниво. През 2020 г., която беше белязана от пандемията от COVID-19, здравните медиатори се оказаха на първа линия в усилията за прилагане на противоепидемичните мерки в обособените ромски квартали. Вследствие на активността на Национална мрежа на здравните медиатори (НМЗМ) и организираните кампании за фондонабиране, за всички здравни медиатори бяха осигурени пълни комплекти лични предпазни средства, но след изчерпване на осигурените количества, в редица общини здравните медиатори продължиха да изпитват липса на предпазни средства.
С малки изключения, общините не събират систематично и не анализират данните от отчетите на здравните медиатори, не използват събраната от тях информация като база за разработване на местни политики. Министерството на здравеопазването изисква годишни отчети за дейността на здравните медиатори, но засега без да анализира данните. Практически липсва мониторинг на програмата за здравните медиатори.
Препоръки:
- Да се гарантира построяването на Национална многопрофилна детска болница, която да отговаря на съвременните международни стандарти и да предоставя висококачествена здравна грижа на всички нуждаещи се деца;
- Да се повиши качеството на здравните услуги и достъпа до тях с цел редуциране на детската смъртност до средни нива за ЕС;
- Да се развие мрежа от услуги за детско и юношеско психично здраве – отделения или центрове, в които да се извършва диагностика и извънболнично лечение; взаимодействие със специалисти от социалната и образователната сфера; работа с родители и провеждане на селективни превантивни програми;
- Да се разработи специална програма за насърчаване и развиване на млади медицински специалисти в областта на детското психично здраве;
- Да се разработи механизъм за осигуряване на устойчиво финансиране на неправителствени организации, обединяващи професионалисти в областта на детското психично здраве, които имат капацитет да провеждат селективна превенция, клинична психологична оценка и психотерапевтично лечение на деца с психични проблеми, както и да консултират и съпровождат техните семейства;
- Да се осигури функционирането на програми за превенция на употребата на наркотични вещества в труднодостъпни общности и/или общности в риск от социално изключване;
- Да се развият достъпни услуги за консултиране и насочване на родители по въпросите на зависимостта, включително и на възможности за телефонно и онлайн консултиране от специалист;
- Да се развият специализирани интегрирани здравно-социални услуги за деца, злоупотребяващи с наркотични вещества;
- Да се премахне външната реклама на тютюневи и свързаните с тях изделия (вкл. цигари и нагреваеми тютюневи изделия, както и аксесоарите към тях), както и излагането им на видимо място в местата за продажба;
- Да се създадат достъпни и подкрепящи услуги, които информират, консултират и осигуряват достъп до качествено и здравословно хранене за всички малки деца, бременни жени и майки в уязвима ситуация; да се задълбочи и осъвремени подкрепата, която ОПЛ осигуряват за бременни, малките деца и майките по тези въпроси;
- Да се актуализират наредбите за здравословно хранене децата от 0 до 3 години и за здравословно хранене на учениците.
Вижте пълната тема и останалите оценки и анализи в Бележник 2021
Гледайте представянето ТУК
