Андрей Новаков е член на Европейския парламент за втори пореден мандат. Той е координатор на ЕНП в Комисията по регионално развитие (REGI) и участва в още три парламентарни комисии – Комисията по бюджети (BUDG), Комисията по транспорт и туризъм (TRAN), и Комисията по бюджетен контрол (CONT). През последните пет години той е част от преговорния екип на Европарламентa за ежегодните бюджети на Европейския съюз. Освен че работи по Общия регламент за управлението на средствата от ЕС, той бе докладчик по пакета REACT-EU за мерките за преодоляване на последиците от кризата с COVID-19.
Разговаряме с него по повод кампанията Парламентарна група за децата.
Кои са най-важните европейски документи, свързани с децата, които са приети напоследък от ЕП?
Според мен, преди да изброим основните документи и текстове, които подлежат на обсъждане или са били приети от Европейския парламент като част от целенасочените действия и политики за децата и семейството, е редно да направим едно важно уточнение: навярно всяко решение и дългосрочна стратегия на Европейския съюз е насочена, пряко или косвено, към бъдещите поколения, нашите деца. Да, може да звучи абстрактно и вероятно в очите на хората това не е така, но истината е, че рядко дадено решение на Европарламента има реален резултат и пряко отражение върху живота на хората в хоризонт по-малко от 5 години. Ефектът от това, което правим в Европарламента днес, на практика се усеща от хората след поне няколко години, а в някои случаи, като например прехода към по-чиста икономика и намаляване на въглеродните емисии – ефектът ще се усети след няколко десетилетия.
Конкретно в отговор на Вашия въпрос, от началото на настоящия законодателен мандат в дневния ред на Европейския съюз имаме няколко ключови документа, посветени на политиките за децата. Още през ноември 2019 г., само няколко месеца след началото на настоящия законодателен период, Европарламентът прие Резолюция относно правата на децата по повод 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето. През пролетта на тази година пък депутатите подкрепихме инициативата на Европейската комисия за изготвяне на нова всеобхватна стратегия на ЕС по отношение на правата на детето и одобрихме Резолюция за това. По това време гласувахме и резолюцията за Европейската гаранция за децата с призив за инвестиции и целеви политики за преодоляване на детската бедност и осигуряване на условия за социални и детски грижи.
В последните близо две години, с настъпването на кризата с вируса Covid-19, светът се сблъска с нови и неадресирани досега предизвикателства – както в здравен, така и в чисто икономически и социален план. Достъпът до технологии и информационната свързаност се оказаха ключов фактор за това да бъдат запазени правата на децата за достъп до образование и социално общуване. Отделно, настъпилите сътресения в редица сектори неминуемо оказаха и ще продължат да оказват влияние върху икономическия статус на стотици хиляди семейства в Европа. Със сигурност в следващите месеци е необходимо Европейският съюз да отдели внимание на тези, нека ги наречем „вторични проблеми“, които имат пряко отражение върху живота и развитието на децата и младото поколение и които няма да бъдат преодолени без целенасочени политики и действия както на общоевропейско, така и на национално ниво.
В последната седмица в Европейския парламент колеги депутати инициират писмена кореспонденция с призив към Еврокомисията да създаде специална програма в подкрепа на деца, изгубили родител или настойник в следствие на пандемията. Тенденцията на смъртността показва, че приблизително 800 000 европейски граждани са изгубили живота си в следствие на усложнения от заразяване с вируса Covid-19. Анализите сочат, че към този момент 218 800 деца са изгубили родител или двамата си родители/настойници, което представлява сериозен риск за ефекта върху тяхното развитие, здраве и сигурност. Целта на инициативата е Европейската комисия да адресира този проблем и да гарантира достъпа на тези деца до услуги и грижа, необходими за тяхното развитие.
Предстои да стане ясно дали тази идея ще намери подкрепа и ще бъде развита, но дори стартиралата дискусия, според мен, е решение в правилната посока. Преодоляването на разпространението на вируса и последствията от пандемията, особено върху детското развитие, ще предполагат съвместни усилия на европейско и национално ниво, като това, разбира се, включа споделен ангажимент на публични и частни институции.
Предстои да се приеме Европейската стратегия за правата на детето, а България вече трета година няма своя – според вас важно ли е 47-ото народно събрание да приеме този документ?
Този въпрос за мен е риторичен. Да имаме стратегия за децата е въпрос на обществена и политическа зрялост и знак за дългосрочен ангажимент, фокус върху бъдещето на страната ни. Политиката за децата и семейството трябва да е надпартийна политика. Именно затова наблягам на думата „зрялост“. Иска ми се политическата ни класа да достигне дебат, ориентиран към полагане на дългосрочни цели и търсене на решения, неподвластни на моментни предизвикателства или липса на умение за водене на конструктивен диалог. Знам, че това ще е бъде трудно, но част от пътя вече е извървян и вярвам, че не ни остава много.
Обсъжда ли Европарламентът въпроси, свързани с децата, и как се стига до съгласие, когато се взимат стратегически решения ?
За разлика от много други теми, политиките в подкрепа на децата и защитата на правата им са по-скоро тема на обединение, вместо на разделение. И това е естествено, именно заради политическата зрялост, за която стана дума преди малко. Децата са не само бъдещите „потребители“ на решенията ни днес, но и основна цел, пряко или косвено, на всичко, което Европейският съюз предприема като дългосрочни стратегии. Дори, ако се замислим, ще видим, че и планът на Европа за преодоляване на кризата, безпрецедентен по своя мащаб и ресурс, се нарича „Следващо поколение Европа“. Това не е случайно и, казано с две думи, означава точно това. Днес създаваме средата и съдбата на децата ни в Европа утре.
В ЕП има различни тематични интергрупи – на какъв принцип работят и как се сближават мненията на техните членове?
Интергрупите, както самото има подсказва, включват членове на различни политически семейства и формации, обединени от обща тема или проблем. Те се създават по инициатива на евродепутат и нямат официален характер, тоест техните позиции не се считат за официално становище на Европарламента. Тези тематични групи обаче представляват много добра база за дискусия и обмен на мнения, гледни точки, а и идеи. Участието в тях не изисква обезателно членство в ресорна парламентарна комисия, като нерядко и проблематиката, с която се занимава дадена група, съчетава въпроси от няколко ресора и комисии. Макар и неформални по своята правна тежест, интергрупите често са отправна точка за дефиниране на предстоящи предизвикателства или обратно – за дефиниране на нагласите в предстояща работа по изготвяне на позиции и становища по ключови въпроси.
Когато се прави оценка на въздействието на закони, стратегии, регламенти, директиви, дали се взима предвид ефектът върху децата?
Да, мисля, че може да се каже категорично. Още от 2018 г., включително в настоящия законодателен мандат, е създадена длъжността Координатор на Европейския парламент по правата на детето. Във функциите и правомощията на тази длъжност влизат дейности за проследяване и подкрепа в работата на ЕП с фокус върху правата на детето и това те да бъдат взети предвид в политиките и приетите законодателни актове. Освен че следи съблюдаването на правата на детето в законодателния процес, Координаторът е и лицето за контакт на Европейския парламент по всички теми и въпроси в тази сфера.
Понастоящем Координатор на Европарламента по правата на детето е заместник-председателят на ЕП Ева Ковач, която е депутат от ЕНП и бивш министър-председател на Полша.
В България предстоят парламентарни избори, кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?
Най-важното и първото, което трябва да се случи след парламентарните избори – в името на България, респективно и на децата – е формирането на легитимно и стабилно правителство. Няма как да имаме устойчиви политики и последователни действия в полза на децата, ако няма политическото управление с ясна визия и очертан хоризонт на действие, който, ако не гарантира, поне да предполага известна предвидимост и дългосрочност. Политиката за децата е „хоризонтална“, тя включва аспекти от различни сектори и не може да се раздели на един или два ресора. Говорим за здравеопазване, за превенция, за детско и майчино здраве; качествено и достъпно образование, което дава основа за личностна и професионална реализация и което отговаря на потребностите съвременния свят – в технологичен и чисто практически план; За образование, което обхваща всички социални групи и успява да предотврати отпадане от училище на деца от социално слаби семейства; Оттам стигаме и до социалната политика и условията на живот и развитие на децата у нас; преодоляване на големите различния в социалните групи и оттам – намаляване на предпоставките за социално изключване и маргинализиране.
Да, приемането на Национална стратегия за децата е важен и незаобиколим стратегически момент в нашето политическо и обществено развитие, но тя е неделима част и функция на работеща държава със силни институции, ясно целеполагане и политическа воля за провеждане на реформи в ключови сектори.
Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?
Считам, че българските политически представители са обединени в своето разбиране, че политиките, посветени на децата, трябва да бъдат основен приоритет. Вече казахме и по-рано, че политиката за децата трябва да е надпартийна и заложените в нея приоритети да бъдат дългосрочни и неподвластни на брой мандати или на политическата ориентация на конкретно правителство.
Инициативата „Парламентарна група за децата“ е чудесен начин за иницииране на публичен разговор и за потвърждаване на необходимостта от ясна и целенасочена политика за децата и семейството. От друга страна, тя дава именно тази основа за обединение, отправна точка и ангажимент за по-нататъшни действия в тази посока.
Бихте ли се включили в „Парламентарна група за децата“ и каква лична инициатива бихте поели?
Да, бих подкрепил инициативата с удоволствие, защото смятам, че е важна и че от нея има смисъл. Работата ми в Европейския парламент не е пряко свързана с актове и регламенти, посветени на политиките в защита правата на детето. Моите ангажименти са в комисиите по бюджети и бюджетен контрол, транспорт и туризъм, регионално развитие. Въпреки това, макар и дейността ми на евродепутат да е с по-скоро с финансово-инфраструктурна насоченост, както и досега, във всички работни формати, в които участвам, основен приоритет остава осигуряването на условия и ресурс за провеждане на политики и дейности в полза на децата и бъдещите поколения.
В каква България бихте искали да расте вашето дете?
В България, която дава сигурност и възможности за развитие и пълноценен живот. В България, където човешките ценности надмогват партийните дребнотемия. В България, която е отворена, модерна и просперираща европейска страна на отговорно и мислещо общество.
