Алисън Шейфър е канадски психотерапевт и световно признат консултант в областта на възпитанието. Тя беше за втори път в България през септември 2015 г. за представяне на новата си книга „Край на мита за добрата майка“ по покана на издателство „Колибри“ и „Първите 7“ и даде това интервю за Национална мрежа за децата.
Майките смятат, че трябва да бъдат перфектни във всичко и че няма място за никакви грешки. И също очакват, че децата трябва винаги да се държат добре. Те имат усещането, че ако не отговарят на поставените изисквания – да приготвят домашна храна всеки ден, да поддържат къщата перфектно чиста, да ангажират децата постоянно в някакви организирани дейности – значи се провалят като родители. Чувстват се виновни и се укоряват много. Това, което се опитвам да направя с моята книга, е да помогна на хората да се освободят и да разберат, че тези високи изисквания, които си поставяме сами, не водят до добро психическо здраве на родителите. Много е грешно да смятаме, че има перфектни хора. Ние сме просто обикновени човешки същества. Затова ми се иска да приемем идеята за достатъчно добрия родител. Не е необходимо да бъдете перфектни, за да имате здравословен семеен живот. Колкото сте по-истински и давате пример на децата си за това, включително и за това как понякога правим грешки – толкова по-добре. Така се превръщаме в истински модел за подражание и това е по-добрата формула за отглеждане на психично здрави деца.
Страшно ли е да грешим?
Родителите виждат грешките си като големи провали и на базата на това градят самооценката си. Тоест ние смятаме, че съществува оценъчна скала, според която, ако се държим по определен начин, нашата ценност като личности се покачва, а когато правим грешки – това е провал и ние се обезценявам като личности. Това не е вярно. Истината е, че нашата ценност като човеци ни е дадена още в деня на нашето раждане и тя никога не се покачва или спада. Ние сме добри и ценни просто такива, каквито сме. Ние не искаме децата ни да възприемат нашите предразсъдъци и грешно мислене – че грешките ни са провали. Всъщност грешките са начин да се развиваме в живота, да придобиваме нови умения, компетентности, таланти и да се справяме с живота още по-добре. Да правим грешки е страхотно! Затова ако разграничим двете неща и знаем, че грешките са, за да се учим и че те не са провал, който намалява нашата стойност като хора, тогава ще се почувстваме способни да правим нещата, които трябва да правим. Защото ще загубим страха от неуспеха. Така ще бъдем напълно отдадени като родители. Нека първо да научим този урок за себе си и след това да предадем този подарък и на нашите деца.
Как да се справим с „трудните деца“?
Децата се тръшкат, особено малките. Те нямат уменията да се справят с проблемите, нямат капацитет да изразяват вербално това, което искат. Още не са намерили начин да намерят пътя си в живота. Те все още имат нужда от родителя, който да е наоколо. Докато детето се тръшка, не можете да говорите с него. Децата стават толкова емоционални, че предната мозъчна кора, която отговаря за рационалното мислене, се изключва. Буквално те са управлявани от крайниците си. Аз бих направила следното – бих казала на детето: „Виждам, че си разстроен. Успокой се и когато си готов, ела да си поговорим за това“. Децата имат право да преживяват своите трудни моменти, но и ние имаме право да не се поддаваме и да бъдем разстройвани. Затова в такава ситуация аз бих се оттеглила, докато детето се успокои. Но с това работата не е свършена. Трябва да се върнем назад и да разберем какво е накарало детето да се почувства толкова разстроено. Защото зад проблема винаги стои някаква причина. И мога да ви кажа, че много често истинската причина се оказва нещо малко – ситуация, в която детето се е почувствало несправедливо третирано. Това е гледната точка на детето, вие може дори да не сте забелязали. Например може малко по-рано детето да ви е попитало: „Може ли една бисквита?“ и вие да сте казали: „Не, след малко ще вечеряме“. Тогава детето се разбеснява и вие се чудите какво става, понеже сте уверени, че детето знае, че вкъщи имате такова правило. Но има вероятност вие много пъти преди това да сте нарушавали това правило и да сте давали сладкиши преди вечеря. Проблемът е в това, че не сте били постоянни в прилагането на правилата. Затова детето решава, че вие постъпване нерационално, че го контролирате и разваляте всичко. Аз мисля, че можем да се опитаме да видим нещата повече от гледната точка на децата и да направим правилата и ограниченията по-разбираеми за тях. Така те няма да смятат, че ние сме „пъдарите“, хората, които забраняват и решават всичко – това е нещото, което разстройва децата.
Как да поставяме здравословни граници?
За да създадем добри правила или ограничения, те трябва да са подходящи за възрастта и етапа на развитие на детето. Родителите трябва да свършат малко работа, за да ги въведат успешно. Например – кое е подходящото време за лягане? Какво количество храна да приема детето? Това са насоки, които трябва да потърсите в Ръководствата за отглеждане на деца и които е добре да консултирате с личния лекар. Но също е много важно да поканите детето да се включи в установяването на някои от семейните правила, с които се очаква то да живее. Не е необходимо това да засяга всички правила в къщата. Аз не включвам децата ми в решенията по всеки въпрос. Например не сядам с тях да им кажа „Мама и татко искат да купят нова кола, какво според вас да направим – да я вземем на лизинг, да я наемем, как да финансираме сделката?“ Не питаме 4-годишните за това, не е редно. Но нещата, които са в техните възможности и които са повод за постоянни битки вкъщи – като например бисквитките преди вечеря, те могат да бъдат обсъждани. Каква да бъде политиката ни за малките похапвания преди вечеря? Кои неща са разрешени и кога? Това е тема, която наистина е важна за децата, защото това са техните бисквитки и плодове. Те има мнение по тези въпроси. Затова ако го поставим за обсъждане, можем да постигнем споразумение и да го затвърдим. След това трябва да се придържаме към това решение и дори, ако го нарушим, можем да обсъдим с детето какво става с решението, когато го нарушим. Така то се учи да носи последствията от нарушаването на правилата. Затова аз смятам, че включването на децата във вземането на решения и създаването на правилата заедно, според нивото на развитие на детето, е добро. Трябва да се уверим, че правилата са ясни и постоянни и да обсъждаме какво се случва, ако ги нарушим. Ето това е добро поставяне на граници и ограничения.
Как да отгледаме отговорни и независими деца?
Когато бебето се появи на бял свят, то е 100% зависимо от родителите си. Така е поне при човешките същества. Някои от другите видове могат да бъдат самостоятелни още в деня на раждането си, но не и хората – някой трябва да се грижи за тях. Ако някой не ги облича в топли дрехи и не ги храни, те ще умрат. Бебето от раждането си има нужда от своите родители. Но цялата работа на родителите е в това да изминат целия път с това бебе от неговата тотална зависимост, до изграждането на всички умения, които ще го направят автономен и независим човек. Така на около 18 години детето трябва да се еманципира от семейното гнездо и да стане част от голямото общество, така че да бъде готово да допринася за него. Затова трябва да помислим за всички неща, които детето трябва да научи преди да напусне дома. Например как да готви, как да смени спуканата гума на колата или да се справи в градината – всички тези милион задачи трябва да бъдат свършени. Но повечето родители не го правят, оставят тези неща настрани, защото смятат, че децата им не са готови, или защото е по-бързо и лесно да го направят сами, или предпочитат нещата да се правят по техния си начин. Така родителите задържат цялата тази отговорност в себе си и не я дават на децата. Или децата се дърпат и родителите не искат да се борят с тях. И накрая се получава така, че детето е готово да напусне дома, а още не може да се събуди само сутрин. Това е дете, което не е готово да стане възрастен. Оказва се много трудно да съберем целия този период на подготовка, който трябва да продължи 17 години, в една година преди детето да напусне дома. Затова трябва да мислим за всички тези малки умения, които да предем на децата си и да ги научим да поемат отговорност, така че те в най-добрия случай да се превърнат в едни напълно подготвени възрастни, които имат всички необходими умения за живота. И са ги придобили за всички 18 години на израстването си, а не само в последната година преди да напуснат дома.
За агресията сред децата
Ако вашето дете е жертва на агресия от друго дете, добре е да се опитате да разберете и детето агресор. То не е непременно лошо дете. Това е дете, което има проблеми във взаимоотношенията. То има нужда да придобие определени знания. Също както и детето, което е било жертва в същата ситуация. То също трябва да научи някои неща за взаимоотношенията между хората, така че да не се поддава на тормоз. Трябва да покажем и на двете страни какво означават здравословни отношения между хората. По отношение на децата, които са жертва на агресия, трябва да ги научим как да бъдат по-твърди в отстояването на правата си, как да не се притесняват от агресивните хора. Децата, които проявяват някакви форми на тормоз върху другите, обикновено имат този модел около себе си. Те са били потискани или тормозени от родител или от учител. Те повтарят модела, който им помага да се справят сред своите връстници или сред възрастните. Затова трябва да подобрим начина, по който дисциплинираме децата в къщи и в класната стая, така, че те изобщо да не стигат до идеята, че е нормално да блъскат децата около себе си. Тоест ние започваме от работа с децата, но трябва да работим и върху културата на по-широкия им кръг, който им дава пример.
За твърде привързаните към родителите си деца
Мисля, че първо трябва да уточним какво имаме предвид, когато използваме думата „привързаност“. Много е важно между родителя и детето да има силна, интимна и любяща връзка. Но тази връзка трябва да е основана на взаимното уважение между тях. В този тип връзка никоя от страните не бива да бъде роб или придатък на другия. От детето се очаква също да поема своята роля и отговорности в тази връзка, основана на уважението. И ако например имаме едно дете, което отиде в училище и не може да се отлепи от полата на майка си, значи то е изградило тази част от връзката, която включва любовта, но не е успяло да стане независим човек. Детето може много да обича мама и тя да му липсва страшно много в детската градина, но когато дойде този момент, то трябва да пусне мама да тръгне. И е съвсем в реда на нещата да помолите учителя да ви помогне да отлепите детето от вас и да го оставите в неговите ръце. Това не нарушава вашата връзка и не е в разрез с вашата роля на любящ родител. Това е добра дисциплина. Когато видим сълзите в очите на детето и неговата изострена емоционалност и се поддадем, ние го държим в подчинена позиция, правим го зависимо. Така не му помагаме емоционално в дългосрочен план.
Политиките за децата и семейството в Канада Някои политики в Канада са интегрирани. Имаме и някои самостоятелни институции, финансирани от държавата, като например Института за семейството. Имаме работни комитети, които правят проучвания. Бордовете на училищата се наблюдават от правителството, имаме отделни Бордове в частните училища. Нуждата да се подкрепят семействата е в радара на вниманието на институциите, но в същото време мога да кажа, че все още имаме много работа за вършене и възможности за подобряване на ситуацията.
За разликата между „позитивното“ и „отговорното“ родителство
Предполагам, че във вашия език има определена разлика между понятията „отговорен“ и „позитивен“. Дори и в Канада, често смесваме тези понятия, защото те са се превърнали в някакви нарицателни, в марки. Но трябва да осъзнаем, че семейството е най-малката социална институция, която се нуждае от подкрепа от по-големите институции – това може да е училищната система, може да е правителството. Никой не би могъл да се справи сам. Ако искаме да има промяна в обществената култура, трябва да инвестираме в развитието на гражданите, в образованието на родителите. Важно е хората да имат достъп до ресурси, например за бременните, за пренаталното развитие на детето, достъп до материали за дългосрочно обучение на родителите. Училищата за родители трябва да се подкрепят от правителството, за да имат те достъп до нужната информация, включително и онлайн. Затова си мисля, че първо трябва да се убедим, че това е в най-добрия интерес на всички нас – да подкрепяме целия набор от знания за по-добрия живот на детето. Това включва и обучение на обучителите, както и на родителите. Създаването на ефективни социални структури. Това е за мен работещата за всички формула.
Родителите не трябва да спират да учат
Това е важно послание. Надявам се всеки, който прочете книгата ми „Край на мита за добрата майка“, да си каже „Ха, гледай ти!“ Защото наистина има момент на изненада, ние не знаем това, което не знаем.
Така че, предполагам посланието на книгата е: „Търсете възможности да учите и да се развивате като родители“. Защото това е нещо, което ние като човеци правим поколение след поколение и приемаме, че е някак си интуитивно. Но истината е, че нещата, които научаваме от съвременната психология, от проучванията, от разбирането на неврологичното развитие, са толкова интересни. Можем да научим много без да се претоварваме. Истината е, че можем да подобрим качеството на всеки един ден от нашия опит, като прочетем по един прост съвет – как да се справяме с тръшкането, как да се научим да обуваме обувките на детето… Защо да се откажем от тази безценна информация, която може да направи живота ни по-хармоничен? Не стойте безучастно страдайки, а отидете на лекции за родителство или си купете книга по въпроса. Ще видите колко е вълнуващо обучението по родителство.
