Интервю с Мария Йорданова от фондация „За децата с церебрална парализа“
Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите? Разкажете какво ви вдъхнови?
Казвам се Мария Йорданова, щастливо омъжена жена и майка на две деца – София на 9 г. и Самуил на 6 г. По образование съм Специален педагог – магистър “Социална работа” и магистър „Предучилищна и начална училищна педагогика“ .
По ирония на съдбата, първо бях специалист в областта на уврежданията. След това се появяви и лична причина да се задълбоча в сферата. Синът ми Сами е с диагноза детска церебрална парализа /ДЦП/. Диагноза, която промени посоката ми към път, осеян с предизвикателства, отчаяние, търсене на специалисти, нужда от психологическа подкрепа.
През 2020 година ми хрумна идеята да създам Фондация „За децата с церебрална парализа”, Вдъхнових се след разговорите с голям брой майки на деца с ДЦП и други заболявания, които водят до двигателни затруднения, а и от личен опит разбрах и усетих, че има нужда от един по-различен формат, който да подкрепя родителите и техните семейства, за да се запазят стабилни. Чувайки разказите на майките за това, че семействата им се разпадат, че се чувстват сами, неразбрани, недооценени, подценявани, отхвърлени заради различните им деца, почувствах като свой дълг да направя нещо, за да чувам след време по-различни разкази, за да има по-щастливи майки и семейства, уверени в силата си да се справят с нелеката си съдба. Това, абсолютно логично, доведе до идеята за основаване на Фондацията. Мисията е да осигури подкрепа за родители на деца с увреждания.
В момента заедно с още три майки работим по изграждане на физическо пространство за майки на деца с увреждания – Мястото на Мама.
Кой е най–големият ви успех?
Смятам, че успехът се състои в това да бъдем полезни за себе си и за околните, да успеем да въздействаме с нашите идеи на сърцата на хората. Тоест, за нас успех е, когато успеем да запазим дори едно семейство цяло и щастливо, независимо от съдбата, която му е предопределена.
Предстои да реализираме каузата „Мястото на Мама”, чиито фокус са именно майките на деца с увреждания и грижата за тях самите като личности, успехът му ще ни мотивира и тласне да продължим и с бъдещи проекти, които обсъждаме и за чиято реализация мечтаем.
А кое е най–голямото предизвикателство за вас?
Сблъсках се с много трудности и недомислици по пътя си, въпреки че бях подготвена и пълна с информация какво точно ни очаква. Покрай Сами започнах да общувам с много родители на деца с ДЦП и други заболявания, и разбрах, че те имат нужда от също толкова подкрепа, работа и интеграция в обществото, колкото и децата им.
Разбрах, че ако помогна на родителите, ще помогна и на децата, защото например Мама е тяхното утро, обед и вечер, тяхната надежда, човекът, който неизменно е до тях и се грижи за тях. Храни, облича, раздвижва, разхожда, обгрижва по всякакъв начин – тя е техните очи, уши и крака. Но в един момент Мама започва да забравя за себе си. Забравя, че тя е човек с мечти, желания, надежди, стремежи, тя често се разболява, разделя с половинката си, няма възможност да работи, за да помага на детето си, не се вижда с приятели по същата причина, самочувствието и изчезва, всичко и се струва сиво, несправедливо и коварно, животът и се преобръща на 360 градуса. Затова за нас най- голямото предизвикателство в момента е да намерим подход и правилен път, за да стигнем до майките на различните деца, които са с малки или почти никакви социални контакти и да ги реинтегрираме в обществото. За нас е от изключителна важност да се запази стабилна средата в семейството и детето да расте с родителите си – здраво, щастливо и обичано.
Какво е посланието на организацията?
Семейство е любов, а любовта побеждава всичко!
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Искам да променя описаната по-горе картина, искам тя да звучи по-оптимистично за все повече семейства. Почувствах, че има какво да дам от себе си, за да направим устойчива промяна в това отношение и съм готова да работя здраво и да дам своя принос за това.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
В момента основния проект, върху който сме съсредоточени, е „Мястото на Мама“. Идеята дойде като много логична хрумка и необходимост, отчитайки своя опит и чувства, и след размишление върху всичко онова, което бях чула от разговорите ми с множество майки и техните семейства. Съвсем естествено в съзнанието ми изплува нуждата от пространство, посветено на майките и семействата на децата с увреждания, където в главната роля ще бъдат именно те. Защото и те са част от това общество, и имат нужда да се погрижат за себе си.
Родителите, също като своите деца, се чувстват някак отчуждени, изолирани и неразбрани заради ситуацията, в която се намират. Освен това проблемът „липса на време за себе си” е голямо предизвикателство за тях. Той е в основата на адекватното полагане на грижи и е предпоставка за запазване на целостта на семействата на деца с различни възможности.
Това обаче не изчерпва нашите цели, мечти и идеи. Следващата наша стъпка ще бъде в директна полза на децата със затруднения, по-специално в образователната система и ще цели промяна на oбщинско, а защо не и на национално ниво.
