По повод десетгодишнината на доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ организациите членове на Национална мрежа за децата разказват с видео послания за своите успехи и предизвикателства през последните години, за това какво направи и какво не направи държавата за децата.
Те представят своята работа и приноса си за по-добър на живот на децата, като подчертават, че често тяхната дейност компенсира дефицити в системата за грижа и закрила и осигурява това, от което имат нужда децата от различни уязвими групи. Именно гражданските организации търсят индивидуален и наистина работещ модел на подкрепа, експериментират и прилагат най-новите модели на услуги и подход към децата. От видео посланията става ясно, че в гражданския сектор работят отдадени специалисти, които се обучават, подготвят се и дават сърце за по-добро бъдеще на децата и семействата.
Средната оценка на „Бележник“ за изминалите години е незадоволителна и показва отсъствие на напредък в защитата правата на децата в България. Затова не е изненада, че организациите членове на Мрежа за децата споделят своето разочарование от това, че все още не са приети важни нормативни документи, от липсата на анализ и практическо приложение на вече приети закони и наредби, от формализираното и административно отношение от страна на институциите, от дезинформацията в обществото.
Ето какво споделят те:
„Ние вярваме, че с институциите можем да работим по-добре, доброто сътрудничество, координацията и съвместните усилия да не са изключение“, оптимист е Юлия Андонова от фондация П.У.Л.С. По нейните думи сред успехите в социалните политики през последните 10 години е затварянето на старите домове за деца без родители. Най-голямата инвестиция, която трябва да се направи, е в човешкия ресурс на местно ниво, смята тя. А един от големите проблеми през последните години е организираната кампания на дезинформация, от която най-потърпевши са децата и семействата, които се нуждаят от подкрепа, деца, които живеят в среда на насилие. „Пропуск е, че институциите и организациите не се обединихме срещу пропагандата“, подчертава тя във видеото.
Сдружение Жанета е една от първите организации в страната, която цели 17 години се занимава с приемна грижа и която подпомага деца и семейства в област Разград. „През тези 10 години държавата не направи обективен анализ на причините, довели до задълбочаване на социалното неравенство. Липсва колаборация между основните звена на държавтата машина – образование, социални дейности, здравеопазване. Не направи анализ и на необходимостта от мотивирани държавни служители. Виждахме растяща демотивация на младите специалисти. Ние обаче не се отказахме, в името на тези деца създадохме работещ екип. Вярваме, че всичко несвършено предстои да свършим заедно с държавата, защото и ние сме част от тази държава“, казват от Сдружението във видеото, снимано по повод десетгодишнината на Бележник.
Запознайте се и с дейността на сдружение „Милосърдие за теб“, Варна – доставчик на социални услуги за деца, който осигурява комплексна подкрепа на деца на възраст от 4 до 15 години. Едва ли сте предполагали колко мащабна и разнообразна дейност в подкрепа на децата може да има една гражданска организация.
„Един от успехите за десетте години е създаването на механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането на деца от училище“, казват от Сдружението. „Малък напредък има в задържането на деца от маргинализирани групи, отчита се положителният ефект от социалните услуги в общността и влизането в сила на Законът за социалните услуги… За съжаление – не е достатъчно само законотворчество, а и реално приложение: Не е решен жилищният въпрос в ромската общност. Държавата не припознава като подкрепящи доставчиците с частно финансиране и в Закона за социалните услуги те не са равнопоставени с доставчиците с държавно финансиране…Създадохме прекрасен социален център в кв. Владислав Варненчик, който беше затворен по дискриминационни причини и не получихме подкрепа от местните власти. Това показва, че държавата разчита на сътрудничество с частните доставчици само на хартия. Ако преживяваме непрекъснати удари, няма надежда за по-добро бъдеще. Желаем качествена съвместна работа с всички структури на дължавно и общинско ниво“, казват от „Милосърдие за теб“.
Изключително важна и полезна е и дейността на „Радост за нашите деца“ и пекарна „Радост“ , които показват с видео една от рецептите за приобщаване и развитие на децата със специални образователни потребности. Мисията на Фондацията е осигуряване качество на живота за децата с увреждания и СОП чрез предоставяне на социални услуги, подпомагащи тяхната социална интеграция и професионална реализация. „Пекарна Радост съществува от три години – това нямаше да бъде възможно, ако не бяхме обединени в Мрежа за децата“, подчертават от Фондацията.
Клуб на нестопанските организации работят в областта на ранното детско развитие. „Периодът на ранното детство е от решаващо значение за правилното развитие на всяко дете. Това е времето, в което не само трупат знания, но и се формира техният характер, те се научават как да решават проблеми, как да взаимодействат с околните – това предопределя живота им в зряла възраст – дали ще имат работа, дали ще имат успешни семейства, как ще се грижат за собствените си деца, какво ще е тяхното място в нашето общество“, напомнят от организацията.
„Много деца от бедни маргинализирани общности в тези първи години нямат възможност да развиват своя потенциал. Те често не говорят български, нямат книги и играчки, отглеждани са от братя и сестри. За тях рисковете да отпаднат от образование са много по-големи. Програмите за ранно детско развитие дават шанс навреме да се компенсират тези дефицити. Всяко дете в България, особено от уязвимите групи, трябва да има достъп до тези програми. Те биха могли да бъдат техния шанс за равен старт в живота. Инвестициите в ранното детско развитие са най-важните за едно общество!“, казват от Клуба на нестопанските организации.
Сдружение Еквилибриум, Русе, също сподели своята оценка за грижата на държавата за децата през последните 10 години. „Вдъхновение, постоянство, постижения“ – с тези три думи от организацията описват накратко своята работя. Сдружението подкрепя деца и родители да откриват и да развиват своя личен потенциал, управлява тежки и рискови услуги, развива нови услуги за уязвими хора, специализирано е в ранното детско развитие и семейната подкрепа.
„През послединте 10 години въпреки трудностите, съпротивите, грешките и компромисите, големите домове за деца в България вече са миналото – остават само 4, които ще бъдат закрити до края на годината“, казва Галина Бисет от Еквилибриум. „Разочарованието ни е, че в България не се цени качеството на социалната работа и на услугите за най-уязвимите, не се използват научните разработки, изследвания и модели, разчита се на свръхрегулиране, което дава възможност да съществуват „кухи“ услуги, защото се използва административен, формален и количествен подход. Свръхрегулацията е пагубна за истинските доставчици на услуги, които са иновативни, търсещи, постоянно актуализиращи се. Надявам се, че новосъздадената Агенция за качеството на социалните услуги ще промени тази ситуация“, казват от Сдружението.
„Мечтая всяко дете да израстне в родното си семейство, заобиколено от любов и грижа – не е утопия, има начини държавните, обществените и гражданските ресурси да се обединят и да се насочат индивидуално и гъвкаво към всяко семейство със затруднения в отглеждането на децата си. Става въпрос за политически приоритети, но и за лични и професионални ценности и нагласи за работа, които се променят най-трудно.“
Във връзка с десетгодишнината на нашия мониторингов доклад „Бележник“ сдружение „Център за учене чрез преживяване“ също споделиха своя опит. Организацията популяризира методиката на ученето с преживяване – това е една ползотворна методика за работа с различни възрастови групи, казва Румяна Георгиева, председател на сдружението.
„За изминалите години чувстваме разочарование от държавните институции заради слабото развитие на неформалното учене в стандартното образование – има огромна нужда това да бъде променено…Измерването на постиженията на децата с тестове и стандартизирани форми не води до успехи….Нашата надежда е това да бъде променено и ученето чрез преживяване да стане един от основните методи за възпитаване и толериране на развитието на социално – емоционалното образование. Надяваме се да сме част от този път и тази положителна промяна.“
Български Хелзинкски комитет също изпратиха своето послание по повод десетото издание на „Бележник“.
„Децата следва да бъдат третирани равно, с уважение и достойнство. Правата на детето са човешки права…“, напомнят от организацията.
БХК поставя специален фокус върху защитата на правата на децата, настанени в различен тип институции….Преди 10 години организацията първа разкри и сигнализира за стотици смъртни случаи на деца в институции, които не са разследвани. Преди 5 години БХК, заедно с Мрежа за децата и Института за социални дейности, организира кампанията „Детство без решетки“, която доведе до създаването на проект за цялостна реформа в детското правосъдие. Постигната беше законова промяна за по-добра защита правата на непридружените деца-бежанци. Домовете за медико-социални грижи обаче все още съществуват, като в последните 6 години Министерството на здравеопазването не допуска наблюдателите на БХК да мониторират условията и спазването на правата на децата в тях, отбелязват от организацията. Тревожни са и сигналите, че Центровете за настаняване от семеен тип повтарят модела на старите институции. Реформата в детското правосъдие също отлежава в някое министерско чекмедже, казват от БХК.
„Оценката ни за работата на държавата за защита правата на децата в институции е среден 3. В десетата година на Бележника благодарим на всички организации, които работят за децата в България. Радваме се, че ни свързва Национална мрежа за децата, защото имаме още много работа“.
Сдружение „Инициатива за развитие – Кърджали решава“ участват в създаването и представянето на Бележник през всичките 10 години. „Бележникът е важен, защото показва на обществото какво се случва в държавата, как политиците изпълняват поетите ангажименти и какво е нивото на политиките за деца“, подчертава Росица Средкова от Сдружението.
„Въпреки че през 10-те години оценките не бяха високи, ние сме оптимисти, че можем да променим държавата, че можем да накараме политиците да работят с грижа, така че децата в България да живеят по-добре“.