На 8 септември отбелязваме Международния ден за ликвидиране на неграмотността. Дата е определена през 1966 г. с решение на 14-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).
Последните резултати от Програмата за международна оценка на учениците (PISA) — международно проучване за уменията на 15-годишните в областта на четенето, смятането и природо-математическите науки, сочат, че средно за Европа всеки пети ученик (или 20 % ) не умее да извлича информация и да анализира текст. Според заключенията, които се изготвят на всеки три години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от 2000 г. насам нивото на грамотност в Европа леко се е повишило. Още по-големи усилия обаче ще бъдат необходими, ако държавите от ЕС искат да постигнат целта си до 2020 г. делът на учениците, които имат проблеми с четенето, смятането и природо-математическите науки, да спадне под 15 %.
Почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език, показват данните на Европейската комисия при представянето на план за справяне с неграмотността в ЕС до 2020 г. Според изследването над 40% от българските ученици не могат да извършат елементарен анализ на кратък текст, като по този критерий сме в дъното на класацията в Европа.
Преждевременното напускане на училище се е увеличило от 11,8 % през 2011 г. (12.5 през 2012 г.) на 13,4 % през 2015 г., с което негативната за образованието тенденция не само се запазва, но и усилва. Според доклада на ЕК за България през 2011 г. почти една четвърт от ромските деца на възраст между 7 и 15 години остават извън образователната система като цяло.
В “Бележник 2017 – Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата” Национална мрежа за децата отправи и своите препоръки за решаване на проблема с отпадане от училище:
- Проблематиката, свързана с отпадането от училище и реинтеграцията на преждевременно напусналите ученици, да продължи да се разглежда като приоритетна вътре в образователната система и извън нея;
- Мерките да се базират на дългосрочни политики, а те да се изработват на базата на адекватна и навременна информация;
- Политиките и конкретните мерки за тяхното изпълнение да не се мислят само през призмата на образованието, а да адресират първопричините (социални, културно-специфични и икономически), които водят до отпадането от училище;
- Разработване и прилагане на гъвкав и работещ координационен механизъм с ясни роли и отговорности на различните заинтересовани страни по обхващане, задържане и реинтеграция в училище на децата и учениците.
Тази година правителството за първи път се ангажира с масирани междуинституционални мерки за връщане в училище на отпадналите деца. Повече от 11 000 експерти от различни области ще посещават всяко семейство на отпаднало от училище дете, за да се опитат да го върнат в клас. Справянето с неграмотността и отпадането от умилище беше обявено за приоритет на МОН.
Снимка: flickr.com
