Интервю на в. 24 часа със заместник-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова
– Г-жо Русинова, вече няколко месеца продължават протестите на родители срещу Националната стратегия за детето. Премиерът Бойко Борисов пък каза, че мрази лъжите, и нареди сутрин, обед и вечер да се разяснява, че няма такава. Има ли от какво да се притесняват родителите?
– Категорично мога да успокоя всички български родители, че няма каквато и да е причина да се съмняват, че някой може да си позволи да извежда деца от семействата. За нас е необясним този страх, независимо че многократно и категорично бе заявено от министерството, правителството и премиера, че такава стратегия не се предвижда. Ние не работим по такава стратегия в момента, нито копираме норвежки, шведски или какъвто и да е било модел. Законодателството, което влиза в сила от 1 януари 2020 г., е изцяло насочено към хората, които имат нужда от подкрепа, към реформиране на системата от социални услуги, така че всички специалисти от различните дневни центрове и домове да работят по-качествено, а средствата, които се отпускат от бюджета, да стигат по-лесно до хората и да има покритие в цялата страна.
-Едно от големите им притеснения е, че държавата иска да даде повече права на социалните работници, за да отнемат по-лесно деца от родителите им. Можете ли да ги успокоите?
– Социалните работници и сега не могат просто ей така да извеждат дете от семейството, а трябва да има причини. Това става със съдебно решение. Освен това всяка една мярка на закрила, когато едно дете е изведено от семейството и настанено в приемно семейство или в центъра за настаняване от семеен тип. подлежи на съдебен контрол. Тоест съдебната система е тази, която контролира системата на „Закрила на детето”. Абсолютно безпочвени са притесненията на семействата, че социалните работници могат да правят каквото си поискат. За нас е важно съществуващата система да бъде подкрепена и, ако е необходимо, да бъде реформирана, но това е професионален диалог, който водим с останалите колеги от ведомствата, с НПО-та и местните власти.
– Дайте пример как държавата помага на майки да не изоставят децата си и в какви случаи децата се извеждат от семейства?
– Най-честите причини за настаняването на дете в приемно семейство или център от семеен тип е, защото е загубило родителите си или е изоставено. За нас развитието на приемната грижа е много важно, защото 60% от децата, които трябва да бъдат настанени в такъв тип центрове, могат да бъдат настанени в приемни семейства. Много по-добре е, когато семейство се грижи за дете. Приемните семейства подлежат на обучения, на контрол от страна на нашите служби. Във всеки един момент, в който забележим, че едно приемно семейство не предоставя качествена услуга, нашите служби се намесват. Родители искаха да изоставят детенце почти на година, което е родено недоносено. След намеса на социалните работници отделите по закрила започват да работят и с родителите, които са насочени към специална услуга. Отпусната им е социална помощ, за да има електричество в жилището, да може да се направи малък ремонт. В рамките на по-малко от половин година детето отново е върнато в семейството. Другият случай, който бе изключително труден за нас, бе по сигнал на кмет. Оказа се, че 5 деца на възраст между 1 и 12 г. живеят почти без надзор от родителите си и на практика са изоставени. Едното е с увреждане, а семейството дори не се е обърнало към лекарска комисия, която да му издаде ТЕЛК. Така че след намеса на социалната закрила и кмета, децата са настанени в приемна грижа, издирени са родителите, започна работа с майката, а детето с увреждане първо мина през ТЕЛК, а после бе записано в дневен център за деца с увреждания. Бяха взети мерки останалите деца да бъдат записани в училище. Бяха отпуснати помощи, за да се направи малък ремонт и след седем месеца децата бяха върнати. През последните 2 г. работим доста активно и по една инициатива за единно обслужване. Така, ако родителите имат нужда от работа, колегите от Агенцията по заетостта им помагат на място. За мен е необяснимо защо някой подклажда тези протести и защо продължава всяването на паника у хората. Искам да уверя родителите, че нашата цел като министерство е да подкрепяме семействата, да осигуряваме грижа на най-нуждаещите се. Законът за закрила на детето цели да предотврати изоставянето, насилието и трафика над децата. Ако има пропуск в системата, ние трябва да бъдем алармирани, за да предприемем съответните действия.
– Приемната грижа у нас е по програма, как ще се развива и занапред?
– Тя стартира през 2015 г. Не трябва да гледаме на приемната грижа като алтернатива на семейството, а като на алтернатива на настаняване на детето в дом или в център. Приемната грижа е един изключително успешен модел, който през последните години дава възможност средно на около 2000 деца годишно да са известно време в приемно семейство. С новия Закон за со8циалните услуги се намалява и периодът за настаняване в социална услуга до 2 г. Трябва да подчертаем, че приемната грижа е временна мярка. Наскоро имахме изоставено дете във Великобритания и с помощта на посолството и нашите служби то бе върнато в България и се настани в приемно семейство. Това е една услуга, която заедно с общините ще продължим да развиваме през Закона за социалните услуги. Приемната грижа не е само работа. Тя трябва да се върши от хора, които са подготвени, които имат желание да се занимават с деца. Наблюденията ни са, че децата се развиват много по-добре, ако са настанени в приемни семейства, а не в центрове. Независимо къде е настанено едно дете, то се подкрепя и подготвя дори за най-дребните предизвикателства, с които ще се сблъска – как да си пусне пералня, да си приготви храна.
– От 1 септември личната помощ вече ще се предоставя по нов ред. Омбудсманът Мая Манолова предупреди, че Законът за личната помощ не се познава и не се разяснява достатъчно от социалните работници. Има ли риск хората да останат без личен асистент?
– Законът за личната помощ влиза в сила от 1 септември. Бих искала да успокоя хората, които ползват лични асистенти, че държавата е дала възможност да бъдат обезпечавани с комбинация от мерки. В последните няколко месеца колегите от АСП активно започнаха кампания за информиране на хората, които могат да ползват личната помощ. До края на годината продължихме споразуменията с общините, които и досега ползват лични асистенти, но не могат да се възползват от Закона за лична помощ, защото не са с увреждания. Лични асистенти се ползват от много възрастни хора, от самотно живеещи, така че те ще продължават да имат подкрепа. Хората с увреждания, които са минали през индивидуална оценка, ще имат лична помощ. Разбра се, като при всеки един закон трябва да мине определен период от прилагането му, за да правим оценки. Не бих искала да алармираме за проблеми, преди те да са се случили, когато на практика законът не е влязъл в сила.
– Започна подготовката за третия програмен период по ОП „Развитие на човешките ресурси”. Какъв ще е фокусът на програмата през 2021-2027 г.?
– В момента имаме сериозни постъпки в преговорния процес. Очакванията са, че ресурсът ще бъде увеличен със 70%, или малко над 4 млрд. лв. Няколко са важните приоритети, които сме си поставили. На първо място – да продължим с Европейския социален фонд да подкрепяме младежите, като 10% от тези средства ще бъдат за тях. Първо, тези, които са отпаднали, трябва да бъдат върнати в образователната система. А завършилите образование бързо да бъдат интегрирани на пазара на труда. Имаме опит с Младежката гаранция, но трябва да продължим да работим с най-тежката част – младежите, които са изпаднали от образователната система и не са мотивирани. Ще продължим и темата за социалното включване, а 25% от средствата ще са за подкрепа. Двойно повече пари ще има и за програмата за подкрепа на най-нуждаещите се – социалните трапезарии, пакетите с храни, които в момента се предоставят на близо 230 хил. човека всяка година. Имаме намерение да ги преформулираме, така че по-лесно и по-бързо да стигат до хората, но и подкрепата да не е само хранителни продукти, а и други стоки от първа необходимост. Основният акцент или 50% от инвестициите ще бъде заделен за знанията и уменията на хората. В момента почти няма работодател, които да не се оплаква от липсата на хора и подготвени кадри.
– Проучване на Агенцията по заетостта пък показа, че само през следващата година ще са нужни 370 хил. човека. Къде може да се търси резерв?
– Това е проблем не само у нас, а в цяла Европа. Дългият път са инвестициите в образованието, а правителството е поело ангажимент за тях. За нас е важно да осигуряваме възможност за обучение и квалификация на младите хора, след като завършат образованието си. Надявам се бързо да стартира мащабната програма за цифрови умения. Около 70 мл н. европейци все още не разполагат с адекватни умения за писане и четене, в България този процент, разбира се, е доста по-нисък, но въпреки това ние имаме намерение да стартираме мащабни обучения по цифрови умения. За нас те имат няколко измерения първо почти всеки работещ човек има нужда от дигитална компетенция, дори ниско квалифицираните работници, които работят в магазин, склад или логистична фирма, се налага да работят с някаква техника. Може би 80% от длъжностите ще изискват още по-високо ниво на цифрови умения. Наблюдаваме и необходимостта от дигитални и цифрови умения в хора, които много скоро могат да се окажат социално изключени заради това, че нямат цифрови умения. Това са възрастните хора, голяма част от хората, които получават подкрепа, децата, които са настанени в центрове, самотни хора и тези в предпенсионна възраст. Трябва да планираме мащабни обучения, така че те да могат в ежедневието си да ползват интернет или различните услуги, които държавата предоставя. Почти убедена съм, че данъчна декларация ще се подава само по електронен път, а нашата задача е да подготвим хората да могат да се справят с това. Предстои да бъде направен допълнителен анализ как ще продължим да развиваме темата за микрокредитирането и предприемаческите умения. Правим и кариерни форуми в чужбина, следващият е на 5 октомври в Хага. Така младите хора могат да добият реална представа за икономическото развитие на страната, да се срещнат с работодатели и да получат от първа ръка информация за професионална реализация.
– Кога стартира новата услугата за самотните възрастни хора – „Патронажна грижа”?
– Това е много важна и иновативна програма, която надгражда домашните асистенти. Голяма част от хората с увреждания, особено възрастните, които не могат сами да се обслужват в малките населени места, имат нужда от комбинирана подкрепа, не само от социални помощници и личен асистент, а и от това медицинско лице или болногледач да ги посещава редовно. Защото често в малките населени места дори няма транспорт до големите градове и възрастните не могат да стигнат до джипито си. Програмата стартира в началото на тази година и вече можем да се похвалим, че 126 са сключените договори с общините. Над 13 хил. човека ще получат ежедневно до 2 часа на ден медицинска подкрепа. Надявам се програмата да бъде успешна и да продължим да я надграждаме и да я развиваме през следващите години, защото България е страна със застаряващо население. За нас грижата за възрастните хора не е свързана само с паричната подкрепа. Тя много често е недостатъчна. По-важно е да осигурим много услуги в дома, за да избегнем настаняването в домове на възрастните хора. След като минат местните избори, ще отправим отново покана към общините за кандидатстване за недоговорения ресурс. С този проект ще видим първото прилагане на новия Закон за социалните услуги.
– До 2035 г. е планирано да се закрият всички психиатрии, но какво ще стане с хората и каква ще бъде грижата за тях?
– За нас изпълнението на Националната стратегия за дългосрочна грижа също е приоритет. До 2035 г. ще затворим всички домове за хора с психични разстройства. Започнахме работа с първите 10, които са в най-тежко състояние, защото целта ни е не само битово да реформираме всички тези услуги, но и да създадем изцяло нова услуга. Тази тема ще бъде приоритетна и в следващия програмен период, защото министерството започва работа и по подготовката и по следващия пакет с мерки на Европейския социален фонд. Надявам се да договорим 25% от средствата, които ще отиват в изпълнение на ангажиментите ни към дългосрочната грижа за възрастните хора. Една от болезнените теми за нас е, че домовете за възрастните хора не са достатъчни. Надявам се да разработим добри планове, които да включват не само обучение и издръжка на персонала, но и модернизиране и изграждане на центрове и домове.
Източник: в. 24 часа, автор Цветелина Стефанова
Снимка: pixabay.com
