В последните години България остава сравнително по-слабо засегната от миграционния натиск в сравнение с други държави в Европейския съюз, въпреки че броят на хората, потърсили убежище, нараства значително след 2021 г. Едва 1,6% от молбите за закрила в ЕС се подават у нас. Въпреки това делът на прекратените производства е много висок – между 50% и 75% от всички заявления, което многократно надхвърля броя на случаите, завършили с предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец.
Това показват резултатите от първия етап на проекта „Изследване на социалните нагласи към бежанци и търсещи закрила: българският модел“, който включва кабинетно проучване, медиен анализ (обхващащ периода февруари 2022 – април 2024) и качествено проучване чрез фокус групи и дълбочинни интервюта (проведени в периода октомври – ноември 2024). Целта е да бъде показана както актуалната ситуация на бежанците и търсещите закрила в България през последните 10 години, така и да се отразят мненията на експертите, представителите на държавните институции, работещите директно с бежанци, както и самите бежанци и търсещите закрила, включително деца.
Особено тревожно е положението на непридружените деца – през 2024 г. всяко трето дете, потърсило закрила, е без родител или настойник. Под 5% от тези деца реално попадат в системата за закрила и биват третирани като деца в риск, а голяма част изчезват от статистиката и вниманието на институциите. България е на трето място в ЕС по дял на непридружени деца от всички бежанци.
Изследването показва и сериозни дефицити в събирането на данни – липсват детайлни профили на пристигащите, включително образователен статус и професионален опит, което затруднява адекватното планиране на интеграцията и възможностите за включване на пазара на труда.
Работещите в институциите споделят, че усещат помощта за бежанците като допълнително натоварване за вече претоварените системи – социална подкрепа, образование и здравеопазване, особено в граничните региони. Според експертите са необходими системни промени, по-добра координация между институциите и инвестиции в професионалисти.
Проучването разкрива също голяма роля на медиите за формирането на обществените нагласи. Докато украинските бежанци често са представяни в позитивен контекст, хората от Близкия изток и Африка са обект на негативни внушения, свързани със сигурността и културните различия. Установено е масирано разпространяване на дезинформация и целенасочени трол атаки, особено в социалните мрежи, насочени към внушаване на страх и противопоставяне.
Вижте пълните данни и препоръки, част от изследването ТУК.
В тази среда Националната мрежа за децата (НМД) се включи активно в проекта „Изследване на социалните нагласи към бежанци и търсещи закрила: българският модел“, реализиран съвместно с Катедра „Икономическа социология“ в УНСС и финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.
Екипът на НМД проведе 10 дълбочинни интервюта и 15 фокус групи с представители на институции, неправителствени организации и самите бежанци, включително възрастни и деца със статут на временна закрила. Срещите се състояха в София, Пловдив, Варна, Русе и Стара Загора, с домакинството и съдействието на партньорски организации като Хуманитарен център „Втори дом“, Фондация „Мисия Криле“, СНЦ „Център Динамика“, Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Асоциация „Енерджи“ и Фондация „Докова и Доков за бъдеще“.
Благодарение на широкия обхват на теренната работа бяха отчетени различните гледни точки – на местната власт, институциите, гражданския сектор и самите чужденци. Резултатите ще подпомогнат разработването на дългосрочни политики за закрила и интеграция на бежанците, включително прилагането на новия миграционен пакт на ЕС с особен акцент върху най-уязвимите групи – непридружените деца.
НМД е част от друг проект за подкрепа на прилагането на европейските политики за убежище, миграция и интеграция чрез подобряване на уменията, механизмите за подкрепа и видимостта на законните представители и професионалистите, които се грижат за непридружени и разделени деца, особено тези с увреждания или изоставане в развитието – “GUIDE: Подкрепа за законни представители на непридружени деца”.
Основните цели на проекта включват развиване на компетенции и ресурси за законните представители за предоставяне на услуги, базирани на права, разбиране на националните системи за предоставяне на услуги и предлагане на цялостна грижа за деца. Той се стреми да създаде стабилни мрежи за подкрепа и да улесни обмена на най-добри практики за смекчаване на “прегарянето” сред законните представители. Инициативата има за цел още и да укрепи националните системи за настойничество и да насърчи споделянето на знания между властите, доставчиците на услуги, международните организации и законните представители. Повишаването на видимостта на ролите на законните представители и предизвикателствата, пред които са изправени законните представители, също е ключова цел.
GUIDE е насочен към законни представители на непридружени и разделени деца, включително такива с увреждания или в риск от изоставане в развитието, от различни националности, включително украински деца. Проектът се фокусира върху професионалистите, които подкрепят тези законни представители, като и върху законни представители-доброволци, социални работници, служители на приемни центрове, експерти от НПО сектора и органи за закрила на детето.