Минаха повече от десет години, откакто българските училища се върнаха към ученическите униформи. Носенето им, особено до четвърти клас, се превърна в част от вътрешния правилник на редица от учебните заведения, а самата практика като цяло се приема без силни съпротиви и от самите родители. Носенето на униформа има безспорни предимства да създава усещането за принадлежност към общността на училището, елиминира конкуренцията между децата на ниво външен вид и кой с колко скъпи дрехи е и, не на последно място, отпада сутрешното главоболие “а днес с кои дрехи”.
На всички аргументи “за” винаги има и “против”, но за целта училищните ръководства и настоятелствата имат свободата да обсъдят и заедно с родителите да решат искат ли униформи за училището си или не. Въпросът е защо една принципно добра и взета с консенсус идея на втора стъпка се превръща за редица родители в задача с горчив привкус.
Причината за това е, че обществените поръчки и изборът на фирма производител за облеклата се извършват от училищните ръководства, но от там натакът целият процес в огромната част от случаите е оставен между доставчика и самите родители. Така крайният потребител на униформите – родители и ученици – нямат адекватен механизъм за рекламация на закупения продукт при твърде висока цена, ненавременна доставка, некачествена изработка, сгрешени размери на дрехите и редица други, нито алтернатива за изработка в друга фирма.
Във връзка със зачестили сигнали за нередности при доставката на училищни униформи, Национална мрежа за децата отправи официално запитване към МОН за това как е обезпечено прозрачното провеждане на конкурси за избор на производители, какви процедури гарантират недопускането на корупционни практики и качеството и достъпната цена на униформите, как се гарантира правото на достъп до образование на учениците при невъзможност семейството да закупи униформа и планират ли се промени в нормативната уредба, така че тя да гарантира прозрачност и достъпност до униформи за всички ученици, в чиито училища такива се изискват.
Ето най-честите казуси, с които родителите се сблъскват
- Липса на ясна комуникация от фирмите към родителите за датата на готовата продукция.
- Несъвпадащи размери между частите от униформата или напълно сгрешени размери спрямо поръчката.
- Ниско качество на изработка и ниско качество на платовете, включително пускане на багрила при пране и избледняване на цветовете.
- Грубо отношение от страна на фирмите в комуникацията, видимо заради това, че те са единствения и предефиниран възможен избор за родителите.
- Високи цени за крайното качество на продукта, а понякога и изключително скъпи цени спрямо дори висок клас марки дрехи.
- Използване на посредник от фирмата-производител до родителите, което още повече оскъпява крайната цена.
- Чакане с часове на опашки за готови униформи и/или закъснение в сроковете на доставяне на готовите униформи след началото на учебната година.
- Без право на връщане на стоката, без право на рекламация.
На практика семействата с ученици остават с усещането за разпределение на поръчките между фирми и училища без ясни правила, зона за корупция без принципите на нормалната конкуренция, удобен начин за висока печалба срещу занижено качество, липса на контрол върху крайния продукт и пълна липса на защита при неудовлетвореност от него.
В отговора на Министерството на образованието намираме указания само за един от адресираните към ведомството въпроси и те касаят достъп до униформи, изискуеми от правилника на училището, при семейства, които не могат да си позволят сумата за дрехите от одобрената за доставчик фирма. Отговорът гласи:
“….В Министерството на образованието и науката не са постъпвали сигнаи за наложени санкции на ученици за явяване на ученик без униформено облекло. По данни на регионалните управления на образованието по сигнали за недопускане в училище на ученици без униформено облекло са извършвани проверки, като случаите са разрешавани през механизми за финансово подпомагане на семействата за закупуване на ученическа униформа на детето им – чрез дарение или чрез предоставените от държавата средства, например еднократни стипенции за учениците от гимназиалните етапи или еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семейства, чиито деца са записани в 1, 2, 3, 4, 5 и 8 клас, съгласно Закона за семейните помощи и Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г….”
Пълният отговор от МОН вижте в приложения файл тук, като в него няма упоменато нищо за това имат ли училищата ясни правила при избора на доставчик, кой контролира дали те се спазват, кой отговаря за процеса от поръчка и заплащане до доставка на готова продукция и има ли регулации, които защитават семействата с ученици като потребители. Така решение на проблемите, които родителите адресират, реално няма.
Какво според нас трябва да се направи от тук нататък
Участието на родителските настоятелства и обществените съвети към училищата в процеса по избор на най-добрия доставчик за униформите трябва да бъде ефективно, а не само на думи.
Необходимо е разписването на ясни правила на какви критерии за цена и качество трябва да отговаря продукцията на изпълнителите, а процедурите по разглеждане на оферти и финален избор на фирми да бъде прозрачен.
Трябва ясен критерии за ценообразуването – как се определя максималната стойност на униформа – спрямо средна заплата, инфлация или други критерии.
Училищата могат да разработят различни и достъпни като бюджет варианти. Пример за такъв може да е разрешението към определен цвят дреха, закупена от родителите, да бъде пришивана само емблемата на училището, без да е необходимо закупуване на цялата униформа и всичките й елементи.
Училищата да останат контролиращо звено по доставката на униформите и след одобряване на конкретен изпълнител, като упражняват контрол върху качеството и спазване на сроковете за изпълнение.
