През последните дни много се говори за съдебното решение, според което стипендиите за ученици, които имат затруднен достъп до образование, са дискриминация спрямо останалите деца. Въпреки позицията на Комисията за защита от дискриминация, инициативата за отнемане на стипендиите на децата от ромската общност продължи, докато не се стигна до решението на ВАС. Дискриминация ли е всъщност подкрепата на деца, които са в неравно положение спрямо останалите?
Какво представлява проектът
През 2016 г. Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ) стартира проект „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средно образование“, финансиран от Ромски образователен фонд и Министерство на образованието и науката. Целта на проекта е да се подобрят образователните резултати на учениците от ромски произход, да се намалят отсъствията им от училище, да се намали броят на отпадащите от образователната система деца, да се съдейства за успешното им завършване на средно образование и да се мотивират да продължат във висши учебни училища. Проектът е по модел – действащ и успешно прилаган, в Македония, Сърбия и Словакия.
Два са основните компоненти на програмата: Предоставяне на стипендии на ромски ученици – размерът за първата година е левовата равностойност на 30 евро. Стипендиите се отпускат от началото на всяка учебна година и се изплащат месечно за периода на учебните месеци. Пари получават 700 ученици от ромски произход от гимназиалната степен на образование. Втората година размерът на стипендиите е диференциран според успеха, мотивацията и социалния статус на децата.
Вторият компонент е осигуряване на менторство и тюторство на избраните ученици. Работата на менторите се осъществява в училищата, в които учат децата, и онлайн. След всеки учебен срок учениците и менторите дават обратна връзка за резултатите и успехите си. По проекта работят ментори, които са с педагогическо образоване и подпомагат учениците по различни предмети, в личностното им израстване, професионално ориентиране и подобряване на учебните резултати. Учениците кандидатстват за стипендиите с удостоверение, че са записани за редовни ученици, декларация за успех и доходи на родителите и мотивационно писмо, в което описват защо кандидатстват, какви потребности ще покрият с парите, за какво ще допринесе добрият им успех за бъдещето им развитие, за какво ще послужи дипломата им от средното образование и как това ще се отрази на семейството, участват ли в някакви извънучилищни дейности, доброволчество, по проекти на неправителствени организации, а също и по кои предмети имат потребност от допълнителни занимания.
Учениците получават парите само при доказан напредък в успеха и поведението в училище и в това отношение са въведени строги правила за избягване на злоупотреби от страна на родителите. Учителите контролират посещаемостта и резултатите на учениците и представят редовен отчет за всяко дете, участващо в програмата.
Насърчаването и подпомагането на деца – обичайна практика на държавата и гражданския сектор
Всъщност, тези стипендии по нищо не се различават от всички социални мерки, които се прилагат у нас. Социалните помощи и социалната подкрепа се насочва там, където има нужда, за да се компенсира неравенството – това е принципът на социалното подпомагане. На същата база бихме могли да оспорваме всяка финансова помощ, отпусната на определена категория хора в затруднение или риск. МОН от години прави опити да стимулира и мотивира децата от ромската общност да посещават училище и да имат по-високи резултати. Стипендиите и средствата за ментори далеч не са единствената инвестиция на Министерството – в момента се изпълнява например програма „Мотивирани учители“, която осигурява по-високо възнаграждение за преподаватели, които изберат да работят в региони и училища с проблеми и те са предимно с ромски ученици.
„Една неправителствена организация – Ромски образователен фонд, е избрала да развива мерки за децата от ромския етнос – да бъдат насърчавани да подобряват своите достижения и образователни умения. Избрала е да предоставя стипендии съгласно конкретен регламент. Така, както други фондове насърчават развиване на определени таланти или спортни умения, трети подпомагат жените, четвърти – асистирана репродукция, пети….все фондове за развиване на конкретни групи хора, области, географски и икономически райони. Основната цел на Ромски образователен фонд е да спомага за заличаването на огромната разлика в образованието. А обществото заклейми този опит като дискриминационна практика и ВАС го потвърди! Същото това общество, което се възмущава ежедневно от това, че ромите не учат и не искат да учат, и което не пуска децата си на училища, ако в класа има циганчета“, коментира Мариана Писарска от Национална мрежа за децата.
Дискриминация ли е това?
Стипендията за ромите не е дискриминация, а изравнителна мярка, казва председателят на „Амалипе“ Деян Колев. Законът за защита от дискриминация посочва, че изравнителните мерки не са дискриминация до момента, в който бъде преодоляна съответната диспропорция. В случая е очевидна огромна диспропорция – 9,5% роми средношколци срещу 78% българи. Имаме един сериозен дисбаланс, който няма как да бъде преодолян от само себе си, а са необходими допълнителни усилия. Тези усилия ще са в интерес на цялото общество, коментира Деян Колев.
По думите му проектът е лошо комуникиран – изискването за успех 3,50 е абсолютният минимум и тъй като само 5% от ромските деца могат да взимат такава стипендия, успехът на участниците в проекта е по-висок. Освен това по тази програма получаването на стипендии от отсъстващи ученици е на практика невъзможно.
Ние изпълняваме подобна програма от 2011 г. с 200 средношколци, разказва Деян Колев. За 5 години имаме само двама отпаднали от нея. Миналата година 16 завършиха 12 клас. Успехът им от матурите беше над средния за страната. Това показва, че с минимални усилия, с минимални инвестиции, тези деца могат да покажат силен успех.
Защо е необходима специална помощ за децата от ромски произход?
България е първа по неграмотност в ЕС. По данни на МОН вече над половината от децата в 1-3 клас не са с майчин език български и срещат проблеми при усвояването му. 38% от учениците у нас не завършват започнатото си образование, а много изобщо не са учили.
Много родители поставят въпроса, защо тези стипендии са само за ромски деца, с какви специфични проблеми се сблъскват ромските ученици? Освен проблемите на всички деца, те имат и допълнителни, свързани не само с бедността. Нея я има навсякъде, макар сред ромите да е по-тежка. Но ромските деца често не получават необходимата подкрепа от семейството – просто защото част от родителите нямат капацитет да окажат такава. Също така все още има запазени патриархални практики като ранните бракове.
Друго обвинение срещу стипендиите е, че не са насочени където трябва, защото децата отпадат още в малките класове, а стипендиите са за гимназисти. Това, обаче, не е така. Проблемът с отпадането до 8 клас намаля чувствително, коментира Деян Колев. В момента отпадането в средно образование е много по-голямо, отколкото в начално и основно.
Да вземеш не е решение
Стипендиите, обаче, сами по себе си не могат да решат проблема – те трябва да бъдат придружени от комплексни мерки, насочени към деца от уязвими групи, които са възпрепятствани да ходят на училище по различни причини.
Факт е, че системата може да работи по-добре, но да вземеш средства, отпуснати на деца в риск, не е добро решение. Доброто решение е да се оптимизира всяка помощ – и финансова, и ресурсна, да се съчетае с комплексни мерки и да се насочи правилно.
А наказателно отнемане на средства вече имаме – в момента за отсъствия със спиране на помощите се наказват много деца и техните родители, предимно от ромски произход. Тази наказателна мярка допълнително усложнява ситуацията на децата в риск и така порочният кръг се затваря.
Според Боян Захариев от Отворено общество, обхватът на това, иначе добре замислено и контролирано, начинание, трябва да бъде разширен и да обхване всички застрашени от отпадане ученици в българските училища. Делът им е рекордно висок в Европа. Дори официалната статистика отчита, че поне 11% от тях не стигат до задължителното образователно равнище. „Маргинализацията вследствие на обедняването и социалното изключване в България е феномен не само в ромските квартали. Нейни жертви има сред младите поколения на всички етноси, чиято пригодност за интеграция и успех в обществото е била проиграна още в най-ранните им години“, мотивира се изследователят от „Отворено общество“.
Трябва да има комплексна подкрепа за всички деца, индивидуална, според нуждите – това е позицията на Национална мрежа за децата. Някои деца имат нужда от допълнителни занимания, други – от подкрепа за развитие на таланти, трети от ментор, а някои имат нужда от помощ за чисто физическото си оцеляване.
Сегрегацията и маргинализацията – голямата опасност за обществото ни
Помните ли случая с „не записваме деца от ромски етнос“ – информация от фейсбук страницата на Девето основно училище „Пейо Яворов“ в Благоевград? Кой взима мерки срещу проблема на вторичната сегрегация на училищата – цъкаща бомба в обществото ни?
Протестите срещу стипендиите за ромски ученици отново напомниха за един от най-острите проблеми на България – тоталната маргинализация на ромския етнос.
Социалното и трудовото изключване на ромите нанася сериозни щети на икономиките и допринася за задълбочаването на неравенството и социалните напрежения, категорични са експертите на Световната банка. Безспорно най-силно засегнати от ромската маргинализация са България и Румъния, в които делът на това малцинство е и най-голям.
Лошите показатели в международното изследване PISA за знанията на 15-годишните ученици в България в немалка степен са такива и заради качеството на обучение в сегрегираните ромски училища в страната. „Проблемът на ромските ученици е, че те не могат да избират нито семейството, в което растат, нито съучениците си в училище. За децата от гетата и ромските махали родителите и средата, в която учат и се възпитават, е неизбежна съдба, която най-често е несправедлива към тяхното бъдеще. Децата нямат контрол над нея“, изтъква Боян Захариев.
Парите за образование не са разход, а инвестиция
Общоизвестен факт е, че нивото на образование има пряка връзка със заетостта. Колкото по – високо е нивото на образование, толкова по – ниски са нивата на безработица, а нивото на образование сред ромите е много по – ниско от средното за ЕС.
Според доклада на Световната банка от тази година, който е прогноза за 30-годишното развитие на България, понастоящем около 30% от стъпващите на пазара на труда са от ромски произход.
Заради силното застаряване и смаляване на българското общество, делът на навлизащите в активна възраст роми вече съставлява една пета от младежкия трудов ресурс за икономиката на страната. А ромите са въвлечени в един порочен кръг на бедност и необразованост, което е мрачна прогноза за бъдещия им потенциал на работна сила. Затова тези стипендии са една малка, наистина съвсем малка стъпка за стимулиране и мотивиране да учат и съответно да се развиват като граждани. Те са в полза на обществото, а не дискриминация.
Източници: DW, Амалипе, offnews, integrobg.org
Снимка: pixabay.com
