Отношението ни към развитието на мозъка на детето започва не след раждането, а още по време на бременността. Значение има още храненето през първия триместър, когато се формират нервни клетки. През второто тримесечие основно значение има формирането на сетивните органи, а през третия триместър – започва развитие на основните способности на мозъка.
След раждането от първостепенно значение е осигуряването не само на достатъчно мазнини в менюто, но и подходящият им подбор. Ако възрастните имат нужда от приблизително 20-25% мазнини в калорийния прием на ден, то бебетата и малките деца се нуждат от 40-50%.
Важно е да се отбележи, че около 60% от развиващия се мозък се състои от мазнини.
При раждането мозъкът е със средно тегло около 400 грама, докато около 3-годишна възраст тази стойност достига до 1200. При възрастен теглото на мозъка е около 1400, което означава, че нарастването през първте три години е с 800 грама, което е огромен скок. Тези факти обясняват и изключителната нужда през този период от включването на мазнини в менюто, като с най-голямо значение е DHA или омега-3. Друга важна мазнина е арахидоновата или омега-6.
През първата година има значителен скок в функционалното развитие на мозъка – адаптацията и развиването на сетивата, оформяне на речта. На 3 месеца бебето показва скок в паметта, като реагира при познато лице, например, което означава че е запечатало основни лицеви характеристики и хората около него му изглеждат познати.
Мазнините имат отношение и за достатъчното усвояване на мастноразтворимите витамини – А, Д, Е, К. Освен това за синтеза на хормони, изграждането на клетъчната мембрана и други.
Незаменимите мастни киселини са омега-3 и омега-6. Наричат се така, защото не се произвеждат в тялото, а се набавят от храната. Те са важни за развитието на мозъка и имунната система на детето. Омега-3 мастни киселини се съдържат в океанската риба най-вече, но освен това в някои семена като чия, в яйцата, в ореховото масло. Омега-6 се съдържат в повечето растителни масла и лененото семе. Важно е приема на есенциални мастни киселини да е в правилно съотношение 1:3, които съответстват на омега-3:омега-6.
По-голямото съотношение в полза на омега-6 води до повишени възпалителни процеси в тялото. Затова е важно ако на децата няма възможност да им бъдат осигурени тези мазнини с храната, то да бъдат набавяни чрез суплементация – добавки.
Други хранителни вещества, подпомагащи развитието на нервната система:
Яйцата и по-конкретно жълтъжите са богати на холин, който е важен за развитието на паметта и способността за учене. Холинът не само „помага“ на мозъка да обработва и съхранява спомени, но също така има отношение към синтеза на ацетилхолин – невротрансмитер, който предава сигнали в мозъка, свързани с настроението, контрола на мускулите и други.
Авокадото съдържа високи нива на олеинова киселина, която има отношение към синтеза на миелин – представляващ защитна обвивка, която предпазва нервите и осигурява бързо и ефективно протичане на нервните сигнали.
Антиоксидантите също не бива да бъдат подценявани. Чрез тях мозъчната тъкан се предпазва от увреждания, следствие на действието на радикалите. В големи количества могат да бъдат намерени в плодовете и зеленчуците, но тъй като през първата година се препоръчва те да преминават термична обработка – най-подходящи са бананът и авокадото, при които такава обработка не се налага.
Лутеинът служи като основен каротиноид в мозъка, свързан с паметта, сензорните умения и ученето. Той оказва значителни невропротективните ефекти.
Други хранителни елемeнти с важно значение са цинкът и витамин В6. Не на последно място е важно да бъдат споменати и пробиотиците, тъй като здравето на червата има пряко отношение към здравето на централаната нервна система.
Референции:
1. Early Nutrition Project;
2. Sydne J Newberry et al., Omega-3 Fatty Acids and Maternal and Child Health: An Updated Systematic Review, 2016;
3. W. Sears, M. Sears; The Baby Book.
Източник: puls.bg
Снимка: pixabay.com
