Дванайсетокласниците могат да подават заявления за допускане до държавни зрелостни изпити от 6 до 21 февруари. Тази година задължителните матурите са съответно: по български език и литература – на 19 май 2023г. от 8.30 часа, и по профилиращ предмет – на 23 май 2023г. от 8.30 часа. Има и две допълнителни матури по желание. Те ще се проведат между 26 май и 31 май.
От миналата година има промени при матурите. Те вече се полагат на две нива – общообразователно и профилиращо в зависимост как е изучаван даден предмет. Първата задължителна матура по български език и литература се полага от всички на общообразователно ниво. Втората задължителна матура вече е по профилиращ предмет, изучаван в 11. и 12. клас.
Освен познатите досега предмети, физика, химия, биология, математика и т.н., профилиращите предмети, по които може да се полага матура, бяха разширени с информатика, информационни технологии, предприемачество, музика и изобразително изкуство.
Преди дни депутатите приеха промяна в Закона за училищното образование, според която, ако ученик не е учил даден предмет, например математика, като профилиращ в 11. и 12. клас, то той все пак ще може да положи този предмет на нивото на профилиращ предмет, а не на по-ниското ниво на общообразователен като допълнителна трета или четвърта матура. Така се облекчава кандидатстването в чужбина, защото тежестта на общообразователната матура в балообразуването е по-малка.
Друга промяна от миналата година е, че на матурите тройка се пише вече не за 23, а за 30 точки. Промените в матурите се наложиха, тъй като миналата година първият випуск по новия Закон за училищното образование стана в 12. клас. А основа на този закон е профилираното обучение в 11. и 12. клас.
Оценките от държавните зрелостни изпити (ДЗИ) ще имат тежест при приема на кандидат-студенти в 48 висши училища за академичната 2023/2024 гoдина.
В повечето от тях бъдещите висшисти ще могат да избират дали в бала им да влезе оценката от приемния изпит или тази от матурата. Това показва информацията, предоставена на Министерството на образованието и науката (МОН) от 51 висши училища в България.
Само в три от тях оценки от държавни зрелостни изпити няма да се включват във формиране на бала. Това са Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), Театралният колеж „Любен Гройс“ в София и Американският университет в Благоевград. Така е и при една част от специалностите в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, но при други държавният зрелостен изпит по професионална квалификация, положен в музикално училище, ще се признава и за приемен.
В четири висши училища няма да се провеждат кандидат-студентски изпити и приемът в тях ще става само с оценки от матура и дипломата за средно образование. Това са Националната спортна академия „Васил Левски“, Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ в София, Европейският политехнически университет в Перник и Висшето училище по застраховане и финанси в столицата.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще признава оценките от държавен зрелостен изпит като конкурсни за кандидатстване в 118 от общо 120 бакалавърски програми. В някои от висшите училища в бала ще влизат оценките и от приемните изпити, и от ДЗИ. Така е в медицинските университети, където още от миналата учебна година, освен резултатите от приемните изпити по биология и химия, в балообразуването се включва и оценката от матурата по български език и литература.
Пълната информация за приема, постъпила от университетите до МОН до момента, можете да видите ТУК.
Източници: МОН, БНТ
Снимка: pixabay.com
