Правителството прие бюджета на страната за следващата година. Основните приоритети за догодина са образование, здравеопазване, отбрана.
Образование
Средствата за образование, планирани в държавния бюджет за 2020 г., са 610 млн. лв. повече спрямо 2019 г. Ръстът е безпрецедентен. 520 млн. от тях са от държавния бюджет, където са планирани 90 млн. повече за сметка на средствата от европейските структурни фондове, тъй като догодина се очаква да има по-голямо усвояване, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който присъства на представяне на резултатите от проучване от Асоциация „Родители“. Той обясни още, че ще бъде увеличен бюджетът на съществуващите национални програми, те ще бъдат надградени и ще бъдат създадени нови.
„Най-голяма като ресурс е политиката за увеличение на възнагражденията. Идеята е да има мотивирани учители, да мотивираме повече добри ученици да се включат в педагогичекото образование и професия в бъдеще. 360 млн. е ръстът за възнагражденията на учителите. За четиригодишен период ще бъдат предоставени 1 380 000 000 лв. повече спрямо 2017 г. за достигане на двойното увеличение на заплатите. Минималната заплата догодина за младши учител и учител вероятно ще бъде 1080-1085 лв. Ръстът на възнагражденията ще бъде минимум 17-18%”, посочи министърът и увери, че са предвидени средства за увеличение на заплатите и на непедагогическия персонал с 10% .
Има близо 50 млн. ръст на средствата за държавните висши училища като от бюджета те са около 41 млн. лв., а близо 10 млн. лв. са за национални програми в системата на висшето образование, които ще имат за цел да стимулират висшите училища да изпълняват определени политики, каза още Вълчев.
Провокирането на интерес към учене пък ще е един от приоритетите на МОН догодина. „Ще се опитаме да направим това с 20-те млн. лв., които имаме за обновяване на кабинети. Към тях ще прибавим и 4 млн. лв. които са условно нарочени за насърчаване на иновациите“, обясни образователният министър. Тези средства ще бъдат използвани както за закупуване на нова техника и мебели, така и за модернизация, свързана с иновации с процеса на учене.
Акцент в бюджет 2020-а е и стимулирането на професионалното образование. Догодина ще бъдат увеличени стипендиите на учениците, които се обучават в защитени специалности или такива с очакван недостиг, както и на тези в дуално обучение. Правото на транспорт на учениците също ще бъде разширено с 4-те млн. лв. увеличение. Вместо до най-близкото училище, пътуващите гимназисти ще могат да изберат друго, ако се обучават в специалности с бъдещ недостиг на пазара на труда.
Социална сфера
В социалната сфера са предвидени по-големи помощи за пълнолетните хора с увреждания, заради ръста на линията на бедност, от която зависят. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще се повиши от 560 лв. на 610 лв.
Повече пари ще има за социалните услуги, най-много са за центровете за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, в които се полагат постоянни медицински грижи.
Замразяват се обаче редица други социални плащания, сред които са и „детските надбавки“. Размерът на тези помощи се запазва за догодина. Запазва се и прагът на доходите за достъп до тях, въпреки че социалният министър настояваше да се увеличи заради ръста на минимална заплата.
Ако семейството се състои от двама родители и едно дете и всеки от родителите е с брутен доход колкото минималната заплата, догодина няма да получава пълния размер на помощта, а 80 на сто от нея, защото ще прескочи прага с около 6 лева.
През тази година с помощите са подпомогнати средно на месец около 372 хиляди семейства. Предвиденият разход за цялата година е близо 314 милиона лева. Същият е планиран и за 2020 г.
За трета поредна година не се променя и размеръта на майчинството, заделян за отглеждане на дете през втората година, и той остава „закован“ на 380 лв.
„Дебатът за демографската политика не трябва да се свежда до даването на пари, защото концептуално нито едно дете не трябва да бъде раждано заради икономически стимули“, коментира финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от БТА, попитан от журналисти защо не се е съобразил с искането на социалния министър за увеличение на подоходните критерии. „В ситуация, в която заетостта е на максимално високо ниво, в която безработицата е на максимално ниско ниво, мерките, свързани с демографската политика, трябва да са прецизно фокусирани, защото предоставянето на социални помощи за отглеждане на дете без преценка за качеството на живот, който се предлага от неговото семейство, съчетано с необходимостта от мерки, свързани с даването на равен шанс на всички деца за достъп до образование, изискват много по-сериозен дебат от това просто да раздаваме едни пари на семейства, някои от които не са достатъчно добросъвестни дори да осигурят достъп на децата си до образователната система“, отговори Горанов.
„България харчи относително много за детски надбавки на фона на други страни в ЕС. Проблемът е, че те не отиват към най-нуждаещите се, дават се почти на всички. А същевременно големият проблем на много голяма част от домакинствата не е в размера на тези добавки, а в други фактори на средата. За София и няколко други големи града са детските градини“, смята Лъчезар Богданов, главен икономист в Институт за пазарна икономика.
Здравеопазване
Здравеопазването е обявено за трета поредна година за приоритет на правителството. Под 5% са насочени в тази област, като се добавят 400 млн. лв. повече в сравнение с планираните за 2019 г., а стратегическата цел е в рамките на следващите три години сумата да нарасне общо с 1 млрд.лв. – онзи милиард, който вечно не достига на сектора в последните години. За изграждането на Национална педиатрична болница в дългосрочната прогноза за финансите на страната от 2020 до 2022 г. са определени 100 млн. лв. Те ще бъдат предоставени на три транша: за 2020 г. – 30 млн. лв., за 2021 г. – 50 млн. лв. и за 2022 г. – 20 млн. лв. За Национална програма „Майчино и детско здраве“, с цел подобряване на здравните услуги за деца и навременното им насочване към необходимия вид диагностика и лечение, са отделени 2,2 млн. лв. Изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, също е сред приоритетите.
Снимка: freeimages.com
