Деца, изложени само за един ден на замърсен въздух от дим от горски пожари или изгорели автомобилни газове, могат да бъдат обречени на по-високи нива на сърдечни заболявания и други болести в зряла възраст, според ново проучване, ръководено от Станфорд.
Анализът, публикуван в Nature Scientific Reports, е първият по рода си за изследване на въздействието от замърсяването на въздуха на ниво отделна клетка и едновременно съсредоточаване върху сърдечно-съдовата и имунната система при децата. Той потвърждава установеното в предишните изследвания, че лошият въздух може да промени генната регулация по начин, влияещ на дългосрочното здраве. Тази констатация може да промени начина на мислене на медицинските експерти и родителите относно въздуха, който дишат децата им, и да информира за клинични интервенции при хора хронично изложени на повишено замърсяване на въздуха.
„Мисля, че това е достатъчно убедително, за да може педиатър да каже, че имаме доказателства, че замърсяването на въздуха причинява промени в имунната и сърдечно-съдовата система, свързани не само с астма и респираторни заболявания, както беше показано преди“, казва водещият автор на изследването Мери Пруницки, директор на отдела по замърсяването на въздуха и здравните изследвания в Станфордския център за изследвания на алергиите и астмата Шон Н. Паркър. „Изглежда, че дори краткото излагане на замърсяване на въздуха всъщност може да промени регулирането и експресията на детските гени и може би да промени и кръвното налягане, като потенциално постави основата за повишен риск от заболяване по-късно в живота.“
Учените са изследвали предимно група испаноезични деца на възраст между 6 и 8 години във Фресно (Калифорния), град, обгърнат с едни от най-високите нива на замърсяване на въздуха в страната поради индустриалното земеделие и горските пожари, наред с други източници на смог.
Използвайки комбинация от непрекъснати дневни концентрации на замърсители, измерени в централните станции за наблюдение на въздуха във Фресно, дневни концентрации от периодични пространствени проби и метеорологични и геофизични данни, изследователският екип изчислява средните експозиции на замърсяване на въздуха за 1 ден, 1 седмица и 1, 3, 6 и 12 месеца преди всяко посещение на всеки участник в проучването. Когато се комбинират със здравни и демографски въпросници, показатели за кръвното налягане и кръвни проби, данните започват да очертават една много тревожна картина.
Изследователите използваха форма на масова спектрометрия, за да анализират клетките на имунната система за първи път в проучване за замърсяване. Подходът позволява едновременно по-чувствителни измервания на до 40 клетъчни маркера, осигурявайки по-задълбочен анализ на въздействието на излагане на замърсяване спрямо предишните.
Сред техните открития е следната констатация: Излагането на фини частици, известни като РМ2,5, въглероден оксид и озон с течение на времето е свързано с повишено метилиране, изменение на ДНК молекулите, които могат да променят своята активност, без да променят последователността си. Това изменение в генната експресия може да бъде предадено на бъдещите поколения.
Изследователите също така установиха, че излагането на замърсен въздух корелира с увеличаване на моноцитите, белите кръвни клетки, които играят ключова роля в натрупването на плаки в артериите и е възможно да предразположат децата към сърдечни заболявания в зряла възраст. Необходими са бъдещи проучвания, за да се проверят дългосрочните последици.
Испаноезичните деца обикновено носят неравномерно бреме от здравословни заболявания, особено в Калифорния, където са изложени на по-високи нива на замърсяване, свързани с трафика, отколкото децата от други групи и райони. Сред възрастните испаноезични разпространението на неконтролирана хипертония е по-голямо в сравнение с други расови и етнически групи в САЩ, което прави още по-важна необходимостта да се определи как замърсяването на въздуха ще повлияе на дългосрочните рискове за здравето на тези хора.
Като цяло респираторните заболявания убиват все повече американци всяка година и се нареждат на второ място по честота на смъртните случаи в световен мащаб.
„Това е проблем на всички“, казва старшият автор на изследването Кари Надо, директор на Центъра „Паркър“. „Почти половината от американците и по-голямата част от хората по света живеят на места с нездравословен въздух. Разбирането и смекчаването на въздействието му може да спаси много животи.“
Надо е и професор във фондация Naddisy по детска хранителна алергия, имунология и астма, професор по медицина и педиатрия и по отоларингология в Станфордското медицинско училище, както и старши сътрудник в Института за околната среда в Станфорд Уудс. Сред съавторите на изследването са Джъстин Лий, студент по епидемиология и здраве на населението; Сяоин Джоу, учен от центъра Паркър; Маниша Десай, професор по биомедицинска информатика и наука за биомедицински данни и др.
Източници: nauka.bg, Nature Scientific Reports, ScienceDaily, превод: Радослав Тодоров
Снимка: pixabay.com
