Изключително важно е да се повтаря многократно, че учебното съдържание в момента по всички предмети е тежко, с много теория и малко практика. Това прави часовете неувлекателни, а в определени моменти дори скучни”, коментира в интервю за “Монитор” зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов.
“При една голяма база произведения, които учителят трябва да предаде, например 50, а се знае предварително, че броят на часовете по литература е 108, както са в 9, 10 и 11 клас, това означава, че няма никакво време за осмисляне на материала, а става дума за едно препускане и надпреварване с учебната програма”.
Нека не забравяме, че броят на часовете понякога намалява и заради извънредни ситуации, ваканции, неучебни дни, заради обществени прояви. Поради това се налага някои произведения да бъдат сбити”, смята той.
“Тази изключително порочна практика се повтаря вече 25 години. Именно заради това стигнахме до заключението, че трябва да се намали задължителният набор от учебни единици за ново съдържание. И това важи за всеки един предмет. Ще дам пример с биологията – часовете там са 82, урочните единици са 65. Това означава, че има много малко време за контролни, за свободен разговор върху биологични проблеми. Това води до постоянно пресиране на учители и ученици”.
“При литературата, която винаги е вълнувала много хората, положението е същото. Учителят трябва да има свобода и време. Ако всички ученици бяха еднакви, можехме да говорим за широк задължителен набор. Те обаче са различни дори в рамките на един клас. Затова е много е важно да се отдели необходимото време и внимание на всеки един от тях и да сме сигурни, че може да разкаже и приложи в ежедневието си знанията, които е научил”.
“Има много примери в световен мащаб, при които броят на произведенията по литература е сведен до 5-10 за цялата година. Така е в Англия например. Идеята е обаче това произведение да се изучава наистина задълбочено, да се дискутира от гледна точка на времето, в което е писано, да се създаде възможност за интерпретация на това”, коментира още той.
“През 2008 година сред учителите са били направени анкети и те са посочили кои автори с кои произведения да фигурират като задължителни в учебната програма”, обясни темата с коригиране на програмите по БЕЛ зам.-министърът на образованието Диян Стаматов.
“Това не означава, че едно произведение е по-добро от някое друго, не може да се оценяват по този начин. И в настоящия работен вариант на учебните програми Христо Ботев е силно застъпен в 9 клас, Иван Вазов – в 10 клас, Алеко Константинов – в 9 и 11 клас.
“Не може да се изучи цялото творчество на един автор, не в това е смисълът. Творчеството на българските автори е толкова богато, че няма как да се изучи цялото”, каза още той в интервю за “Монитор”.
Източник: teacher.bg, в. Монитор
Снимка: freeimages.com
