В почти всички становища от учители, които получихме по време на общественото обсъждане на учебните програми, беше заложено това, че “История славянобългарска” трябва да я има в много повече години. Това всъщност се оказа най-ключовото произведение от всички, за които дебатирахме.
Това коментира заместник-министърът по учебното съдържание Диян Стаматов пред “Дневник” на въпроса дали не е прекалено “История славянобългарска” да се учи четири последователни години, както предвиждат окончателните варианти на учебните програми по литература и история.
“Дневник” напомни на зам.-министъра на образованието, че самият той в телевизионно интервю по време на общественото обсъждане коментира, че ако има дублиране на съдържанието на учениците ще им доскучае. Стаматов обясни, че е така, но в случая с “История славянобългарска”, изучаването й от 7-ми до 10-и клас “не означава, че ще се изучава постоянно цялото произведение”.
В предмета история тя ще се дава като пример за историческата епоха на Паисий Хилендарски и ще служи за междупредметна връзка, а в часовете по литература ще е “мястото, където ще се изучава, ще се обсъжда, ще се разсъждава върху нея”.
На въпроса дали заради обществения натиск не са направени твърде много компромиси във финалния вариант на учебните програми и спазен ли е замисълът на реформата, Диян Стаматов заяви: “Не. Не е направен голям компромис, защото основната идея беше да има по-малко произведения, от тях голямата група да бъдат български автори и това се запази и в настоящия вид.”
Обявяването на новите учебни програми беше съпътствано с уволнения на министри и зам.-министри, протести и ожесточени дебати за патриотизъм и национални гордости, които принудиха министерството на образованието да отстъпи от част от идеите си. По първоначалния план на експертите “История славянобългарска”, която сега се учи в основното училище, трябваше да се даде като пример за епохата по история в 6-и клас и да се изучава задълбочено в 9-и клас, за да може да се осъзнае по-добре от учениците.
Някои медии обаче изтълкуваха разместването като отпадане на ценното произведение и предизвикаха паника с гръмки заглавия. Така остатъкът от двумесечното общественото обсъждане мина в усилия на ведомството да уверява, че “История славянобългарска” остава в учебниците, а накрая стигна и до това да го впише в двойно повече класове, отколкото първоначално се смяташе за необходимо.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
