След като изчака няколко правителства, законопроектът за предучилищното и училищно образование мина на първо четене в Парламента. В проекта, подготвян още от времето на тройната коалиция и преправя при ГЕРБ, предвижда частните училища и детски градини да могат да получават субсидия от държавата – въпрос, който предизвика бурна дискусия в пленарна зала. Депутатите отхвърлиха законопроекта за народната просвета на БСП и посветиха по-голямата част от пленарния ден на обсъждане на проектите.
Окончателното му приемане в рамките на тази пленарна сесия ще даде възможност да се променят учебните програми и съдържанието на учебниците за учебната 2015/2016 г.
Защитата на ГЕРБ
Депутатът от ГЕРБ Милена Дамянова, бивш зам.-министър, заяви, че за първи път в закон се обръща внимание на децата със специални потребности. Тя добави, че по проекта са работили над 600 души повече от 3 години и има подкрепата на организации като УНИЦЕФ и Българския хелзинкски комитет. Дамянова отбеляза, че в Комисията по образованието и науката постъпват непрекъснато предложения, „които ние ще вземем под внимание между първо и второ четене“. Проектът въвежда и статут на училища с национално значение.
Според Снежана Дукова от ГЕРБ законопроектът дава равен и справедлив достъп до качествено образование и цели да превърна училището в саморегулираща се система. Дукова посочи, че на много места в Европа държава има стимулиращо участие при финансиране на частните училища, като даде пример с Финландия, Швеция, Холандия, Дания, Германия и др.
Проектът предвижда учителите да оценяват проектите на учебниците, заяви и депутатът от ГЕРБ Стефани Михайлова. Тя отбеляза, че се предлага двустепенна процедура за отсяване на учебниците. Михайлова подчерта, че готвеният законопроект дава възможност за децентрализация – с възможност за избор по какъв учебник да учи ученика. На учителите също се дава възможност да изберат учебника, който най-пълно им съответства, каза тя. Михайлова обясни, че неограниченият брой учебници развива конкуренцията и във всички европейски страни режимът за избор на учебници е либерален.
Просветният министър в кабинета „Орешарски“ Анелия Клисарова настояваше да се върне положението, при което децата да учат по един учебник.
Критиката на БСП
Според депутата от БСП Стоян Мирчев при така подготвените от ГЕРБ промени агенти на издателствата ще обикалят учителите и с пари ще ги карат да избират техните учебници. Държавата сама си корумпира учителите, каза Мирчев. Той посочи, че проектът, предложен от „БСП лява България“ предвижда да се върне системата за един учебник, отговарящ на стандарти за качество.
По темата за домашното обучение Мирчев заяви, че методът стимулира антисоциалност у децата. По думите му друга опасност от въвеждането на домашно обучение е, че не достигат деца в различни населени места, където се закриват училища. „Още веднъж призовавам – не е добре да се отваря толкова широко вратата за домашно обучение. Нека това се даде само на деца със специални потребности“, допълни той
Настояваме парите от бюджета да отиват в държавните и общинските училище, заяви и соцдепутатът Валери Жаблянов. „Парите за образование не могат да отидат в частните училища и образователни институции. Изразената загриженост за това, че се поставят при равни условия българските деца, е фалшива“, заяви той.
От левицата настояват и да се запази понятието народна просвета в закона. „За нас то изразява същността на образователното дело в България. От БСП категорично възразиха срещу идеята „парите да следват ученика“, на чиято основа са изградени делегираните бюджети, по които се финансират училищата, детските градини и университетите.
Според Румен Гечев, когато извадим от бюджета за държавните училища, който и без това е малък, за да дадем на частните, това ще бъде пагубно за системата на държавните училища. Само това остава – да наливаме пари в богатите частни училища, каза Гечев. Съпартиецът му Янаки Стоилов посочи, че се предлага образованието да се третира като услуга, а не като право, като постоянно се твърди, че „парите следват ученика“.
Министърът каза
Просветният министър Тодор Танев защити приетия на първо четене законопроект. Относно държавните пари за частни училища Танев каза, че трябва да мине време, докато политическата култура в България престане да разделя публичния и частния сектор по начина, по който го прави сега. „Нека да видим къде двата сектора се засичат това да е в качеството на образованието. Държавата е в дълг да подкрепи част от тези ангажименти от частната сфера“, поясни той. Според него държавата изисква по Конституция да има участие в образованието и това в момента се изразява в учебниците от 1-ви до 7-клас, които са безплатни.
Според него законопроектът осигурява подреденост и спокойствие в системата.
Възраженията на ДПС
Настоявам за нарочна държавна политика и програма относно предучилищната подготовка и образование. Необходими са 200 млн. лева, за да има детски градини във всички ромски квартали и това са нищожни пари за този проблем. Това заяви лидерът на ДПС Лютви Местан от парламентарната трибуна, като добави, че подходът на ДПС ще бъде надпартиен.
Според Местан първият позитивен момент в законопроекта на ГЕРБ е, че се предлага още в първите дни на управлението. „Това е заявка, че поемате отговорност и за прилагането му“, каза той. Местан обаче попита министъра на образованието защо се отказваме от думата „просвета“ и припомни етимологията на тази дума. „Това е привилегия на България, част от националната идентичност, други народи нямат такава дума. Не бива с лека ръка да се отказваме от тези устойчиви символи на националната идентичност“, каза лидерът на ДПС.
От училище отпадат не просто ромските деца, а онези които не са минали през системата на предучилищна подготовка и образование, категоричен бе той. Ако едно дете е имало възможност да посети детска градина, то завършва основното си образование. Детето постъпва в първи клас без екзистенц минимум езикова подготовка и образователни навици, добутва до четвърти клас и след това отпадна основно в пети и шести клас, посочи Местан.
Той заяви, че е хубаво че има текст, че предучилищната подготовка е задължителна, но въпросът е как това да се изпълни. В ромския квартал в Сливен, където живеят 20 000 български граждани, няма нито една детска градина, каза лидерът на ДПС и обяви, че партията му инициира голям дебат по този въпрос. Въпросът с интеграцията на ромите е въпрос на образованието, но този проблем започва от детската градина.
Каква е целта на обучението по български език и до какво се свежда зрелостта на завършващия средно образование, попита Местан, който е бил учител по български език, преди да влезе в политиката, и отговори – до умението да се състави текст, да се използва езика в комуникация. „За миналата година 37% от завършилите средно образование отказаха да съставят едно изречение в текстовата част на теста. 37% не са написали една дума, но това не пречи оценката има да бъде от 5.00 до 5.50″, каза Лютви Местан. Не пледирам да се усложни теста – това не е нужно, но трябва нещо друго, да е ясно къде е летвата за „Среден“ 3.00, каза Местан. „Предлагам да приемете предложението ни за нарочен държавен стандарт за оценяване на зрелостни изпити“, каза Местан и предложи той да важи след четири години.
Приравнявате статута на майчиния език с избираем предмет като хореографията и записвате, че съотношението на часовете ще зависи от акт на министъра, предупреди Местан, като нарече този текст дискриминационен и попита какво ще се случи, ако утре министърът не е демократ. Поради тези причини ДПС ще се въздържи при гласуването, обяви той.
Най-голям е проблемът с детските градини в София, където в детските градини има места за близо 30 000 деца, а много повече са извън тях. Докато таксата в държавните детски градини е 60 лева, за частните се плаща поне 10 пъти повече.
Източник: ureport.bg
Снимка: pixabay.com/PublicDomainPictures
