Една от големите каузи на Мрежата за правна помощ към Национална мрежа за децата е широкото използване на медиация по семейни дела, така че родителите в конфликт да бъдат овластени заедно да опитват да намерят най-добрите решения на своя спор, с фокус върху интересите и потребностите на детето.
Има бивши съпрузи, няма бивши родители. Не съдът, а тъкмо двамата родители познават в дълбочина интересите, нуждите, мечтите, тревогите на своето дете, затова ние от НМД вярваме, че когато е налице възможност за конструктивен и ненасилствен диалог между двамата родители, ценно е те да опитат сами, с помощта на трето неутрално лице, заедно да изградят общо споразумение за решаването на семейния спор.
Водени от тези разбирания, през октомври 2022 г. представихме в Народното събрание становище, с което подкрепихме предложеното от Висшия съдебен съвет въвеждане на т.нар. задължителна медиация по определен кръг граждански и търговски дела.
Няколко месеца по-късно, в последните дни на работа на 48-то НС, бяха приети на второ четене изменения в Закона за медиацията, с които от 01.07.2024 г. в сила влизат част от предложенията на ВСС за задължителна медиация.
Какво всъщност беше прието и каква е позицията на Мрежата за правна помощ на НМД?
Гласуваните от народните представители изменения предвижат по определен кръг дела съдът да задължава / да има възможността да задължава страните да опитат да разрешат спора си, като участват в първа информационна среща с медиатор.
Задължителната първа среща в процедура по медиация е с продължителност от 1 до 3 часа, след които страните доброволно решават дали да продължат медиационната процедура, или делото да бъде възобновено.
Делата, по които беше прието задължаване на страните да участват в медионна сесия, касаят: изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост; парични вземания, произтичащи от съсобственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ; изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в ООД и др.
Делата, по които беше прието съдът да може да задължи страните да участват в първа среща с медиатор, включват: развод по чл. 49 от Семейния кодекс; разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му; изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права; разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и др.
Същевременно, прието бе да няма санкции за недобросъвестното участие / неучастието в тази първа медиационна среща.
Тоест, на практика, след въвеждането на т.нар. задължителна медиация от 01.07.2024 г. насетне:
– по семейни спорове съдът ще решава дали въобще да насочи страните към първа медиационна среща;
– в случай на насочване на страните към медиация – задължително ще е единствено те да участват в първа кратка среща с медиатор, като впоследствие ще решават дали да се върнат в съдебна зала, или да опитат да решат своя спор доброволно;
– дори насочените към среща с медиатор страни да бойкотират срещата с медиатор, санкции за тях няма да има.
Позицията на Мрежата за правна помощ на НМД е, че измененията в ЗМ неминуемо са стъпка напред, но представляват един твърде плах опит да бъде насърчено извънсъдебното решаване на семейни конфликти. Считаме широкото използване на медиация за необходима на правосъдната ни система реформа, която е в интерес на гражданите и бизнеса, на българските семейства и на децата.
Ето защо ще продължим да се застъпваме за повече семейна медиация у нас.
Снимка: pixabay.com
